Кандидат-президентът е съден за дискриминация - не давал жилища на чернокожи, наричал ги мързели
НИКОЛАС КРИСТОФ
В. “НЮ ЙОРК ТАЙМС”
Номинира ли партията на Линкълн расист за президент? Не би трябвало с лека ръка да отправяме подобно обвинение, затова се върнах повече от 40 години назад в кариерата на Доналд Тръмп, за да видя какво разказват архивите.
Първият червен картон му бе показан още през 1973 г., когато министерството на правосъдието при президента даде под съд Доналд и баща му Фред Тръмп за системна дискриминация срещу чернокожи, живеещи под наем при тях.
Порових се из 1021 страници документи от съдебното дело и те бяха съсипващи. Доналд Тръмп тогава е бил президент на семейната фирма за недвижими имоти и правителството събира неоспорими доказателства, че тази компанията е водила политика на дискриминация срещу чернокожи, включително такива, които са служили в армията.
За да се докаже това, подставени чернокожи са изпратени в жилищни сгради, които Тръмп е отдавал под наем, за да питат за свободни квартири. После там пращат и бели кандидати. На чернокожите редовно е отговаряно, че няма нищо свободно, а на белите са показвани апартаменти, които може да се наемат веднага.
Бивш управител на такива сгради на Тръмп обяснява, че му било казано да маркира всяка подадена от чернокож молба с Ц, като цветнокож, за да бъде отхвърлена от началството.
Брокер на Тръмп казал, че той искал
да дава под наем
само на евреи и
чиновници
и отпращал цветнокожите.
Доналд Тръмп яростно оспорва в съда и в медиите иска и обвиненията в нарушаване на гражданските права, но в крайна сметка сключва съдебно споразумение при условия, смятани за победа на правителството. Три години по-късно властите отново завеждат дело против Тръмп за продължаваща дискриминация.
Честно казано, тези дела са много стари и дискриминирането на чернокожи вероятно е извършвано не от Доналд Тръмп, а от баща му. Оказва се, че Фред Тръмп е бил арестуван по време на митинг на Ку-клукс-клан през 1927 г. Уди Гътри, който е живял в имот на семейство Тръмп през 50-те г., обвинява в наскоро открити документи Фред Тръмп в насаждане на расистка омраза.
По-късно самият Доналд допринася за дискриминационните практики, като решително застава срещу движението за граждански права, борещо се срещу сегрегацията в жилищната политика.
Друг пример е прочутият случай с бялата жена, изнасилена и убита през 1989 г., докато бягала за здраве. Обвинени са 5-има чернокожи тийнейджъри.
Тогава Тръмп се намесва, заклеймява призива на нюйоркския кмет Ед Кох за помирение и зове нападателите да бъдат екзекутирани на цяла страница реклама във вестниците.
Петимата тийнейджъри прекарват години в затвора, преди друг нападател да признае, че е автор на престъплението и те да бъдат оправдани.
Ако направим паралел с историята, може да се каже, че те
са линчувани
по един модерен
начин,
а Тръмп е изиграл своята роля, като е разбунил тълпите.
Дискриминацията продължава и след като Тръмп се хваща с хазартния бизнес. Бившият служител в негов игрален дом Кип Браун разказва за 80-те години в сп. “Ню Йоркър”: “Когато Доналд и Ивана идваха в казиното, шефовете нареждаха на всички цветнокожи да изчезнат”.
През 1991 г. излиза книга на Джон О'Донъл, бивш управител на хотел “Плаза” и на казино в Атлантик Сити - и двете собственост на Тръмп. Там е описано как магнатът критикува чернокож счетоводител: “Черни хора да броят парите ми? Не мога да понасям това! Единствените, които бих искал да броят парите ми, са ниски мъже с еврейски шапчици. (...) Мисля, че този тип е мързелив. И най-вероятно не е негова вината, защото мързелът е типичен за негрите. Наистина е така, убеден съм. Не е нещо, което зависи от тях”, казал Тръмп.
О'Донъл пише, че с месеци след тази случка шефът го притискал да уволни чернокожия счетоводител, докато той не подал оставка доброволно.
После Тръмп отрекъл да е правил подобни коментари. Но през 1997 г. в интервю за “Плейбой” признава: “Нещата, които О'Донъл написа за мен, вероятно са истина”.
Последните му твърдения звучат по-познато: намекът на Тръмп, че президентът Обама е роден в Кения, инсинуациите че той е допуснат до университетите от Бръшляновата лига само в резултат на “обратната дискриминация”, обвиненията, че много от
мексиканските
имигранти са
престъпници,
наркодилъри, изнасилвачи, призивите му за временна забрана мюсюлмани да влизат в Америка.
Тръмп унижава роден в САЩ съдия с мексикански корени, като го нарича “мексиканец, който не може безпристрастно да води делото”. В тв интервю той прояви нежелание да се дистанцира от Ку-клукс-клан. Тръмп сподели в туитър графика, според която 81% от белите жертви на убийства са жертва на чернокожи, докато всъщност този процент е 15.
Нюйоркският магнат ретуитва послания от бели екстремисти и нацистки симпатизанти, две от които са взети от акаунта @WhiteGenocideTM с профилна снимка на основателя на американската нацистка партия.
Системно и яростно Доналд Тръмп отрича какъвто и да било расизъм от негова страна и дори трие някои свои агресивни туитове. “Дейли стормър” - неонацистки сайт, подкрепящ Тръмп, писа по този повод: “Да, бе. Как ли не...”
След публикуването на този материал от щаба на Тръмп изпратиха имейл със следното съдържание: “Доналд Тръмп цял живот се е опитвал да помага на хора в неравностойно положение и в много случаи публично е укорявал дискриминиращи групи. Да се твърди противното, е пълно изфабрикуване на истината”.
Моето виждане е, че думата “расист” е натоварена с негативен смисъл, тя по-скоро ще доведе до преустановяване на един диалог, а не до достигане на консенсус. Затова би трябвало да внимаваме и
да не
използваме
“расист"
просто като
епитет
Освен това мюсюлмани и латиноамериканци могат да са хора от всякаква раса, така че в някои от изявленията на Тръмп технически откриваме не расизъм, а тесногръдие. Също така за всяко от гореизброените твърдения може да се допусне, че Тръмп се е изказал неясно или е бил грешно разбран.
И все пак. Това е човек, който повече от 4 десетилетия непрекъснато е бил свързван с расова дискриминация или тесногръдни коментари спрямо малцинства.
Някои от тези изказвания са били правени по телевизията и всеки е имал възможност да ги чуе. И макар че всеки един случай може да се приеме за двусмислен, през тези над 4 десетилетия се е очертала една сюжетна арка, един устойчив модел - който не знам как бих могъл да нарека освен расизъм.