Щом вече сте приети в университет в САЩ, това означава, че най-вероятно ви предстои да се запознаете отблизо със системата на обучение Liberal Arts – основана на античното разбиране за качествата на истински свободната личност, тя ще ви позволи (а и ще изисква от вас) да се развивате извън рамките на специалността ви.
Колкото и да сте прочели дотук за системата на образование зад океана, ще ви бъде от полза да знаете няколко особено важни и съществени различия с европейската образователна система.
Ето десет от тях.
1. Свободата като
привилегия и бреме
Ако за да кандидатствате на Стария континент е необходимо отрано да сте се ориентирали към бъдеща професия, в Щатите никой няма да очаква това от вас. Даже напротив – веднъж преминали ситото на приема, Liberal Arts ще ви позволи да експериментирате и да се спрете на специалност (или дори две, ако сте амбициозни и сънят не е приоритет за вас), а ако нищо не удовлетворява академичните ви интереси, да си съставите курс на обучение с одобрението на администрацията.
Но дори първоначалните ви опити няма да се случват “на сляпо”, верятно ще имате поне един съветник и ще може да се възползвате от shopping week – периода, в който влизате в колкото и каквито лекции ви душа иска, преди да си изберете в кои курсове официално да се запишете.
Въпреки това ще се налага да взимате важни решения, както и да помислите за всички странични изисквания. Някои вузове, като Колумбийския университет например, имат задължително за всички обучение, базирано на хуманитарните и класически науки, което цели да подтикне студентите да разсъждават върху актуални проблеми, да пишат критически и да четат задълбочено Платон и Аристотел.
2. Мислете за
специализация
по-отрано
Въпреки акцента върху обогатяването на общата култура и придобиването на разнообразни умения, системата поощрява онези, които се специализират по-отрано и по-задълбочено.
Почти всяка катедра ще изисква от вас да покриете някои основополагащи курсове, преди да преминете към вълнуващите семинари или да направите стажа, за който мечтаете, като част от обучението ви.
Ако още в първи курс имате ясна представа за целите си и положите усилия, след това ще може да се наслаждавате на занятия с 10-15 души, които са под формата на дискусия и позволяват да изразявате своето разбиране, на по-тясно сътрудничество с професорите ви, защо не и на съвместна изследователска дейност, а в много случаи – и на по-добри предложения за работа, които отговарят на специфичната ви квалификация.
За да кандидатстване за магистърска програма или докторантура, ще ви поискат собствен проект и препоръка от ваш професор, който добре познава постиженията и интересите ви.
3. Културата на хранене
и "петнайсетте"
В стремежа да улеснят студентите, повечето университети разполагат с поне един огромен стол. Ако имате абонамент, е необходимо само да се чекирате на входа и оттам нататък вие преценявате какво и колко да изядете.
Количеството храна е главозамайващо, а газираните напитки се леят от огромни автомати. Тук трябва да добавим и пищните тематични вечери, за които понякога дори няма повод. Със сигурност ще бъдат отбелязани и някои национални или религиозни празници, като например Деня на благодарността или еврейската Нова година – Йом Кипур. Ще се изненадате да откриете морски дарове, традиционни сладкиши или рядко срещани в България ястия от националната кухня на други народи. Макар че не липсват и здравословни опции, това изобилие си има последици.
Така се стига до неизбежното напълняване в първи курс, което e толкова широко разпространен феномен, че си има шеговито наименование: the freshman fifteen (петнайсетте на първокурсника). Фразата ви предупреждава, че щетите са средно 15 паунда (или около 7 кг) отгоре за първата година.
4. С другия в стаята
- как да улесним
съжителството
Обикновено студентите са задължени да прекарат първите две години на общежитие в кампуса на университета, а някои избират да останат до края на обучението си. А как си намирате съквартирант, ако сте чужденец първокурсник и не познавате никого?
Университетът ще се погрижи - трябва само да попълните (няколко на брой) подробни онлайн запитвания с въпроси за дневния ви режим, навиците, дори музикалните ви предпочитания. Ще ви разпределят с някого, с когото поне на хартия би трябвало да сте съвместими.
Ако в действителност такава съвместимост няма, все още не е краят на света – и двамата съквартиранти трябва да подпишат полуформален “договор”, който определя правилата на съжителството им с позволените и непозволените в стаята неща.
И тук няма гаранция, че ще постигнете идеални условия. Едно обаче е сигурно - цялата тази бюрокрация може да ви дотегне. Но, от друга страна, тя ще ви спести ненужни разправии, ако другият в стаята наруши “договора” и ще ви позволи да помолите администрацията да ви премести в друга стая при първа възможност.
5. Спортът
е религия
Страстта на американците към спорта е също толкова силна и в колежите. Не е тайна, че големите университети и институти се надпреварват да привлекат талантливи спортисти от страната и чужбина. Треньорите в много отбори дори имат правото да препоръчат кандидат-студент на дирекцията по приема и да му издействат спортна стипендия, ако мислят, че ще е ценно попълнение.
Студентите спортисти се радват и на други привилегии, например постоянно медицинско наблюдение и условия за почивка и рехабилитация.
В някои университети дори се организират специални церемонии, на които атлетите получават дипломите си, в случай че трябва да са в игра на официалната дата за всички останали. Ако сте сред простосмъртните фенове, за вас остават пълните трибуни и вълнението от Homecoming – уикенда, в който отбори от чужди университети гостуват във вашия и може да гледате на живо мачове по баскетбол, бейзбол и американски футбол почти денонощно. В зависимост от това в коя от трите дивизии участва вашата алма матер, ще се насладите или на приемлива игра, или на истинска надпревара между забележителни млади спортисти, някои от които вече са си извоювали квота за следващите Олимпийски игри.
