За усмивките и Брекзита

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/5675225 www.24chasa.bg

Welcome to Bulgaria* е тайната
парола на англичаните, че нещо
е извън техните представи за
добро обслужване и поведение

“АЛЕКС, можеш ли да ми кажеш защо българите са вечно сърдити, навъсени и груби? И защо никога не се усмихват?”

Поглеждам Саймън. Хем ми се иска да защитя сънародниците си, хем – в последните 3 дни със Саймън попадаме точно на такива – сърдити, навъсени и груби. Как да го убедя в противното?

Саймън е англичанин. За първи път е в България. Работата му е такава, че пътува. И то много. И като пътува, вижда също толкова много. А това, което вижда – поне в България, са нацупени, недружелюбни, дори агресивни хора, които го карат да се чувства зле.

На третия ден тук Саймън не издържа и заключава: “Ей затова гласувах за Брекзита!”

Най-после се издаде! – каза, че е един от милионите, които са поискали излизането на Острова от ЕС. “Няма как да стане, обяснява, - брачният съюз е единство на хора с еднакви манталитети.” Тогава се опитвам да си припомня всички случки, които изумиха него и британските ми приятели за няколко дни в България.

Поръчваме такси. Колата идва. Шофьорът спира и чака да натоварим огромния си багаж. Сами. Ние също чакаме шофьорът да ни се усмихне, да ни каже здрасти, да отвори багажника, да грабне куфарите и да почне да ги нарежда. Нищо подобно. Шофьорът продължава да седи като прикован за седалката си и не мръдва. Изумлението на групата е толкова голямо, че няколко минути минават в неловко мълчание. След това англичаните казват: Welcomе to Bulgaria, и започват сами да си товарят багажа.

Потегляме с таксито. Шофьорът продължава да е навъсен. Надул е музиката. Пуши като комин. Не говори английски. Миризмата на пот е непоносима. Учтиво му предавам молбата на англичаните да спре цигарите, защото им е неприятно , и да намали радиото, за да могат да се чуват, когато говорят. “Ша командват в Англия, тук е България”, победоносно заявява шофьорът и чалго-цигареното мъчение продължава още 6 км. Гърча се от неудобство. Англичаните си мислят, че не съм превела молбите им. Когато разбират, че съм го направила, но шофьорът не ми е обърнал внимание, казват отново: Welcome to Bulgaria.

По пътя драйвърът ръси всичко, което му хрумва - от това кой е дал книжка на овцата в съседната кола до майката на другия пред него. Саймън и приятели искат да им превеждам. Оправдавам се, че не е важно, и пак се гърча от неудобство.

Отиваме да вечеряме. Ресторантът е симпатичен. Сервитьорът също. Но и той не се усмихва. Идва, оставя 4 менюта, все едно, че закъснява за футболен мач, и ни обръща гръб. Сигурно му е горещо. На нас - също. Сигурно има проблеми. Ние - също. Сигурно... Можеше поне да се усмихне, да каже добре дошли и да попита как сме. Явно не му идва отвътре. Поръчваме. Накрая носи сметката – написани са 2 бири повече, а резен лимон, дебел 4 мм, е таксуван 1,50 лв. Welcome to Bulgaria, споглеждат се почти заговорнически Саймън и приятели и тръгват към следващото българско предизвикателство.

За да няма такива изненади, избираме по-изискан ресторант. Води се в топ 10 на София. Жега е - решаваме да седнем в градината. По масите има нападали листа, изглежда непочистено. Обстановката подсказва, че нещо не е наред. След 10 минути чакане тръгвам да търся сервитьор. Намирам го. Кара ми се, че стоим в градината – днес не работела. Изпреварва въпроса ми и заявява, че не могат да направят изключение. Но нали няма други клиенти, плахо питам аз. Това е, ако искате! Welcome to Bulgaria!

Вечерта разказвам вкъщи случките и споделям въпроса на Саймън: “Защо хората в България не се усмихват?” “И те да живеят в такава държава, няма да се усмихват”, казва мъжът ми.

На другия ден предавам посланието на Саймън. Той не разбира. Иска уточнения. Опитвам няколко – хората не се усмихват, защото не им дават заплатите, защото ги лъжат със сметките, защото им крадат чистачките, защото... Саймън ме изслушва любезно. И още по-любезно ми казва, че е напълно сигурен в избора си за Брекзита. “Иначе и ние щяхме да спрем да се усмихваме.”

* В превод от английски “Добре дошли в България!”

 

 

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

  • А какво ще стане с 11-ото яйце в кошницата

    Тръгнат ли цените нагоре, няма власт, която да не се обърка и да не тръгне да търси някакви спасителни варианти. Ясно защо - защото избирателят ще е недоволен, меко казано. Та явно такива са и причините един вицепремиер да предлага таван за печалбата от хляба и още 9 важни хранителни стоки.  Да не се хващаме с “дребните” детайли - например ако
  • Дойде ли време да спрем да местим стрелките?

    Двойното време е нелогичен анахронизъм ЛЯТНОТО часово време като организация на светлата част от денонощието, е въведено исторически като мярка за икономия на електрическа енергия за осветление. По-късно, набрало инерция, то се мотивира и като мярка за повишаване на качеството на живота. Приключи обществената консултация на Европейската комисия,