Време за генерали

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/5675043 www.24chasa.bg
КРИСТИНА КРЪСТЕВА СНИМКА: Десислава Кулелиева

Кандидат-президентът на ГЕРБ да е Бойко Борисов - шанс 50:50

След 70 дни България влиза в предизборна кампания, макар че досега не е ясно между кого ще избира. Всъщност знае се, че единият от претендентите ще е Жорж Ганчев. Евентуално и Банев.

И толкова. Колкото странно, толкова и обяснимо с оглед на напечената, предвоенна направо международна обстановка. Когато се разклащат дори изглеждалите довчера колоси като Берлин, Париж и Брюксел.

И понеже романтичният период на милите семейни снимки на ЕС вече свърши и сигурността е единствената грижа на общността (вълнува ли се все още някой от Брекзита?), държавите се готвят да отвърнат на удара и градят укрепления.

Допреди половин месец във всяка политическа централа се търсеше

кандидат за

президент жена.

Днес вече

не е така.

Радикалният ислямизъм се вби във вътрешната политика – хем оправда тактиката на изчакването, което допреди дни си беше чиста сметка, хем рязко промени профила на кандидата. Главно в посока на това, че e по-добре да не е жена. А най-сигурно e да е генерал.

В ГЕРБ – централата, от която никога и при никакви обстоятелства не изтича информация, кръгът на посветените както винаги е стеснен до двама. Сигурното е, че при тази динамика до последно ще стоят отворени и двата варианта – кандидатът да е Бойко Борисов, и да не е. В момента двата са с изравнени коефициенти.

Премиерът, който от шаха е свикнал да е няколко хода напред, вече проиграва и двата варианта. По-безболезнен изглежда онзи, при който той не сменя служебния си адрес. Защото направи ли го, ще търси стабилни и доверени лица за двете изключително важни позиции – на министър-председател и на лидер на ГЕРБ. И доколкото още преди години се чу, че

“партията си е

на Цецо”,

в смисъл, че Цветанов я е направил тухла по тухла и нонстоп си я наглежда, то голямото неизвестно е на кого би се доверил Борисов в изпълнителната власт, което е всъщност реалната власт в държавата. Там са парите, там са службите за сигурност.

За там му трябва човек, на когото да вярва повече дори, отколкото на себе си. Може да го намери или в лицето на Томислав Дончев, или на Лиляна Павлова. Освен ако първият не е кандидатът за президент, което е вариантът Б или пък А. Времето ще покаже. Дончев вече е печелил мажоритарно избори – и като кмет на Габрово, и като водач на евролистата на ГЕРБ. Технократ, добре приет и познат в цяла Европа. Харесва се и вътре в държавата – нито в опозицията, нито във взискателната “стара” десница могат да кажат лоша дума за него. В този смисъл е обединяваща фигура и се вписва в зададения от премиера профил.

Стане ли

Дончев премиер,

Павлова или

Горанов ще

наследят

вицепремиерския

му портфейл

с всичките икономически ресори вътре.

Иначе очертаният от Цветанов в интервю за “24 часа” профил на кандидата - да стои солидно пред армията и пред хората, перфектно пасва на Борисов…

По-неуловима изглежда играта на реформаторите. Те съвсем нямат идея кого ще изправят на тези тежки избори. Който и да е той, ще трябва да отговаря едновременно на взаимно изключващи се очаквания – да излъчва самочувствието на победител, независимо че реално успехът за него ще е третата позиция, да критикува Борисов (или посочения от премиера друг кандидат), но не чак така, че след първия тур да не може да вземе завоя… И още, и още. Неслучайно почти никой не се наема да влезе в тази шизофренна роля – трябва да е дяволски добър актьор, иначе рискува да го освиркат. Отделно назад ще го дърпа багажът от интриги, разслоения и дебнения между 6-те партии в блока, плюс Гражданския съвет – нужно е да задоволява не само очакванията на драгия избирател, но и на тези числом и словом 7 вътрешни течения. В същото време който го направи, има шанс да стане естественият лидер на блока на коалиционния конгрес, който ще е след президентския вот. Преди края на годината реформаторите ще имат единно ръководство, освен ако дотогава не се разведат. Но надали – това може да стане само ако Бойко

Борисов реши

да разпусне

предсрочно

правителството

(такава вратичка той вече отвори), защото най-вече това е, което ги държи единни. Такава е истината – обединителят на Реформаторския блок е премиерът на държавата, нищо че е лидер на друга партия.

Иначе най-чисто беше реформаторите да си изберат кандидата във вътрешни електронни избори, както предложи Божидар Лукарски. Това си е патент на десните още от 1996 г. Но цитирам Петър Стоянов – човека, който се пребори първо вътре в партията си, а след това и на голямата сцена: “Десните сме царе по губене на спечелени избори.” А той е най-потърпевшият от братоубийствените войни в старата десница, настъпили през втората половина на управленския мандат на Иван Костов и довели до това нито той, нито самият Командир да не повтори мандата. Мнозина смятат, че папката срещу Бонев спъна Стоянов.

Всъщност истината е, че основната заслуга за загубата на президентските избори през 2001 г. има централата. Защото на Иван Костов Петър Стоянов му беше или безразличен, или неприятен. Не мога да преценя кое от двете повече, но по-скоро второто. Така или иначе днес наследниците им са в не по-малко незавидна позиция – с планина работа и вътре, и за пред публиката.

И въпреки че и отляво официално номинации няма, там с едни гърди напред излезе Мая Манолова. На нея генералският мундир като че ѝ пасва най-точно. Друг е въпросът дали ръководството на БСП ще преглътне тази номинация, от която, между другото, се притесняват реформаторите. С този именно аргумент – “Докато се боричкаме, на “Дондуков”

да не влезе руса жена – президент”,

искат единни действия с ГЕРБ и патриотите. Друг е въпросът, че и последните не смеят отсега да заявят открито кандидата - хем ще е Каракачанов, хем не се знае. Но те могат да си позволят артистично изчакване, понеже международните събития – същият този смразяващ тероризъм и плъзването на бежанците, наливат вода в тяхната мелница. И при слаба лява кандидатура не реформаторите, а те може да се окажат на балотаж.

  • Защо са важни “зелените коридори”

    Защо са важни “зелените коридори”

    “Зелените коридори” за ваксинация са другото име на хаоса, заяви разпалено един микробиолог, кандидат за депутат. Друг отговорен политик със замах ги определи като провал на плана за ваксиниране. С две думи - някои се опитват да превърнат “зелените коридори” и въобще поставянето на ваксините в удобна политическа боксова круша
  • Депутатът от ГЕРБ Георги Марков

    Георги Марков: Виктор Орбан напуска ЕНП

    Трите милиона избиратели на Виктор Орбан са във възторг. Партията „ФИДЕС” напуска неолибералното и олевяло ЕНП (Европейската народна партия). Това ЕНП не е онова ЕНП. ЕНП-то на великия обединител на Германия Хелмут Кол, на Жак Ширак, на Хосе Мария Аснар, на Едмунд Щойбер. Това не е ЕНП-то, което, водено от Мартенс и Орбан - като негов