6. “Сесия” е
непознат термин
В САЩ не е прието оценяването да се отлага след края на занятията и да се проточва дълго. Вместо това обикновено ще трябва да се справите с две или дори повече задания по всеки предмет, обикновено в средата на срока (Midterm) или в седмицата с изпитите, наречена Finals Week. Невинаги ще полагате тест, а вместо това ще се налага да правите самостоятели проучвания, да подготвяте презентации и проекти, или ще имате няколко дни да разработите собствено есе върху изучавания материал.
От вас ще се изискват критическо мислене, самостоятелност и пунктуалност. Нерядко ще трябва и да качите писмената си работа в електронна платформа, която автоматично ще отчете дали не сте закъснели и с минута, както и всеки опит за плагиатство.В американската система измамите и преписването се наказват строго и задължително се отразяват в академичното досие на студента. Затова нерядко учениците предпочитат да се задоволят с по- нисък, но честно постигнат успех, пред това да рискуват изключване или оронване на репутацията си.
За сметка на строгите изисквания, ще можете да потърсите помощ и насоки не само от професорите си, но и от асистентите в курса (които често водят специални преговорни занятия). Библиотекарите могат да ви дадат безценни съвети как да издирвате и боравите с различни източници при собствените ви проучвания, а специално обучени ваши колеги- студенти - да ви помогнат с част от материала на индивидуална консултация, за която ще бъдат възнаградени от администрацията.
7. “Голата миля”
срещу стреса
Стресът е огромен, но американците имат своите причудливи стратегии за справяне с него. Твърде вероятно е администрацията да осигури специално обучени кучета, с които да поиграете като форма на терапия, а на входа на библиотеката да се появят пъзели, настолни игри или книжки за оцветяване за пораснали деца (които в последно време се радват на всенародна почит в САЩ и могат да бъдат намерени в почти всяка книжарница). Изтерзаните студенти отдавна са сложили началото и на други традиции за разпускане.
Може би най-фрапантната е “Голата миля” (The Naked Mile). Точно толкова ужасно е, колкото звучи – тълпи от ученици нудисти тичат километър и половина из кампуса на университета в началото на изпитите, без значение от метеорологичните условия.
В Харвард тази традиция е жива и до днес. През 2015 г. един от авторите в известния им студентски вестник публикува материал в нейна защита, в който твърди, че често това е единствената за много ученици възможност да забравят за непрекъснатата конкуренция и да се отърсят от прекаления прагматизъм. Други университети обаче категорично забраняват този обичай. В щата Масачузетс един от най-силните аргументи против са суровите зими. През декември, когато обикновено приключва първият семестър, температурите падат много под нулата и има реална опасност от измръзване.
8. Търпение за
среща с професора
Дори все още да не сте успели да блеснете по време на лекция, професорите ви са задължени да са на ваше разположение в кабинетите си поне по един-два астрономически часа седмично, а често и ще отговорят на имейлите ви в разумен срок.
В американската академична култура това е не само поредното изискване - мнозинството от преподавателите с готовност се запознават със студентите си и им предлагат съвет и подкрепа (да се пазарите за повишаване на успеха обаче не се допуска).
Тъй като такива посещения са полезни, опашката пред кабинета на преподавателя не е необичайна гледка. В по-напрегнатите периоди дори има предварителни записвания за 10-минутна консултация с професора. Бъдете активни, за да си осигурите място в графика и си чакайте реда.
Още по-добре ще бъде, ако предварително сте наясно какво ще питате. Няма да ви откажат помощ, но най-добрите резултати се постигат, когато преди това сте си помогнали сами. Не се притеснявайте да обсъдите с преподавателите и най-нестандартните си идеи.
9. Питайте за
къщите по интереси
Ако тълпите и купоните на границата на закона в така наречените братства не са ви по вкуса, поинтересувайте се и от културния живот в университета и проучете факултета по сценични изкуства. Много вероятно е да намерите билети за представленията на колегите ви артисти на символични цени. Може дори да учите във фоайето пред някоя от залите, докато слушате как музикантите с часове репетират.
Има и разнородни любителски трупи, всяка от тях със собствено независимо шоу. Може да гледате индийски танци, бурлеска, хип-хоп, комедийни скечове или да послушате акапелни кавъри на любимите си поп парчета в изпълнение на някоя от вокалните групи. Немалка част от студентите живеят в специални къщи по интереси, някои от които тясно свързани с определен език и култура. Тези общества редовно организират събития, отворени за широката публика, които са отлична възможност да се запознаете с други чуждестранни студенти, да поговорите с някого на език, различен от английски, или просто да опитате традиционна кухня.
10. Протести - не само
срещу високи такси
Много американски студенти дълбоко уважават институцията, в която учат, но далеч не я смятат за идеална. Затова не е изключено да станете свидетел как различни групи, които настояват за промени, изразяват позицията си с демонстрации или други форми на протест. Сред най-честите причини за недоволство са несправедливото заплащане и условията на труд на обслужващия персонал (санитари, градинари, общи работници), както и планираните покачвания на таксите за обучение. Някои протестиращи са част и от национални движения, може би най-мащабното сред които е “Дайвест” (на снимката горе).
Последователите му настояват университетите им да спрат да инвестират средства от фондовете си в компании, които вредят на околната среда.
Други активисти полагат усилия да променят сексуалната култура в общността, като посочват, че изненадващо голям процент студенти стават жертва на сексуално насилие (или упражняват такова) поне веднъж по време на 4-годишното обучение.