Иван Кръстев: България в разглобения нов свят

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/5668465 www.24chasa.bg

Турция се отдалечава от НАТО,

но трудно ще се сближи с Русия

- Г-н Кръстев, що за преврат видяхме в Турция и какви ще са последствията?

- Ако вярваме на информацията, появила се в турската и в западната преса, през август президентът Ердоган е бил планирал чистка на армията и прочистване на администрацията от хората на Гюлен. Имаме всички основания да подозираме, че списъците, по които се арестуват и уволняват хора, са изготвени в голямата си част преди преврата. Това, което се случи в Турция, е печалният резултат от борбата за власт на две политически групировки, всяка от които вижда бъдещето на Турция като ислямска държава, а именно управляващата партия на справедливостта и движението на Гюлен. Ако превратът беше успял, картината нямаше да е по-различна от това, което виждаме в момента, а именно десетки хиляди арестувани и десетки хиляди изгонени от работа. В този смисъл това, че демократично избраното правителство надделя, е добра новина, но още не е ясно ще оцелеят ли демокрацията и правовата държава. Не е ясно дали репресията ще се ограничи срещу привържениците на Гюлен, или ще засегне всички противници на правителството. Имам усещането, че превратът изигра същата роля, която през 1934 г. е изиграло

убийството

на Киров

за началото на репресиите в Съветския съюз.

- Колко закономерно е това развитие?

- През последните 15 г. в Турция е в ход политическа революция, която в огромна степен демократизира политическата система и модернизира икономиката, но която разруши светския характер на турската република и рискува да откъсне Турция от западния свят. В началната фаза на своето управление, Ердоган успя да изгради силна коалция от всички продемократични сили и с помощта на Европейския съюз извади армията от турската политика. Но постепенно това, което започна като демократична революция, се превърна в ислямска революция, това, което започна като либерализация на обществото, се превърна в диктат на мнозинството.

- Кога нещата започнаха да се променят?

- Много са факторите, които предопределиха авторитарния завой в турската политика. Западът и ЕС в частност също имат своята отговорност за сегашното развитие на страната, но три фактора ми се виждат от изключително значение. Кризата в Турция е пряк резултат от провала на политиката на Анкара в Близкия изток. Тя е резултат от факта, че Ердоган в желанието си да се разправи с армията и стария елит позволи на тогавашния си съюзник Гюлен да овладее голяма част от държавната машина и да създаде “държава в държавата”. И трето, вълната от протести в страната през 2013 г., започнали в защита на парка “Гези”, и начинът, по който правителството се разправи с тях, радикално промениха образа на Ердоган на Запад. В дните на протестите Ердоган видя срещу себе си улица, на която има и кюрди, и алевити, и части от стария истаблишмънт, и гюленисти. Обвиненията в корупция и икономическите проблеми на страната създаваха реална опасност за режима. Отговорът на Ердоган беше засилена политическа поляризация, натиск върху медиите и желание за овладяване на цялата власт. Логиката на такова поведение е, че “който не е с мен, е срещу мен”. Страхът от загуба на власт се засили от драматичния обрат на кризата в Сирия. Ердоган бе първият, който поиска отстраняването на Асад, и той

плаща най-

висока цена,

че Асад е още на власт. Очакването на Ердоган, че Арабската пролет ще доведе на власт близки на Анкара ислямистки партии, се оказа илюзия. Това, което десетилетие по-рано беше политика на “нулеви проблеми със съседите”, се превърна в нулеви решения на проблемите със съседите.

- Как това се отрази на отношенията със Запада?

