Чл.-кор. проф. д.изк.н. Аксиния Джурова: Българите зазиждали ръкописи в църквите за темел и здравина

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/5680678 www.24chasa.bg

Книгата ще живее паралелно с новите технологии - тя е нетленна

- Променя ли се статутът на книгата във века на новите технологии, г-жо Джурова? Защото днес това е голяма тревога...

- Такава тревога е имало и когато Гутенберг е измислил печатната машина. И всички много са се страхували, че писаната на ръка книга и паметта, която се вкарва в нея, ще изчезне. Но не се е случило. Да не забравяме, че на Балканите ние сме известни с прогресивния си консерватизъм и до ХХ век преписваме книги на ръка... Защо? Защото писаната на ръка книга е свещена - тя е

домът на Божието

слово и има

харизматична

стойност

Така че и тогава е имало големи страхове, че книгата ще изчезне, но не се е случило.

Вярно, нейният статут през вековете се променя - първо писаното слово се нанася на папирус, после върху пергамент, после върху хартия, после печатната машина прехвърля тази памет, а след нея - новите технологии. Затова, ако под “статут” разбирате промяната в материала, върху който се пренася словото - промяна има, но няма съществена промяна в отношението към словото, към книгата.

Помня как навремето, през 1976 г., докато редихме изложбата в криптата, ни донесоха псалтир колкото дланта ми, намерен при реконструкцията на Боянската църква, докато сваляли част от дървената конструкция. Бил е зазидан в стената - за темел, за здравина.

Както се е вписвала

сянката на красива

жена

(затова не са давали на момичета да минават покрай църквата), така са зазиждали книги в темелите на църквите. Защото красотата и словото са нетленни. Ето затова вярвам, че книгата ще продължи да съществува паралелно с новите технологии.

- Наскоро подредихте 14 витрини със славянски, османо-турски, еврейски и гръцки ръкописи, съживени и съхранени в Центъра за славяно-византийски проучвания “Иван Дуйчев”, в изложба в Софийския университет. Какво послание носят?

- Ние на Балканите сме по принцип бедни, но за мен това е привилегия. Много съм работила по чужди книгохранилища. Знаете ли колко оригинални подвързии имат например във Ватикана, където се съхраняват над 30 000 ръкописа? Нямат и 90. А при нас оригиналните подвързии са към 300 при общо 700 ръкописа.

- Каква е ценността на подвързията?

- В миналото, когато старата книга се износи, са използвали отново старата подвързия, за да се преподвърже един ръкопис. Докато на Запад, например във Ватикана, често с поемането на престола от новия папа се е сменяла и подвързията и се е полагал на нея съответният герб, а старата подвързия не се е пазела. С този проблем се сблъсках, когато правих каталога на ръкописите там. Затова казах, че привилегията да си беден невинаги е нещо лошо. У нас има много градове, села, манастири, църкви, чиито книжни сбирки въобще не са описани. Както стана със Самоков - там нямаше каталог на славянските ръкописи във всички църкви и частни лица. Ние ги описахме. Същото сторихме и в Троянския манастир. Сега оттам ни повериха нови 6 ръкописа, които ще дигитализираме, а после ще им върнем. Това е огромно доверие!

- Как стигат ръкописите до вас? Няма ли опасност да са нещо откраднато?

- За нас е важно да пазим и съхраняваме нашата стара книжнина. И честно казано, за мен няма особено значение откъде е дошла. Защото попадайки в антиквариати и чужди аукционни къщи, често те се разпродават на чуждестранни ценители и изчезват от държавата. Затова моето послание е: да се събере по мазета, тавани и стари къщи това, което е останало като

ценна стара книжнина

и да се предаде

на държавните

книгохранилища

Ние трябва да си запазим паметта. Ние сме държавен институт, приемаме и съхраняваме всичко, което е ценно. Вместо тези неща да напуснат пределите на държавата, по-добре да дойдат тук и да станат част от паметта на Университетската библиотека, чийто филиал сме.

- Вие ли издирвате дарителите, или те сами идват при вас?

- Повечето ръкописи в Център “Дуйчев” са от дарители. Част от тях познаваме лично. Наскоро в мое познато семейство ми показаха три листа, богато украсени с миниатюри и орнаменти. Мъжът, адвокатът Тенчо Попов, който е любител на старината и колекционер, ги закупил от антиквариат. Оказаха се част от 23-те липсващи листа на Ловчанския дамаскин. Те са включени в изложбата в библиотеката на Софийския университет, която центърът организира преди дни.

- Кой е първият български издател?

- Нарича се Яков Крайков, родом е от Кюстендил. Имал е книжарница в Скопие. От 1566 до 1572 г. е владеел печатницата на братята Божидар и Винченцо Вукович, които печатат първите славянски книги във Венеция. Тъкмо там наред с още няколко книги той отпечатва и своя сборник “Различни потреби или книга за пътника”.

