Може да звучи еретично,
но е по-добре нови
стопани да опазят
сградата, вместо тя да
рухне под дъжда и вятъра
НАВЕС на 168-годишна църква в пловдивското село Черноземен рухна преди дни. Тъй като се случи в 6 часа сутринта, по чудо няма жертви и ранени.
Оказа се, че целият храм, който е паметник на културата, е застрашен. Огромни пукнатини зеят по стените, дупка се е отворила в купола, а камбанарията се е килнала на една страна и всеки момент може да падне.
Местната власт твърди, че не е стояла със скръстени ръце през годините, когато сградата се е рушала. През 2013-а бил спечелен европроект за 700 000 лева. Парите обаче са загубени заради неподписан документ.
Сега Министерството на културата изпраща специална комисия, която на 6 август трябва да извърши оглед на място и да даде препоръки за укрепването на църквата. Жителите на Черноземен обаче се съмняват, че е възможно техният храм да бъде спасен.
Още един храм в Пловдивско е на път да се срути - този в с. Крислово. Старата му постройка е била съборена при Чирпанското земетресение през 1928 г. Две години по-късно местни зидари съградили на доброволни начала нова църква. Но и тя се компрометирала.
От 5 години в нея не се извършват литургии. Едва преди 3 месеца крисловци организирали кампания за възстановяването ѝ и успели да съберат малко над 5000 лв. А са необходими десетократно повече.
Възниква въпросът: щом като църквите са оставени да падат, дали енориашите навсякъде имат нужда от тях? Не говоря за тези два конкретни храма.
Там, в тези две села, хората милеят за тях, искат да бъдат поправени, полагат усилия. Искат да имат молитвен дом и със сигурност в крайна сметка нещата ще се решат благоприятно и църквите им ще бъдат опазени.
Но има много други храмове, които са оставени на милостта на природните стихии по най-естествени и разбираеми причини - или селото е отдавна изоставено от своите жители по демографски и икономически фактори, или пък хората са намерили други молитвени домове, а понякога дори и друга вяра. Защото и това го има в днешния шарен свят.
Когато обаче са налице сигурни белези, че един храм е изоставен - пак казвам, по най-различни причини, защо трябва задължително да го пазим като унил паметник на разрушението? Няма ли да е по-добре, ако храмовете със затихващи функции у нас може да се продават?
По света отдавна има подобна практика. През 2012 г. например осемвековна църква в белгийското градче Бинш е обявена за продажба за 1 евро, тъй като местните вече нямали средства за издръжката ѝ. Две години по-рано пък в изоставен храм в кв. “Иксел” в Брюксел отваря врати комплекс, включващ ресторант, дискотека и бар.
В Чикаго стара църква бе преобразена в уютна еднофамилна къща. Собствениците са запазили оригиналните витражи и са ги съчетали с модерен интериор. Бивш манастир във Фландрия пък е превърнат в хотел.
Идеята да се продават храмове със затихващи функции може би ще се стори на много хора у нас еретична. Техният аргумент сигурно ще е, че е грешно местата, които са служели за поклонение, да се обръщат на дискотеки, кръчми или плевни. Други пък вероятно биха се съгласили, че е по-добре сградите да се запазят с друго предназначение, отколкото да бъдат унищожени от времето. Затова не е зле и такава възможност да бъде обсъдена - по-добре да е продадена, отколкото да е съборена старата изоставена селска църква.