- Ситуацията в Сирия е и в основата на растящите напрежения между САЩ и Турция. Първото важно международно посещение на Барак Обама във втория му президентски мандат бе в Турция. Обама го използва, за да изпрати съобщение, че Западът не е срещу исляма и вижда Турция като модел за демократична промяна в Близкия изток. Но през 2012 г., когато Турция силно настояваше за американска интервенция в Сирия, именно президентът Обама бе против и оттогава отношенията между САЩ и Турция са силно напрегнати. Отношенията с ЕС също преминаха през различни фази. В началния период на управление на партията на справедливостта Брюксел беше основен съюзник. После Анкара превърна Близкия Изток в свой приоритет. В последната година заради кризата в региона, която запрати почти 3 милиона бежанци в Турция, се появиха очаквания за нов период на сближаване на Анкара с Брюксел. Но процесът е труден и много болезнен, защото европейското обществено мнение е силно критично към турското правителство и начина, по който то разбира свободата на словото, а Ердоган продължава да чете всяка критична статия, появила се в чуждата преса, като опит за смяна на властта в Турция.

- А как руско-турският конфликт се отрази на отношенията между двете страни?

- Конфликтът със Сирия силно изостри турско-руските противоречия. През последното десетилетия Турция виждаше себе си като част от НАТО, но и като независима регионална сила и търсеше стратегическо партньорство с Русия. Да не забравяме, че Турция е единствената страна - членка на НАТО, която

отказа да наложи

санкции на Русия

след анексията на Крим. Но идеята за “сложно партньорство” се срути в мига, в който турските ВВС свалиха руския самолет на границата със Сирия. Последваха взаимни нападки, санкции и загуби за турската икономика. Гледано отдалече, се появи усещането, че Москва иска свалянето на Ердоган. Но в новата ситуация след преврата Анкара навярно отново ще търси сближаване с Москва като противовес на влошените отношения с НАТО. Фактът, че именно турските ВВС бяха ударната група на преврата, навярно ще бъде използван от Ердоган като аргумент пред Москва, че кризата с Русия е създадена не от него, а срещу него. Но истината, че дружбата между Москва и Анкара е и ще остане трудна. Това, което разделя двете страни, е не просто традиционното им съперничество в Централна Азия и на Балканите, но и фактът, че в много отношения

Путин и Ердоган

си приличат

- амбициозни, отмъстителни и подозрителни.

- И все пак радва ли се, или страда Москва от факта, че Ердоган остана на власт?

- Нито се радва, нито страда, а много внимава. Кремъл изчака превратът да се провали, преди да го осъди. И продължава да се изказва предпазливо по последните развития в страната. Русия винаги е искала отдалечаването на Турция от НАТО и американското влияние и в този смисъл сегашната криза е в неин интерес. Но в същото време ислямизацията на Турция не е новина, която може да радва Москва, тъй като Русия е европейската страна с най-голямо мюсюлманско население и появата на един радикален ислямски режим на нейната граница е нещо, което само може да притеснява Русия.

- Не се ли натрупаха прекалено много трусове за Европа - Брекзит, тероризъм, опитът за преврат в Турция. И в Европа, и в света вървят множество кризи, трупа се напрежение. Какво се случва?

- Светът пак е разглобен. И ако искаме да разберем какво се случва, не е достатъчно да четем вестници, а ще се наложи да препрочетем някои стари книги по политическа философия. Ще ни се наложи малко по-глобално да преосмислим всичко, случило се през последните 25 г. Четири големи проекта се реализираха след края на студената война на Стария континент и всеки от тях е в криза. Единият е европейската интеграция и разширяването на ЕС. Този процес достигна критична точка с излизането на Великобритания от ЕС и ако довчера въпросът бе коя е следващата страна, която ще се присъедини към ЕС, сега мнозина по-често задават въпроса коя е следващата, която ще излезе. Как ще изглежда ЕС след излизането на Великобритания, не е ясно, защото въпросът е дали основни страни като Франция и Германия ще търсят интеграция на ЕС като цяло, или ще се стигне до Европа на две скорости, в която ядрото на ЕС ще се опита максимално да се интегрира, а страни от Източна Европа като България, Румъния и Полша, които са извън еврозоната - а в случая на България и извън Шенген, ще бъдат държани като периферия.

