Орлин Горанов: Бих се кандидатирал сам за президент, първата ми дама е генерал
07.08.2016 08:45; Диляна ЦeноваС моята мила съпруга Валчето всеки ден ставаме с лицеви опори
- Господин Горанов, на 8 август имате рожден ден. С какво 59 са по-различни от 58?
- Абсолютно с нищо, няма разлика.
- Как ще празнувате?
- Както обикновено – бурно.
- Наскоро жълт сайт помести снимка на жена без горнище на банския, твърдеше, че е съпругата ви Валя, което се оказа невярно. Бурно ли живеете наистина?
- Не. Зависи от слънцестоенето и от това дали моите готини приятели са наоколо.
- Колко са най-близкте ви приятели?
- Общо взето мога да ги изброя на пръстите на двете си ръце.
- Какво си пожелавате?
- Ох, да не философствам много, аз вече съм от другата страна на върха, започвам едно спускане, дано да е по-леко и плавно.
- Това значи ли, че професионалният ви живот ще мине леко на заден план за сметка на личния?
- При мен личният и професионалният живот са свързани в едно. Това, с което се занимавам, ми е и хоби, галеник съм на съдбата, работя това, което най-много
обичам.
- Пеете ли под душа?
- Естествено. То там е най-хубавото място, защото никой не ме слуша.
- Каква ви е плейлистата за банята – опера, поп, фолк?
- Зависи в какво настроение съм, каквото ми дойде, даже понякога подкарвам “Изкарай, Гано, говедата”.
- За тая песен само се говори май, нещо не се пее често.
- Пее се, обаче в по-особена часова зона.
- Вие сте един от малкото известни българи с перфектна репутация, не се замесвате в скандали, нямате петна в биографията, а в момента всички търсят перфектния кандидат-президент. Ще приемете ли такова предложение?
- Аз вече го играх тоя филм.
- Кога?
- В “Мисия Лондон”.
- Бихте ли го изиграли и на живо?
- Айде, нека всяка жаба да си знае гьола. Ако хората имат нужда от такъв като мен, нямам нищо против. Въпросът е дали ще мога да бъда полезен и да дам това, което ще очаква от мен суверенът. Не е никак лека царската корона. За да се занимава човек с подобни неща, трябва да е напълно наясно с приоритетите в живота. Не само в своя, а въобще, да разбира от дипломация, от политика. Това е един по-голям театър.
- Можете ли да бъдете главнокомандващ? Работили сте за Българската армия дълги години.
- Аз и в момента работя в армията, даже съм ефрейтор от запаса, а казват, че най-трудно се става ефрейтор и генерал. Така че първата стъпка съм я направил. Всяко нещо си има правила – когато се спазват, всичко е окей. Хубаво е хората, ако искат да живеят в нормално общество, да ги спазват.
- Имате ли сили за такъв отговорен пост?
- Какво дали имам?
- Сили.
- Винаги имам сили, докато дишам и стоя на краката си.
- С какво го захранвате този оптимизъм?
- Ами например с това, че тук до мен седи един малък генерал, моята мила съпруга Валчето, която всеки ден е “Строй се, преброй се”. Сутрин ставаме с лицеви опори.
- За бъдещата първа дама ли става въпрос?
- Да, тя е генералът в къщата, който каквото иска да си мисли.
- Не, сериозно – бихте ли се кандидатирали за държавен глава?
- Бих се кандидатирал, но абсолютно сам, защото на този етап не съм мотивиран да подкрепя когото и да било. Двайсет и пет години се наслушах на обещания и на празни приказки.
- Да не би да минавате на фронта на недоволните?
- Ние никога не сме били доволни. Българинът като че ли е обречен вечно да мрънка за нещо. В това няма нищо лошо, изглежда, сме си изгубили очичките за хубавите неща
в тоя живот, а те ежедневно се случват около нас. Но защо трябва да бъдем хейтъри? Какво печелим от това? Нито здраве, нито добро отношение. Любо Дилов каза една много мъдра мисъл преди време: Когато си умрял, нищо не чувстваш, само дето ти е кофти за роднините ти, защото им е тъжно. Същото е като да си тъп.