- С него ли започва родословието на първата българска книга?

- Това е първото “масово” четиво, предназначено за широка публика, което се издава. Четиво, което се е използвало за лична употреба. Странно е, че у нас нямаше нито един запазен екземпляр.

В Народната библиотека от XVI в., когато е издадена книгата, са запазени 80 издания, като от тях 20 са венециански. В Европа от 219 издадени на кирилица книги през втората половина на XVI в. са съхранени 3710 екземпляра. И на фона на тази запазена старопечатна книжнина е невероятно, че от сборника на първия български печатар, издател и книжар Яков Крайков - “Различни потреби или книга за пътника”, в света са известни само 4 екземпляра. Единият от тях се пази в Лайден, Холандия, другият - в Санкт Петербург. Няколко листа са останали в Белград след бомбардировките през 1941 г., когато голяма част от библиотеката изгаря.

През 2006 г. бях поканена да чета лекции в италианския град Варезе. Използвах възможността да работя в Библиотека Амброзиана в Милано. Там направих и описа на славянските книги в библиотеката, а после с колегата Красимир Станчев описахме и старопечатните книги. Тъкмо там се оказаха двата най-пълни екземпляра на сборника на Яков Крайков. През 2009 г. създадохме славянски клас към Академия Амброзиана, в който бяхме избрани за академик-учредители. След това ми дадоха правата да преиздам тази книга. Така преди две години първият български печатар и книжар

Яков Крайков се

завърна в България

благодарение на

столичния кмет г-жа

Йорданка Фандъкова

и на кмета на град Кюстендил г-н Петър Паунов, които платиха това издание.

- Какъв е смисълът, който през Средновековието са влагали в книгите, и този сега?

- Единствената истина през Средновековието е Божието слово. То е било свещено, неприкосновено, непроменимо, онова, което дава цялата истина за света. Това се е влагало в книгата.

Докато днес не можем да абсолютизираме словото като свещено, особено с новите технологии и медии. В недалечното ни минало, за да издадеш стойностна книга, тя минаваше през серия “цедки” - редактор, коректор, стилист, художник. А сега влизаш в интернет, кликваш и вадиш информация, за която не си сигурен истина ли е, или не, и я умножаваш милион пъти...

Всъщност голямата промяна е в това какво носи словото. И ако средновековните хора са смятали, че то е носител на абсолютната истина, ние, днешните хора, продължаваме да

вярваме често на

грешна, невярна и

спекулативна

информация

в мрежата. Няма го корективът. Но рано или късно ще се наложи да го има.

- “24 часа” е съорганизатор на кампанията “18-те незадължителни книги, които тийнейджърите до 18 г. трябва да прочетат”. Какъв е вашият списък?

- Навремето бях сред създателите на Студентския културен клуб. Сред известните личности, които канехме, бе и актьорът Константин Кисимов. Помня, че бяхме с него на поредния рецитал в с. Врабево, Троянско. Той не пускаше никого, когато трябваше да излезе на сцената. Но аз имах привилегията да съм до него и видях какво прави преди представление. Обикаляше сцената по потника, с който е завършил, целия на дупки, защото беше убеден, че му носи късмет, и правеше някакви знаци. Каза ми: “През живота си

няма смисъл

да прочетеш

повече от 12 книги

Сред тях са Старият завет и Новият завет - ето, половината вече ти ги казах. Имаш още Толстой - също абсолютно достатъчен. Ако сложа и Достоевски, 12-те книги свършват.” Аз му отговорих, че съм прочела Достоевски още в училище. “Ти пак ще го четеш, защото надали си разбрала какво му е посланието - каза Кисимов. Доживееш ли патриаршеска възраст, ще откриваш в него все повече истини, само ситуациите се променят.”

Сега информационният поток е много голям. Все пак нека младите прочетат Достоевски и Еко. Особено диалога му с Жан-Клод Кариер, пред който Еко заяви, че книгата никога няма да умре.

 

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

  • НАП да пише на 4 милиона българи, и то по-бързо

    Поне 4 милиона българи са били засегнати от хакерската атака на НАП според информациите в медиите. Очаква се да бъде предоставена платформа, чрез която всеки може да провери дали е потърпевш и какви точно негови лични данни са изтекли от масивите на данъчните. Предстоят много проверки кой, как и колко е виновен за тази ситуация.
  • Мотиви за нова конституция за по-добра България

    Обикновено НС може да я направи в края на мандата си, после Велико да я приеме и да продължи като обикновено За 30 г. демократични промени в България се проявиха заложени в конституцията противоречия, които доведоха до противопоставяне на институциите, а не до тяхното взаимодействие. А институционалното взаимодействие трябва да е принцип в