Кризата в самата Великобритания и призракът на втори референдум в Шотландия е най-силното предупреждение, че ако ЕС се разпадне, Европа няма просто да се върне към времето на националните държави, а някои от тези национални държави ще са на границата на разпадане. Референдумът във Великобритания отприщи лавина от референдуми в ЕС. В 18 страни от ЕС в момента са заявени 34 референдума и тази вълна от всенародни допитвания заплашва да парализира съюза. В този смисъл октомври ще бъде ключов месец за бъдещото развитие на съюза. През октомври унгарците гласуват на референдум срещу миграционната политика на Брюксел. В Австрия заради изборни нарушения се повтаря вторият тур на президентските избори и се връща опасността ЕС да има своя първи президент, който идва от крайната десница. А в Италия има референдум, който при загуба на правителството означава оставка на Ренци и опасност от нова криза на еврото заради уязвимостта на италианските банки, които държат една трета от всички лоши кредити в европейската банкова система.

- Как се вписват в тази криза терористичните атаки?

- Те доведоха до това, че изведнъж мнозина европейци започнаха да си задават въпроса способни ли са либералните демокрации да ги защитят в ситуация, в която сме атакувани от фанатици, за които готовността да убиваш и да бъдеш убит е единственият аргумент. Ние живеем във време, в което хората никога не са имали такава възможност да избират, но никога не са били по-малко уверени кой е правилният избор. Отварянето на света донесе възможности, но и едно екзистенциално объркване. Вече като че ли може да сме всякакви и за това вече не знаем кои сме. Неотдавна италианският социолог Диего Гамбета пубилкува книга, в която се опитва да отговори на въпроса защо

огромна част от

джихадистите с

висше

образование са

завършили

инженерство

Според него това не е свързано със специалното им умение да правят бомби - само 6% от тях се занимават с такива неща. А е свързано с факта, че това са хора, които имат много ниска толерантност към неопределеност, които търсят ясни и прости отговори. Това, което ги е привлякло в инженерното образование, е същото, което ги е привлякло в радикалния ислям - обещанието за ясни и прости отговори на сложни въпроси. С други думи, културната неопределеност, характерна за епохата на глобализация, произвежда много силна реакция срещу себе си.

Вторият проект, който се разгърна пред очите, е опитът за изграждане на национална държава в Русия. За разлика от страни като Великобритания и Франция

Русия никога не е

имала империя,

Русия е била

империя

Тя никога не е била национална държава, чиито колонии са някъде отвъд моретата, а както Австро-Унгария и Турция е била колониална империя и това е била нейната идентичност. Но за разлика от Австро-Унгария и Отоманската империя вследствие на болшевишката революция Съветският съюз успява териториално да запази Руската империя и тя оцелява във формата на СССР. Разпадането на СССР постави пред Русия въпроса за нейната национална идентичност. В момента Русия се опитва да изгражда своята нова идентичност на основата на волята си да бъде велика държава, на превръщането си в говорител на православието. Но истината е, че въпреки завръщането на Москва в голямата политика страната не може да намери нито своя икономически модел, нито своята нова роля. В известен смисъл много от успехите на Русия изглеждат като успехите на руските атлети - забележителни… но много допинг. Днес Русия е Путин, но как ще изглежда една Русия без Путин?

Третият проект, който се появи след края на студената война, е трансформацията на кемалистка Турция, за която вече говорихме. Турция е илюстрация на факта, че демократизацията на обществата не значи, че те стават по-прозападни. В крайна сметка демократизацията означава да дадеш власт на мнозинството, а в различните страни има различни мнозинства. И в много от постколониалните държави това, което обединява дошлите на власт мнозинства, е омразата им към западното господство и западните ценности.

