Последният шанс на Европа да поправи политиката си за бежанците

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/5687984 www.24chasa.bg

Само с прилив на финансова и политическа креативност може да се избегне катастрофата

Бежанската криза вече водеше към бавното разпадане на Европейския съюз. А на 23-ти юни тя допринесе към едно още по-голямо нещастие – Брекзит.

Тези две кризи засилват ксенофобските и националистични движения по целия континент. Те ще се опитат да спечелят брой ключови гласове през следващите 12 месеца – в това число и националните избори във Франция, Холандия и Германия през 2017 г., референдума в Унгария за бежанската политика в ЕС на 2 октомври, повторението на австрийските президенстки избори на същия ден и конституционния референдум в Италия през октомври или ноември тази година.

Вместо да се обединят, за да се противопоставят на тази заплаха, страните-членки на ЕС

все по-малко

желаят да си

сътрудничат

Търсят изгодна за себе си, противоречива миграционна политика, която често противоречи на интересите на съседите им. В такова време една обща, пълна и съгласувана европейска бежанска политика не е възможна в близък план, въпреки опитите на Европейската комисия. Липсва вярата, която е нужна за сътрудничество. Тя ще трябва да бъде възстановена чрез един дълъг и труден процес.

Това е жалко, защото съгласувана политика трябва да остане най-важният приоритет за европейските лидери; Съюзът не може да оцелее без нея. Бежанската криза не е просто едно събитие; тя предвещава период на голям натиск по отношение на миграцията за в близко бъдеще, по брой причини, в това число демографски и икономически диспропорции между Европа и Африка, безкрайни конфликти дори в по-широк регион, а също и климатичната промяна. Миграционна политика,

с идеята “да

съсипеш-

съседа си”,

като строителство на гранични стени, не само ще послужи още повече да нацепи съюза, тя също сериозно ще навреди на европейските икономики и ще разруши глобалните стандарти на човешките права.

Как би могъл да изглежда един съгласуван подход? Той би гарантирал една цел от поне 300 000 бежанци годишно да се установят сигурно директно в Европа от Близкия Изток – цифра, която има надежда да бъде подкрепена от други държави в света. Тази цел ще бъде достатъчно голяма да убеди истинските търсещи убежище да не рискуват живота си минавайки през Средиземно море, особено ако пристигането в Европа по нередовен начин би ги дисквалифицирало като истински търсещи убежище.

Това би могло да служи като основа за Европа да предостави достатъчно парични средства за основни страни-домакини на бежанци извън Европа и да се основат центрове за процедиране в тези държави; да се създадат силни граници на съюза и на бреговете му, да се определят общи стандарти за процедиране и интеграция на бежанците, и за депортацията на тези, които получават отказ, и отново да се преговори Регламент Дъблин III (Dublin III Regulation), за да може по-справедливо да се раздели бежанската тежест по целия съюз.

Частичният отговор на кризата за момента, който приключва със съгласието между ЕС и Турция да спре потоците бежанци в източното средиземноморие,

страда от

4 основни

недостатъка

Първо, той не е европейски. Съгласието с Турция е договорено и наложено на Европа от немския канцлер Ангела Меркел. Второ, като цяло отговорът е сериозно неподкрепен със средства. Трето, той де факто промени Гърция в клетка без неадекватни облекчения. И най-накрая той не е доброволчески – той се опитва да наложи квоти, срещу които страните-членки силно се съпротивляват, и изисква бежанците да се установят в страни, в които те не са добре дошли и където те не желаят да отидат, връщайки в Турция онези, стигнали Европа по нередовни начини.

Съгласието с Турция беше проблематично

дори преди опита

за преврат

на 15 юли,

който хвърли бъдещето на Европа в още по-голяма несигурност. От една страна споразумението прилича на успешно, откакто до голяма степен балканският път бе запушен и потоците бежанци към Гърция се превърнаха на капки. Но потоците бежанци се превърнаха на вълни по по-опасните средиземноморски пътища. В същото време самата предпоставка на сделката страда от основен недостатък.

Гръцките съдилища и бежански комисии непрекъснато определят, че Турция не е “безопасна трета страна” за повечето сирийци, търсещи убежище – перспектива, която най-вероятно ще се затвърди след опита за преврат. Има вероятност скорошното реорганизиране на комисии за апелационни жалби в Гърция, за да бъдат направени по-приемливи на правителството, да бъде оспорено в съда, а също и предложението на Европейската комисия от 13 юли да има предимство пред решенията на националните съдилища.

