За усмивките и Брекзита

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/5675225 www.24chasa.bg

Welcome to Bulgaria* е тайната
парола на англичаните, че нещо
е извън техните представи за
добро обслужване и поведение

“АЛЕКС, можеш ли да ми кажеш защо българите са вечно сърдити, навъсени и груби? И защо никога не се усмихват?”

Поглеждам Саймън. Хем ми се иска да защитя сънародниците си, хем – в последните 3 дни със Саймън попадаме точно на такива – сърдити, навъсени и груби. Как да го убедя в противното?

Саймън е англичанин. За първи път е в България. Работата му е такава, че пътува. И то много. И като пътува, вижда също толкова много. А това, което вижда – поне в България, са нацупени, недружелюбни, дори агресивни хора, които го карат да се чувства зле.

На третия ден тук Саймън не издържа и заключава: “Ей затова гласувах за Брекзита!”

Най-после се издаде! – каза, че е един от милионите, които са поискали излизането на Острова от ЕС. “Няма как да стане, обяснява, - брачният съюз е единство на хора с еднакви манталитети.” Тогава се опитвам да си припомня всички случки, които изумиха него и британските ми приятели за няколко дни в България.

Поръчваме такси. Колата идва. Шофьорът спира и чака да натоварим огромния си багаж. Сами. Ние също чакаме шофьорът да ни се усмихне, да ни каже здрасти, да отвори багажника, да грабне куфарите и да почне да ги нарежда. Нищо подобно. Шофьорът продължава да седи като прикован за седалката си и не мръдва. Изумлението на групата е толкова голямо, че няколко минути минават в неловко мълчание. След това англичаните казват: Welcomе to Bulgaria, и започват сами да си товарят багажа.

Потегляме с таксито. Шофьорът продължава да е навъсен. Надул е музиката. Пуши като комин. Не говори английски. Миризмата на пот е непоносима. Учтиво му предавам молбата на англичаните да спре цигарите, защото им е неприятно , и да намали радиото, за да могат да се чуват, когато говорят. “Ша командват в Англия, тук е България”, победоносно заявява шофьорът и чалго-цигареното мъчение продължава още 6 км. Гърча се от неудобство. Англичаните си мислят, че не съм превела молбите им. Когато разбират, че съм го направила, но шофьорът не ми е обърнал внимание, казват отново: Welcome to Bulgaria.

По пътя драйвърът ръси всичко, което му хрумва - от това кой е дал книжка на овцата в съседната кола до майката на другия пред него. Саймън и приятели искат да им превеждам. Оправдавам се, че не е важно, и пак се гърча от неудобство.

Отиваме да вечеряме. Ресторантът е симпатичен. Сервитьорът също. Но и той не се усмихва. Идва, оставя 4 менюта, все едно, че закъснява за футболен мач, и ни обръща гръб. Сигурно му е горещо. На нас - също. Сигурно има проблеми. Ние - също. Сигурно... Можеше поне да се усмихне, да каже добре дошли и да попита как сме. Явно не му идва отвътре. Поръчваме. Накрая носи сметката – написани са 2 бири повече, а резен лимон, дебел 4 мм, е таксуван 1,50 лв. Welcome to Bulgaria, споглеждат се почти заговорнически Саймън и приятели и тръгват към следващото българско предизвикателство.

За да няма такива изненади, избираме по-изискан ресторант. Води се в топ 10 на София. Жега е - решаваме да седнем в градината. По масите има нападали листа, изглежда непочистено. Обстановката подсказва, че нещо не е наред. След 10 минути чакане тръгвам да търся сервитьор. Намирам го. Кара ми се, че стоим в градината – днес не работела. Изпреварва въпроса ми и заявява, че не могат да направят изключение. Но нали няма други клиенти, плахо питам аз. Това е, ако искате! Welcome to Bulgaria!

Вечерта разказвам вкъщи случките и споделям въпроса на Саймън: “Защо хората в България не се усмихват?” “И те да живеят в такава държава, няма да се усмихват”, казва мъжът ми.

На другия ден предавам посланието на Саймън. Той не разбира. Иска уточнения. Опитвам няколко – хората не се усмихват, защото не им дават заплатите, защото ги лъжат със сметките, защото им крадат чистачките, защото... Саймън ме изслушва любезно. И още по-любезно ми казва, че е напълно сигурен в избора си за Брекзита. “Иначе и ние щяхме да спрем да се усмихваме.”

* В превод от английски “Добре дошли в България!”

 

 

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

  • Вместо да режат заплати, депутатите да даряват

    Цели 543 лева - с толкова да се намалят заплатите на депутатите. Идеята е на лидера на БСП Корнелия Нинова, а аргументите ѝ - че е “неморално, несправедливо и сбъркано да си увеличаваме заплатите в момент, когато хората протестират срещу ниските си доходи”.  Дотук добре, но веднага идва противоречието.
  • Властелинът на професорите

    Последните научни открития на Иво Христов от БСП за подмолната информационна война на Холивуд срещу Русия ТРЯБВА ли задължително да си луд, или надрусан, за да откриваш закодирани послания на световната конспирация в класически произведения и филми? В “От местопрестъплението” все дават сюжети с мрачни, лабилни индивиди,