Четвъртият процес който сякаш не забелязахме, е, че в Европа подобно на Африка от 60-те години се появиха много нови държави - на територията на бивша Югославия, на територията на бившия СССР. Много от тях в момента, в който бяха създадени, нямаха нищо друго освен името и границата си. Наблюдаваме криза на тези държави и на Балканите - достатъчно е да видим това, което става в Македония. Кризата на ЕС, който беше рамката, в която много от тези държави виждаха бъдещето си, ще направи тези нови държави още по-нестабилни и неуправляеми.

- Какво следва от кризите в четирите проекта?

- Има добър сценарий, има и лош сценарий. В добрия сценарий тези четири проекта в криза излизат от кризите си чрез сътрудничество. В лошия сценарий всеки от проектите се превръща в източник на дестабилизация за другите три. Ние живеем в един нов свят. Това е един свят, в който освен икономически, военни интереси, идеологии, огромна роля играят емоциите на обществата и техните лидери.

Новата

геополитика е

геополитика на

емоциите

Политиката на великите сили се определя в Кремъл и Белия дом, но и в социалните мрежи. Държавите, както и хората вече имат чувства и, за жалост, през последните години всички станаха свръхчувстителни. Това е голямата картина, коята виждам, и тя е свързана с факта, че разломът, който разказвам като разлом между държави, съществува и във всяко общество. Достатъчно е да видите Великобритания, в която вследствие референдума изведнъж се оказва, че съществуват две напълно различни общества. Едното, което живее в Лондон и големите градове, което е по-добре образовано и по-младо, което вижда себе си като част от света и иска да остане в ЕС, и другите 52%, които гласуваха за излизане, които имат усещането, че са забравени от всички, че не са представени в политиката, че са непрестанни губещи. Този процес много ясно личи и в САЩ, и определи успеха на Доналд Тръмп да стане кандидат на Републиканската партия. Доналд Тръмп е говорител на демографския страх на част от бяла Америка. На ужасът, че днешното мнозинство утре може да се окаже малцинство.

- Какъв ще е ефектът на президентските избори в Америка върху този променящ се свят?

- Победата на Тръмп в предварителните избори на Републиканската партия е земетресение от шеста степен по скалата на Рихтер с център Вашингтон и ефект върху целия останал свят. Новият американски изолационизъм, който Тръмп изразява, е радикално предизвикателство пред света. Ако кандидат като Тръмп победи в малка страна като България, това е неприятна подробност, но победата на такъв кандидат в Америка силно дестабилизира света. Защото Америка става тотално непредсказуема. Тя престава да е шериф, който едни подкрепят, а други мразят, и

се превръща

в частна

охранителна

фирма,

която е запазила военната си и икономическа сила, но е приела да се ръководи единствено от краткосрочните си интереси. Тръмп се държи като пумпал, който може да каже всичко и поради тази причина това, което казва, не би трябвало да има значение. Но той е ядрен пумпал. И неговите думи създават нова реалност. Когато кандидатът на републиканците казва, че преди да защити който и да било от съюзниците на САЩ, той ще провери дали, образно казано, са си платили “членския внос”, той вече подкопава устоите не просто на НАТО, но и на глобалната сигурност. И няма да е достатъчно Тръмп да загуби изборите, за да може съюзниците на САЩ да си върнат доверието във Вашингтон. Той трябва да загуби, така че всички да повярваме, че подобен кандидат никога не може да стане президент на САЩ. Но нищо от това, което виждам в изборната кампания, не ме кара да се надявам на такъв резултат.

- Как изведнъж американците се почувстваха като големия губещ от глобализацията, нали за повечето хора глобализацията не е нищо друго освен американизация на света?