В същото време сделката между ЕС и Турция, изградена върху предпоставката, че бежанските права могат да бъдат разменени за финансови и политически услуги, сега се ползва по-общо като стандарт. През последния месец Европейската комисия предложи фондовете за развитие да зависят от прилагането на миграционен контрол от африканските партньори. Това нарушава ценностите и принципите, които би трябвало да водят Европейския съюз, създава разрез с десетилетна практика в сферата на фондовете за развитие и деградира отношението към мигрантите и бежанците. Голямата сделка със страните в Африка не може просто да бъде: спрете мигрантите да идват в Европа и можете да правите всичко друго, което поискате! Това отношение наврежда на всички – морално, политически и икономически.

Истинската голяма сделка би била развитие в Африка – истинско развитие, което за едно поколение би могло да се захване с коренните причини на миграцията, на които толкова много политици се позовават в реториките си, а също толкова често пренебрегват в действителност.

 

По-правилен

подход

Ефективна алтернатива на сегашния подход на ЕС би се базирал на седем точки.

Първо: ЕС и останалият свят трябва да приемат значителен брой бежанци директно от държавите, подложени на огъня, по сигурен, уреден начин, което би било далеч по-приемливо за обществото от сегашния безпорядък. Ако ЕС даде обещание да приеме дори само 300 000 бежанци годишно, а и ако това обещание се подкрепи от държави от останалия свят, повечето истински търсещи убежище ще преценят, че шансовете им да достигнат желаната страна са достатъчно високи, за да не се опитват да достигнат то Европа нелегално, след като това би дисквалифицирало молбите им да бъдат приети по легален начин. На това отгоре, ако условията в държавите, подложени на огън, се подобрят на основата на по-добра помощ, бежанска криза не би съществувала (би останал само проблемът от икономическа миграция).

Това ни довежда до втората точка – ЕС трябва да преустанови безпорядъка на границите си. Нищо не плаши обществото повече от сцени на хаос. Петнадесет месеца след като острата фаза на кризата започна, смут и безредие продължава да има в Гърция и Средиземноморието. Над 500 000 бежанци живеят в мизерия в лошо уредени импровизирани лагери в държавата. Обществата виждат това на екраните си и се чудят как могъщият Европейски съюз не може да предостави дори основни провизии на деца и жени, бягащи от война. По същото време най-развитите морски сили на света изглеждат безпомощни да спасят тези, прекосяващи Средиземно море. Броят удавени се е увеличил с 50 процента тази година.

Циничното

обяснение

за всичко това

че ЕС нарочно позволява тези условия да продължават да съществуват, така че те да възпират бежанството, е също толкова тревожно.

Решението на проблема, което трябва да се вземе сега, е просто – да се предоставят на Гърция и Италия достатъчно средства да се грижат за търсещите убежище, да се даде нареждане на морските сили да сложат като най-важен приоритет търсенето и спасяването на хора (а не “охраната” на границите) и да се изпълни обещанието да бъдат преместени 60 000 търсещи убежище от Гърция в други страни-членки на ЕС.

Трето: ЕС трябва да развие финансови инструменти, които да осигурят достатъчно средства за дългосрочните предизвикателства пред него, а не просто да накуцва от един епизод друг. През годините на ЕС се е налагало да финансира непрекъснато растящ брой инициативи с пресъхващ кладенец от ресурси. През 2014 г. страните-членки и Европейският парламент се съгласиха да намалят и да сложат лимит на общия бюджет на съюза на скромния 1,23 процента от брутния вътрешен продукт на членките до 2020 г. Това бе трагична грешка. ЕС не може да оцелее с бюджет с такъв размер.

Поне €30

милиарда

годишно

са нужни,

за да може ЕС да наложи съгласувана бежанска политика. Тези средства са нужни така както вътре в съюза, за да се изградат ефективни гранични и бежански агенции, които да осигурят условия за прием с достойнство, справедливи процедури за бежанство и възможности за интеграция, така и извън границите му, за да подкрепят страните-домакини на бежанци и да подтикват към създаване на работа из Африка и Близкия изток. Едни силни гранични и бежански агенции могат да струват поне €15 милиарда.

