Чл.-кор. проф. д.изк.н. Аксиния Джурова: Българите зазиждали ръкописи в църквите за темел и здравина

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/5680678 www.24chasa.bg

Книгата ще живее паралелно с новите технологии - тя е нетленна

- Променя ли се статутът на книгата във века на новите технологии, г-жо Джурова? Защото днес това е голяма тревога...

- Такава тревога е имало и когато Гутенберг е измислил печатната машина. И всички много са се страхували, че писаната на ръка книга и паметта, която се вкарва в нея, ще изчезне. Но не се е случило. Да не забравяме, че на Балканите ние сме известни с прогресивния си консерватизъм и до ХХ век преписваме книги на ръка... Защо? Защото писаната на ръка книга е свещена - тя е

домът на Божието

слово и има

харизматична

стойност

Така че и тогава е имало големи страхове, че книгата ще изчезне, но не се е случило.

Вярно, нейният статут през вековете се променя - първо писаното слово се нанася на папирус, после върху пергамент, после върху хартия, после печатната машина прехвърля тази памет, а след нея - новите технологии. Затова, ако под “статут” разбирате промяната в материала, върху който се пренася словото - промяна има, но няма съществена промяна в отношението към словото, към книгата.

Помня как навремето, през 1976 г., докато редихме изложбата в криптата, ни донесоха псалтир колкото дланта ми, намерен при реконструкцията на Боянската църква, докато сваляли част от дървената конструкция. Бил е зазидан в стената - за темел, за здравина.

Както се е вписвала

сянката на красива

жена

(затова не са давали на момичета да минават покрай църквата), така са зазиждали книги в темелите на църквите. Защото красотата и словото са нетленни. Ето затова вярвам, че книгата ще продължи да съществува паралелно с новите технологии.

- Наскоро подредихте 14 витрини със славянски, османо-турски, еврейски и гръцки ръкописи, съживени и съхранени в Центъра за славяно-византийски проучвания “Иван Дуйчев”, в изложба в Софийския университет. Какво послание носят?

- Ние на Балканите сме по принцип бедни, но за мен това е привилегия. Много съм работила по чужди книгохранилища. Знаете ли колко оригинални подвързии имат например във Ватикана, където се съхраняват над 30 000 ръкописа? Нямат и 90. А при нас оригиналните подвързии са към 300 при общо 700 ръкописа.

- Каква е ценността на подвързията?

- В миналото, когато старата книга се износи, са използвали отново старата подвързия, за да се преподвърже един ръкопис. Докато на Запад, например във Ватикана, често с поемането на престола от новия папа се е сменяла и подвързията и се е полагал на нея съответният герб, а старата подвързия не се е пазела. С този проблем се сблъсках, когато правих каталога на ръкописите там. Затова казах, че привилегията да си беден невинаги е нещо лошо. У нас има много градове, села, манастири, църкви, чиито книжни сбирки въобще не са описани. Както стана със Самоков - там нямаше каталог на славянските ръкописи във всички църкви и частни лица. Ние ги описахме. Същото сторихме и в Троянския манастир. Сега оттам ни повериха нови 6 ръкописа, които ще дигитализираме, а после ще им върнем. Това е огромно доверие!

- Как стигат ръкописите до вас? Няма ли опасност да са нещо откраднато?

- За нас е важно да пазим и съхраняваме нашата стара книжнина. И честно казано, за мен няма особено значение откъде е дошла. Защото попадайки в антиквариати и чужди аукционни къщи, често те се разпродават на чуждестранни ценители и изчезват от държавата. Затова моето послание е: да се събере по мазета, тавани и стари къщи това, което е останало като

ценна стара книжнина

и да се предаде

на държавните

книгохранилища

Ние трябва да си запазим паметта. Ние сме държавен институт, приемаме и съхраняваме всичко, което е ценно. Вместо тези неща да напуснат пределите на държавата, по-добре да дойдат тук и да станат част от паметта на Университетската библиотека, чийто филиал сме.

- Вие ли издирвате дарителите, или те сами идват при вас?

- Повечето ръкописи в Център “Дуйчев” са от дарители. Част от тях познаваме лично. Наскоро в мое познато семейство ми показаха три листа, богато украсени с миниатюри и орнаменти. Мъжът, адвокатът Тенчо Попов, който е любител на старината и колекционер, ги закупил от антиквариат. Оказаха се част от 23-те липсващи листа на Ловчанския дамаскин. Те са включени в изложбата в библиотеката на Софийския университет, която центърът организира преди дни.

- Кой е първият български издател?

- Нарича се Яков Крайков, родом е от Кюстендил. Имал е книжарница в Скопие. От 1566 до 1572 г. е владеел печатницата на братята Божидар и Винченцо Вукович, които печатат първите славянски книги във Венеция. Тъкмо там наред с още няколко книги той отпечатва и своя сборник “Различни потреби или книга за пътника”.