- Гоните ли покемони?
- В никакъв случай. Аз и фейсбук нямам, строго против матрицата съм.
- А какво гоните?
- Гоня вятъра. Миналата година имах привилегията и щастието да поиграя малко в “Човекът от Ламанша” и нещата си дойдоха на мястото.
- Театърът ви намести чувствата, така ли?
- То това е неговата основна цел, да ни намества. Иначе много високо хвърчим, излитаме и късаме контакта с базата.
- А сега накъде?
- Напред. Животът ще покаже. Хубавото е, че в момента съм се разпръснал на няколко места. Преподавам в Югозападния в Благоевград, имам театрални постановки, примерно с Борето Панкин и Мариан Вачев, участвам в оперни постановки от време на време, имам един проект с мюзикъли със Севдалина Кънева и Орлин Павлов, който също върви много успешно. В момента правим с Марги Хранова много интересен проект, българска филмова музика, изключителен купон.
- От кои филми?
- Като се започне от “Оркестър без име” та до “Деца на море”, имаме разкошна златна колекция, направо съкровищница.
- Светът за двама ли е?
- Минимум. Никой не е самотен остров. Ако искаме нещата да се случват, светът е за двама, не е за сам човек.
- Какво още не сте направили?
- О, много неща. Един живот не стига, както пее Роберта. (Изпява “Един живот не стига” и поздравява Роберта - б.а.). И онази на Емил Димитров също е подходяща: “Само един живот не е достатъчен…”
- Фолкът чалга ли е?
- Фолкът не е, попфолкът обаче е на ръба. Не искам да бъда ментор, но голям процент от българския попфолк не е български. Ние сме малка страна с много големи нюанси,
от Трън до Родопите хората не могат да се разберат, толкова огромен е колоритът в нашето изкуство. И какво? Пеем чужди, комшийски песни. Но това е модата, за жалост. Тези неща в нормалните цивилизовани държави се решават с доктрина. Министерството на културата трябва да има национална доктрина за развитие на изкуството, няма значение дали става въпрос за сценичното, изобразителното или друго.
- Знаете ли кой е министър на културата в момента?
- Да, Вежди Рашидов.
- Значи не сте чак толкова аполитичен?
- Не съм, разбира се, но съм против улицата да ръководи политиката. А точно това се случва в последните години.
- Някога протестирали ли сте?
- Когато съм имал какво да кажа, съм отивал и съм го казвал там, където трябва, директно, право куме в очи.
- Не сте били сред протестиращите на жълтите павета?
- Не съм. Подобен начин за изказване на мнение не ми е в натюрела.
- Какъв подарък очаквате за рождения си ден?
- Само да се събудя жив и здрав, слънцето пак да изгрее от изток и любимите хора да са около мен.
-
Амфетамин, канабис, вино и ракия - иди, че карай без страх
Впечатляващи са резултатите от само една полицейска акция на пътя. За 24 часа в Пловдив и областта от проверените близо 1100 автомобила 24 шофьори останаха без книжка, двама са в ареста за подкуп, дрогираните с амфетамин и канабис са осем, а пияните са четирима, като един от тях е с рекорд от 3,24 промила алкохол в кръвта
-
Георги Марков: Не се предавай, Доналд Тръмп!
От президентския стол на Велика Америка слиза Доналд Тръмп. Най-голямата политическа жертва на коронавируса, но на световната политическа сцена остава явлението тръмпизъм. Не на глобализма ! Да на патриотизма! Да на националния суверенитет ! Да на защитата на границите от незаконни мигранти ! Да на националната идентичност
-
Котката различава най-добре синия и зеления цвят
-
121 нови заразени с коронавирус - 10% от тестваните, 180 излекувани
-
Полският президент призова ЕС да засили санкциите срещу Русия заради Навални
-
Прокурист ще управлява дупнишката болница още 2 години
-
Арести в Дания след протести, палили манекен с образа на министър-председателката (Видео)
-
България праща само трима биатлонисти на европейското