Въпреки че 30 милиарда може да приличат на огромна сума, тя бледнее в сравнение с политическата, човешката и икономическата цена на продължителна криза. Това наистина е заплаха, че например, Европейската система за отворени вътрешни граници Шенген, ще се срине. Фондацията Бертелсман изчислява, че изоставянето на Шенген ще струва на ЕС от между €47 и €140 милиарда изгубен брутен вътрешен продукт годишно.

Сегашният подход се основава на пренасочване на минимали суми от бюджета на ЕС и след това настояване отделните страни-членки да допринасят към различните целеви инструменти, като турския фонд и доверителния фонд за Сирия, всеки от които се използваха да предоставят финансова компенсация на Турция, и допълнително финансиране от ЕС на международни организации и съседни държави като отговор на сирийската криза. Само че тези суми могат да бъдат само временно решение, защото те не са нито неизчерпаеми, нито достатъчно големи да финансират опити, които трябва да растат в размер и обхват. Въпреки че тези фондове могат да бъдат силни инструменти в близък план, разпределяйки ресурсите и позволявайки на страните-членки да дават повече стредства за даден проблем, те също илюстрират фундаменталния недостатък на сегашната система – че тя зависи изцяло от благоразположението на страните-членки на всяка стъпка.

За да може да набере нужните средства в близък план, на ЕС ще се наложи да развие политика, която наричам “поетапно финансиране”. Това означава набиране на значителни дългове, подкрепени от сравнително ниския бюджет на ЕС, вместо да се събират незначителни средства година след година. Днес ЕС се отличава със забележително ниските си дългове, сравнени с размера на бюджета му. Следва, че би трябвало да използва този бюджет както правят всички суверенни други държави. Употребата на голяма начална сума ще позволи на ЕС да отвърне по-ефективно на някои от най-опасните последствия на бежанската криза и ще предотврати някои от най-лошите й последствия. Това включва антиимигрантските настроения в страните-членки, които разпалват подкрепа към авторитарни политически партии и чувството за безнадежност у търсещите убежище в Европа, които сега се оказват изоставени в страни от Близкия Изток или

са заклещени

в Гърция

Големите начални инвестиции в опазване на границите, операции за търсене и спасяване, разглеждане на молби за убежище и достоен подслон на бежанците ще помогне икономическите, политическите и обществените динамики да се отклонят от ксенофобията и неприязънта към градивни решения, които помагат и на бежанците, и на страните-домакини. В дългосрочен план това ще намали цялата стойност на парите, които Европа ще трябва да похарчи, за да обуздае бежанската криза и да се възстанови след нея.

За да я финансира, рано или късно ще са нужни нови европейски данъци. За момента нуждите могат да бъдат частично посрещнати като се мобилизира неупотребената кредитна линия от налични финансови инструменти на ЕС – Balance of Payment Assistance facility, Macro Financial Assistance facility и European Financial Stability Mechanism (EFSM). Заедно тези инструменти разполагат с повече от €50 милиарда неупотребена кредитна линия. Ще се наложи тези средства да бъдат пренасочени и да им бъде разширен мандадът, срещу което ще има значителна съпротива, но тези цифри илюстрират неизползваният финансов капацитет на ЕС.

В пика на еврокризата страните-членки можаха да съберат политическо воля бързо да създадат нов набор от инструменти, които значително увеличиха финансовата сила на ЕС. EFSM тогава се преобрази в European Stability Mechanism (ESM) и увеличи кредитоспособността на ЕС до цифра като €500 милиарда в рамките на на една година, доказвайки, че там където има желание, има и начин. Само че всички тези инструменти са изправени пред три ограничения – до голяма степен те са междуправителствени и разчитат на гаранции от страна на страните-членки, а не на бюджета на ЕС, който остава прекалено малък, за да позволи вземане на кредити с толкова голям размер, изискват единодушна оторизация от страните-членки и в основна степен са създадени, за да дадат кредитна линия на други страни-членки, а не да позволят истинско ползване в името на ЕС.

Единственият начин за в бъдеще е да се създадат “коалиции на желаещите”, които да не изискват единодушно съгласие. Тези инициативи биха могли да окуражат по-дълбоки промени на бюджета на ЕС. Аз бях много въодушевен миналата година, когато немският финасов министър Волфганг Шойбле предложи паневропейски данък на петрола. Но след това бързо се разочаровах, когато той специално предупреди да не се ползва неупотребената кредитоспособност на Европейския съюз, която до голяма степен стои без употреба.