- С него ли започва родословието на първата българска книга?

- Това е първото “масово” четиво, предназначено за широка публика, което се издава. Четиво, което се е използвало за лична употреба. Странно е, че у нас нямаше нито един запазен екземпляр.

В Народната библиотека от XVI в., когато е издадена книгата, са запазени 80 издания, като от тях 20 са венециански. В Европа от 219 издадени на кирилица книги през втората половина на XVI в. са съхранени 3710 екземпляра. И на фона на тази запазена старопечатна книжнина е невероятно, че от сборника на първия български печатар, издател и книжар Яков Крайков - “Различни потреби или книга за пътника”, в света са известни само 4 екземпляра. Единият от тях се пази в Лайден, Холандия, другият - в Санкт Петербург. Няколко листа са останали в Белград след бомбардировките през 1941 г., когато голяма част от библиотеката изгаря.

През 2006 г. бях поканена да чета лекции в италианския град Варезе. Използвах възможността да работя в Библиотека Амброзиана в Милано. Там направих и описа на славянските книги в библиотеката, а после с колегата Красимир Станчев описахме и старопечатните книги. Тъкмо там се оказаха двата най-пълни екземпляра на сборника на Яков Крайков. През 2009 г. създадохме славянски клас към Академия Амброзиана, в който бяхме избрани за академик-учредители. След това ми дадоха правата да преиздам тази книга. Така преди две години първият български печатар и книжар

Яков Крайков се

завърна в България

благодарение на

столичния кмет г-жа

Йорданка Фандъкова

и на кмета на град Кюстендил г-н Петър Паунов, които платиха това издание.

- Какъв е смисълът, който през Средновековието са влагали в книгите, и този сега?

- Единствената истина през Средновековието е Божието слово. То е било свещено, неприкосновено, непроменимо, онова, което дава цялата истина за света. Това се е влагало в книгата.

Докато днес не можем да абсолютизираме словото като свещено, особено с новите технологии и медии. В недалечното ни минало, за да издадеш стойностна книга, тя минаваше през серия “цедки” - редактор, коректор, стилист, художник. А сега влизаш в интернет, кликваш и вадиш информация, за която не си сигурен истина ли е, или не, и я умножаваш милион пъти...

Всъщност голямата промяна е в това какво носи словото. И ако средновековните хора са смятали, че то е носител на абсолютната истина, ние, днешните хора, продължаваме да

вярваме често на

грешна, невярна и

спекулативна

информация

в мрежата. Няма го корективът. Но рано или късно ще се наложи да го има.

- “24 часа” е съорганизатор на кампанията “18-те незадължителни книги, които тийнейджърите до 18 г. трябва да прочетат”. Какъв е вашият списък?

- Навремето бях сред създателите на Студентския културен клуб. Сред известните личности, които канехме, бе и актьорът Константин Кисимов. Помня, че бяхме с него на поредния рецитал в с. Врабево, Троянско. Той не пускаше никого, когато трябваше да излезе на сцената. Но аз имах привилегията да съм до него и видях какво прави преди представление. Обикаляше сцената по потника, с който е завършил, целия на дупки, защото беше убеден, че му носи късмет, и правеше някакви знаци. Каза ми: “През живота си

няма смисъл

да прочетеш

повече от 12 книги

Сред тях са Старият завет и Новият завет - ето, половината вече ти ги казах. Имаш още Толстой - също абсолютно достатъчен. Ако сложа и Достоевски, 12-те книги свършват.” Аз му отговорих, че съм прочела Достоевски още в училище. “Ти пак ще го четеш, защото надали си разбрала какво му е посланието - каза Кисимов. Доживееш ли патриаршеска възраст, ще откриваш в него все повече истини, само ситуациите се променят.”

Сега информационният поток е много голям. Все пак нека младите прочетат Достоевски и Еко. Особено диалога му с Жан-Клод Кариер, пред който Еко заяви, че книгата никога няма да умре.

 

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

  • Защо е важно чиновникът да знае и може

    Ако на някого му се стори странно, че бъдещите чиновници ще отговарят на тестове, с които да проверяват базовите им знания и умения, направо ще кажем - има защо.  Първо, защото ако днес българските ученици се препъват на дисциплината четене с разбиране, със сигурност утре, когато започнат работа, трудно ще схващат поставените им задачи.
  • Властелинът на професорите

    Последните научни открития на Иво Христов от БСП за подмолната информационна война на Холивуд срещу Русия ТРЯБВА ли задължително да си луд, или надрусан, за да откриваш закодирани послания на световната конспирация в класически произведения и филми? В “От местопрестъплението” все дават сюжети с мрачни, лабилни индивиди,