31-годишният тунизиец
е един сред 60 000
наблюдавани от
френските спецслужби
като особено опасни
ТРАГЕДИЯТА в Ница е заради група хора по света, които се чувстват толкова онеправдани и низвергнати, че единственият им шанс да се почувстват реализирани, е да наранят други хора.
Ако се замислим, всички големи битки, войни, противопоставяния, масови изтребления, които човечеството е направило, са били материални претенции, маскирани зад идеологически щампи. А отделно историческите противопоставяния между континентите Европа и Африка датират от векове. Очевидно група хора от определен географски регион с ценностна доминанта “нашата религия, нашият начин на живот, нашият начин на мислене е прав” мотивират своя материална претенция - искаме ние да сме богатите, можещите и имащите, а не тези от западния свят.
Мнозина питат защо Германия с турските гастарбайтери няма проблемите на Франция с хората от Магреба? Според мен една от причините е, че турците, обитавайки Европа толкова много векове, отчасти са научили важен урок - че
по-лесно ставаш
богат, когато си
интегриран,
а не когато водиш война за това богатство.
31-годишният тунизиец, който с особена жестокост отне живота на 84 французи, сред които майки и деца, всъщност е представител на една огромна група, която живее във Франция. Над 60 000 души са наблюдавани като потенциално опасни от френските спецслужби. А това означава, че потенциалът на опасните е много по-голям. Актът на 31-годишния тунизиец показва изключителна слабост, неравнопоставеност, дисбаланс. Погледнато психологически, когато няма с какво да впечатлиш нито себе си, нито околните, нито света, единственият начин да привлечеш вниманието върху себе си, е да ги удариш по най-грозния начин. Избиваш не воини в равнопоставена битка, а с всичките си комплекси избиваш най-беззащитните - жени, деца.
Това е демонстрация на липса на интеграция и крах на тази политика. А усещането, че са чужди на това общество, което ги е приютило, е внушено тъкмо от него. Независимо от това, че французите искат
да ги използват
като
черноработници,
те отказват да ги приемат като френски граждани. Този процес социолозите наблюдават десетилетия наред. Социалистическите правителства преди положиха огромни усилия за облагородяване на арабските гета и за създаване на прилична културна среда. Независимо от хвърлените средства обаче всичко много бързо деградираше. Защото не е достатъчно да придобиеш формалните признаци на богатство - да построиш детски площадки с люлки, да направиш градинки, да измажеш бетонните блокове, за да изглеждат по-красиви. Най-важните неща, които правят живота ни пълноценен, са подкрепата и разбирането. Точно това обаче хората от Магреба не намират във Франция. Тук гледат на тях като на хора втора ръка.
Най-успешният модел на интеграция - американският, който мина през толкова тежки изстъпления, стана наистина успешен едва след като интеграцията се превърна в държавна политика. Подходът при тях не беше “да хвърлим едни пари, за да облагородим средата, в която живеят различните от нас”, а да превърнем тези хора в национални герои. Така доброто ченге става черното ченге, а лошото - бялото ченге. Стигнаха дори дотам да изберат чернокож за президент. Само си представете на президентските избори във Франция да се кандидатира някой от Магреба. Със сигурност ще го отхвърлят.
Трагедията в Ница е в резултат на проблеми, трупани повече от 30 г., унаследени от Алжирската криза, от политиката на Дьо Гол. От една страна, Франция иска да дойдат работници от Магреба, от друга, те се надяват, ако не те самите, то поне децата им да са равнопоставени във френското общество. Това обаче не се случва с трето и четвърто поколение, родени във Франция. Хора, които всекидневно си задават въпроса “Е, добре, аз кога ще бъда равен?
Кога ще мога
да поискам
ръката на
френска
госпожица
от елита?
Кога ще спрат да ме отхвърлят?” А когато се чувстваш така, какви шансове имаш да кажеш: “Ей, хора, аз съм тук! Не съм невидим, мен ме има!”
Има и друг утежняващ обстоятелствата проблем - икономическата ситуация във Франция, а и в цяла Европа не е блестяща. И мнозина нарочват заради това не само кризата, но и бежанците. Казват: “Страдам заради тези чужденци, вземат ми хляба!” Сочат мигрантите за черна овца: “Грабят ни социалните фондове! Не искат да работят. Те трябва...”, а не “Ние трябва!” Така градят човеконенавистническа идеология “Да ги изтребим, да ги махнем!” и се настройват реваншистки. А такива настроения наливат вода в мелницата на крайния национализъм. Това не ни прави по-сплотени и солидарни като общност, а ни разединява.
Затова мисля, че в делението на света на “свои” и “чужди” се крие и отговорът на въпроса защо се случват трагедии като в Ница.