Залогът е самото съществуване на ЕС. Ще бъде крайно безотговорно да се позволи разпад на ЕС без да се употребят всичките му финансови ресурси. През цялата ни история правителствата са издавали облигации при спешни национални нужди. Кога би трябвало Европейският съюз да употреби широко неизползваната си кредитоспособност, ако не в момент на смъртна заплаха? Да се стори това би донесло допълнителното предимство да се осигури толкова необходим икономически стимул. С толкова историческо ниски лихвени проценти сега е най-подходящият момент да се поеме такъв дълг.

Четвърто: кризата трябва да се използва, за да се изградят общи европейски механизми за опазването на границите, решаването на молби за убежище и преместването на бежанци. Има скромен прогрес до момента: закон, с който да установят европейски гранична и брегова охрана, бе приет този месец от Европейския парламент. Само че Регламент Дъблин III, основата, определяща коя държава носи отговорността за обработката и подслоняването на търсещите убежище, пречи на солидарността между страните-членки на ЕС като налага най-голяма тежест върху първата държава и трябва да бъде предоговорен.

Европейско решение възниква в момента в Гърция, където European Asylum Support Office (EASO) де факто разглежда молби за убежище, за да помогне на претоварените гръцки власти. Единна европейска процедура за убежище би премахнала възможностите за купуване на убежище и би възстановила доверието между страните-членки.

Пето: след като бежанците бъдат признати

трябва да има

механизъм,

който да ги

премести

в Европа

по договорен начин. От изключителна важност е ЕС фундаментално да преосмисли прилагането на мъртвородните си програми за преместване и разселване. Колеблива стъпка в тази посока бе взета миналата седмица в нови предложения, изложени от Европейската комисия. Съюзът не трябва да насилва нито страните-членки, нито бежанците да участват в тези програми. Те трябва да бъдат доброволни. Подобен проект може да предизвика предпочитания и от бежанци, и от приемащите общества, така че хората да стигнат до там, където искат да отидат, и там, където са добре дошли. EASO е започнала да развива подобен проект.

Тези програми трябва да имат дълбока основа в общностите. Кметовете из Европа са показали удивително желание да приемат бежанци, но са възпирани от националните правителства. Държавно-частни програми за спонсорство, където малки групи хора, обществени организации и фирми, подпомагат новодошлите финансово и по други начини, преговарят в училища, работни пазари и общности, могат да извлекат полза от неупотребената благосклонност на гражданите из цяла Европа.

Канада е добър образец (въпреки че географският ѝ контекст се различава от европейския). Само за четири месеца е приела 25 000 сирийски бежанци и ги интегрира чрез държавно-частни партньорства и локални неправитествени организации /NGO/. Страната е обещала да приеме още 10 000 до края на годината, а 44 000 бежанци общо за 2016г.

(В същото време приема 300 000 мигранти всяка година, което би било еквивалентно на 4,5 милиона мигранти да бъдат приети от ЕС годишно.)

Процесът, чрез който Канада преселва бежанци, е прецизиран след многократно повторение през дълъг период от време и надхвърля дори изключително строгия стандарт на сигурност на южната й съседка. Проверката на сирийците, търсещи убежище, внимателно се извърши от 500 дипломатически и военни служители, които бяха мобилизирани веднага след като министър-председателят Джъстин Трюдо пое длъжността си миналия месец ноември и направи проекта един от най-важните си. И обществото, и медиите отвърнаха позитивно, въпреки шока от терористичните атаки в Париж и Брюксел, които се случиха в апогея на канадската програма за бежанци. Решително лидерство от високите нива, сполотено координиране с местните общини , строги проверки и процедури за преселване и искреност в справянето с неизбежни проблеми – това бяха главните съставки на успеха. Сравнете това с условията, които преобладават в Европа, и ще ви стане ясен пътят, който Европа има още да измине.

Шесто: Европейският Съюз заедно с международната общност трябва да подкрепя чуждите държави, приемащи бежанци много по-щедро отколкото в момента. Нужната подкрепа е частично финансова, така че страни като Йордания дамогат да предоставят достатъчно добро образование, домове, обучение и здравеопазване на бежанците, и частично под формата на трудово предпочитание, за да могат тези държави да предоставят работа и на бежанците, и на собственото си население. Не става Европа просто да обещае над €200 милиарда между 2015г. и 2020 г., за да се справи с кризата на собствените си брегове. Това е сумата, която страните-членки се очаква да изхарчат за прием и интеграция на бежанците, при положение, че една малка частица от тази сума, похарчена в чужбина, би могла да намали прилива на мигранти до по-управляеми пропорции.