- Живеем в свят, в който твоята победа е ахилесовата ти пета. Ще дам пример с разпространението на английския език. Днес всички учат английски. Американските филми са най-гледани, американските книги са най-четени. Другата страна на разпространението на английския е, че американците спряха да учат други чужди езици. Америка стана по-провинциална. Фактът, че много хора по света говорят английски, доведе до това, че американците, когато ходят по света, говорят само с хората, които говорят английски, и така все по-малко разбират другия свят. Вече всички знаят какво мисли Америка, но Америка все по-малко знае какво мислят другите. И когато излязоха разкритията на “Уикилийкс”, целият свят ги прочете, но представете си, че бяха изтекли същият вид материали на китайското външно министерство. Колко хора можеха да ги прочетат? Какъв щеше да е ефектът върху глобалното обществено мнение? Така нещо, което изглеждаше като абсолютно предимство, масовото разпространение на английски език изведнъж се превръща в точка на уязвимост.

- Преди дни премиерът Борисов заговори, че в новата ситуация имаме нужда от обединител президент и че има нужда ново съгласие по външната политика.

- Има нужда от обединител, а още повече има нужда от яснота около какво да се обединим. Вече всички сме съгласни, че ситуацията е лоша и че може да стане още по-лоша. Нека да дам пример с миграцията. Изследванията показват, че през последните 70 г. сме свидетели на 75 опита бежански потоци да бъдат използвани като инструмент за натиск върху друга държава. В почти 80% от случаите този натиск е постигнал поне частичен резултат. Експертите твърдят, че миграцията като оръжие е по-ефективна от икономическите санкции.

И премиерът е прав, че в тази нова ситуация всички политически партии трябва ясно да заявят външнополитическата си визии. Когато преди две десетилетия България направи своя външнополитически избор, западната ориентация на страната изглеждаше без алтернатива. Днес ситуацията е друга и затова е важно да знаем не какво ГЕРБ няма да направи, а какво ще направи, дали БСП е готова да отстоява евроатлантическия избор на България, в която отношенията между ЕС и Русия са силно напрегнати и когато ще е невъзможно да бъдем и в ЕС, и равно отдалечени между Русия и ЕС. ДПС винаги е заявявало привързаност към евроатлантическите ценности. Ще продължи ли да бъде така, ако напреженията между НАТО и Турция ескалират и Турция напусне НАТО. Дали за ДСБ е по-важно да се запази скърцащата западна ориентация на България, или да убеди Запада, че Борисов е ненадежден съюзник.

И въобще аз виждам две опасности в създалата се ситуация.

Едната е да се държим като мажоретки, които викат най-силно и скачат най-високо, защото искат някой да ги забележи, или защото не разбират за какво става дума. Другата опасност е да излъчваме постоянна неопределеност и тревога, която кара различни външни фактори да интерпретират като слабост и да изберат България като място за натиск, водени от убеждението, че ако натиснат по-силно, могат да променят нашата политика. Никога няма да забравя един учебен филм, който съм гледал преди години. Филмът показваше, че 70% от хората, станали жертва на улични престъпления, са станали жертва, защото са се държали като жертва - ходели са по средата на улицата, страхливо са се оглеждали и на всеки пет минути са проверявали дали портфейлът им е на мястото си. България не може да си позволи подобно поведение.

------------------------

Иван Кръстев е роден през 1965 г.

Завършил е философия в Софийския университет “Св. Климент Охридски”

Председател на Управителния съвет на Центъра за либерални стратегии и изследовател в Института по хуманитерни и социални науки във Виена (IWM Vienna)

Основател и член на Европейския съвет за външна политика

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

  • Гъвкавост за горивата

    Горивата през зимата да са без биодобавка - така може да поевтинеят на дребно с близо 10 ст. Това са обсъждали на среща вицепремиерът Томислав Дончев и компаниите от Българската петролна и газова асоциация. Когато поскъпването на горивата се превръща в проблем, явно трябва гъвкавост. Но по какъв начин?
  • Властелинът на професорите

    Последните научни открития на Иво Христов от БСП за подмолната информационна война на Холивуд срещу Русия ТРЯБВА ли задължително да си луд, или надрусан, за да откриваш закодирани послания на световната конспирация в класически произведения и филми? В “От местопрестъплението” все дават сюжети с мрачни, лабилни индивиди,