Не завиждайте на Гошка милионерката и не стойте замръзнали в очакване на
птичето на късмета
ТОЗИ филм го знаем по заглавието. Вероятно и е гледан от доста хора. Но по темата за късмета, който каца веднъж на рамото, всеки от нас се е виждал в ролята на печелившия. Докато поне половин България търка с една стотинка билетчета, та белким удари един милион, в Испания една българка гушна фиш за 68 милиона. Ей тъй, между търканията на чужди подове и гледане на собствените внучета Гошка от Искър осъмна милионерка.
Дай боже всекиму!
Обществото веднага се раздели на две. То на нашето общество това му е начинът на общуване. Едните викат да е жива и здрава Гошка, с радост да си ги харчи, другите подозрително въсят вежди, че отде накъде баш на нея ще й излезе късметът. Ами късмет бе, драги сънародници.
Да беше у нас,
веднага да
подозреш
нагласена
работа,
ама то в Испания, в какво да ги упрекнеш? Лотария. Гошка печели и туйто. Дават си й печалбата, след като са я обложили, както си му е редът - около четиринайсетина милиона евро отиват в държавната хазна, останалите са си на печелившия.
Жена, която цял живот се е трудила. И мъжът й тъй, и синовете й. Тук тя беряла гъби - не по гори и полянки, а в гъбарник. Мъжът й бил камионер и линейкаджия, тъй думат в родния им град. Карал камион, карал линейка. В Испания - същата работа. Цяла седмица мъжете въртят волана, Гошка върти къщна работа по хорските къщи, 16 години, устроили се, идват си в България, обаче пак се връщат в испанското селце. И печалбата там ги намира. В местния пункт се стоварва целият джакпот, дето Испания тръпне у кого е късметът. Е, у наша Гошка!
На мен
ми стана мило,
като я гледах как
е ошашавена
и една голяма усмивка запълва екрана. Ами тая жена с късмет се е родила, я какво разстояние между предните зъби, баба ми тъй викаше, като аз се мръщех, че са ми раздалечени моите - на късмет и пари е. Все ги чакам. Напоследък си мислех, че това поверие ще се окаже бабини деветини, обаче Гошка сега взе, че ми върна усмивката. Знае ли човек...
Не, човек никога не знае кога ще му кацне късметът на рамото. Ако изобщо кацне. Щото, докато птиченцето търси как да влезе през прозореца му, човекът може да седи в отсрещната кръчма и да пустосва живота. Използвам чужда сентенция, не мога да го измисля сама толкова точно и толкова метафорично. Не завиждайте на милионерката, не се обиждайте на собствената си съдба, не стойте замръзнали в очакване рамото ви да е идеалната писта за печалба от лотарията на живота. Помислете колко българи работят от години в чужбина и всеки от тях е тръгнал на този гурбет, за да си търси късмета. На Гошка се паднал. Можеше да е на съседа Тошко, на моята приятелка Райна в Гърция, на прекрасния поет Вальо Йорданов, който строи не за България, а за Обединеното кралство, на някой друг от трите хиляди жители на плевенския град Искър, дето превиват гръб в чужбина, на... мога да изброявам до утре сабалем, ама няма полза от тая работа.
Не й завиждайте на Гошка, радвайте й се. Тя този късмет си го е изработила и си го е заслужила. Не е разчитала на него. Късметът затова е късмет, защото не идва, когато го викаш и когато го чакаш. Не спекулирайте и не прокобвайте, че нещо лошо ще се случи на това семейство. Най-лошото вече им се е случило - били са принудени да си напуснат родното гнездо. Принудени от безпаричието, с желание за по-добър живот на децата и внуците си. “Хич да не се връщат, тука няма какво да правят” каза един техен близък в прекия репортаж от родното място на Гошка, прекръстено от местните на “Кварталът на богатите”. Със съпричастие към радостта на хората и с горчивина за хала, на който са останалите в България го каза човекът. Да не вземете обаче сега да се втурнете вкупом към злачната чужбина, та да ударите някой и друг джакпот. Не е ли
по-добре някакси
тук да си чакаме
късмета
Ама да направим тъй, щото той да лети над нашите си земи, без да го е страх, че някой ще го подмами с висока лихва, друг ще му забие нож в гърба, докато се е навел да пийне водичка, трети ще му подлее вода, без да знае, че може би точно към него се е запътил, просто защото е свикнал цял живот вода да подлива, вместо да я налива в общата воденица, ей такива едни мисли ме спохождат, докато се радвам, че късметът винаги каца на рамото, което го заслужава.
Волна птица е късметът, не можеш я затвори в златна клетка. Ние, бедняците, останали тук, които всеки ден си плюем на ръцете, а не се плюем един друг, всъщност може пък да сме милионери по душа. По призвание, по приятели, по близки. Всеки с късмета си, нали? Дано ви намери всичките. Сега очакваме бум на новородени с име Гошка. По-добре от Джамал Малик, поне си е от българско, по-българско. Без римейк.