Също така ЕС трябва да бъде по-щедър в подхода си към Африка, а не просто да предлага финансова помощ в замяна на контрол на миграцията, както Европейската комисия предложи миналия месец. Този подход само дава на африканските лидери възможността да размахват миграцията като заплаха срещу Европа, както това стори и Ердоган. Вместо това те трябва да се насочат към реално развитие в Африка. Това означава свободна търговия, огромни инвестиции и задължение да бъде изкоренена корупцията.

Някои европейски лидери настояват за план „Маршал“ за Африка. Това е идея, която заслужава възхищение. Но когато разгледаме подробностите, Европа е далеч от такава визия. След втората световна война, Съединените Щати инвестираха 1,4 процента от своя БВП, за да помогнат да се възстанови Европа – всяка година за четири години. Инвестиция по скалата на оригиналния план „Маршал“ би искала около €270 милиарда на година за следващите четири години, число, от което сме много далече.

Седмата и последна точка на подхода е, че предвид стареещото си население, на Европа накрая ще й се наложи да създаде среда, където икономическата миграция е добре дошла. Канцлерът Меркел отвори широко вратите за бежанците, но нейното щедро действие не бе добре обмислено; то забрави за фактора на привличане. Внезапен прилив на над един милион търсещи убежище порази възможностите на управлението и настрои обществото срещу мигрантите. Сега ЕС трябва възможно най-бързо да ограничи общия прилив на новодошли, а може да направи това само като прояви дискриминация срещу икономическите мигранти. Да се надяваме, че това положение е временно, но докато продължава, то е и неуместно, и вредно.

Предимствата, които донася миграцията, далеч надхвърлят стойността на интеграцията на имигрантите. Квалифицираните иконономически имигранти подобряват продуктивността , създават растеж и поощряват приемащия капацитет на държавата-домакин. Различните населения носят различни умения, но приноса им идва колкото от иновацията, която носят, толкова и от определените им умения, както в страните, от които идват, така и в страните, в които отиват. Има много любопитни доказателства за този факт, като се започне с приноса на хугенотите от първата индустриална революция, които донасят и тъкането, и банкерството в Англия. Мигрантите имат висок потенциал да допринасят за иновацията и развитието, ако им се даде шанс.

Следването на тези седем принципа е крайно необходимо, за да се успокои страхът на обществото, да се намалят хаотичните приливи на търсещи убежище, да се обезпечи пълната интеграция на новодошлите, да се установят взаимно полезни отношения със страни в близкия изток и Африка и да се спазят международните хуманитарни задължения на Европа.

Заключение

Бежанската криза не е единствената криза, пред която е изправена Европа, но е най-неотложната. Ако се постигне значителен прогрес по бежанския въпрос, това ще направи справянето с другите проблеми – от неспиращата гръцка финансова криза до изпадането след Брекзит-а и до предизвикателството, което е Русия, по-лесно. Всичките парчета на мозайката трябва да си паснат, но шансовете си остават малки. Но ако има стратегия, която може да донесе успех, всички, които искат Европейския Съюз да оцелее, трябва да се обединят около нея.

Б.Р. Текстът е от сп. "Форин полиси",  предоставен е на "24 часа" с ексклузивни права за публикуване в България.

  • По-рано на училище и по-дълга зимна ваканция? Защо пък не!

    По-рано на училище и по-дълга зимна ваканция? Защо пък не!

    Идеята на образователния министър акад. Николай Денков първият учебен ден да е на 5 септември, а не на 15-и, със сигурност, както всичко ново, ще набере противници. Но аргументите “за” може би са повече. Ако навремето учебната година е стартирала на 15 септември, то е, защото подрастващите са помагали на родителите си да съберат реколтата -
  • Коментар на седмицата №3: Бунтът на невежите

    Коментар на седмицата №3: Бунтът на невежите

    Публикуваме отново най-четените през седмицата анализи, коментари и мнения. Това лично мнение на проф. Огнян Герджиков е № 3 и е четено от 54 148 души. Колкото хората са по-невежи в дадена област, толкова са по-категорични СВЕТЪТ вече не е същият. Той е завладян от пандемия, която тотално наруши неговия ритъм

МАЛКИЯТ ИВАНЧО

Малкият Иванчо