Орлин Горанов: Бих се кандидатирал сам за президент, първата ми дама е генерал

С моята мила съпруга Валчето всеки ден ставаме с лицеви опори

- Господин Горанов, на 8 август имате рожден ден. С какво 59 са по-различни от 58?

- Абсолютно с нищо, няма разлика.

Певецът със съпругата си Валя, с която са неразделни.

- Как ще празнувате?

- Както обикновено – бурно.

- Наскоро жълт сайт помести снимка на жена без горнище на банския, твърдеше, че е съпругата ви Валя, което се оказа невярно. Бурно ли живеете наистина?

- Не. Зависи от слънцестоенето и от това дали моите готини приятели са наоколо.

- Колко са най-близкте ви приятели?

- Общо взето мога да ги изброя на пръстите на двете си ръце.

- Какво си пожелавате?

- Ох, да не философствам много, аз вече съм от другата страна на върха, започвам едно спускане, дано да е по-леко и плавно.

- Това значи ли, че професионалният ви живот ще мине леко на заден план за сметка на личния?

- При мен личният и професионалният живот са свързани в едно. Това, с което се занимавам, ми е и хоби, галеник съм на съдбата, работя това, което най-много

обичам.

- Пеете ли под душа?

- Естествено. То там е най-хубавото място, защото никой не ме слуша.

- Каква ви е плейлистата за банята – опера, поп, фолк?

- Зависи в какво настроение съм, каквото ми дойде, даже понякога подкарвам “Изкарай, Гано, говедата”.

- За тая песен само се говори май, нещо не се пее често.

- Пее се, обаче в по-особена часова зона.

- Вие сте един от малкото известни българи с перфектна репутация, не се замесвате в скандали, нямате петна в биографията, а в момента всички търсят перфектния кандидат-президент. Ще приемете ли такова предложение?

- Аз вече го играх тоя филм.

- Кога?

- В “Мисия Лондон”.

- Бихте ли го изиграли и на живо?

- Айде, нека всяка жаба да си знае гьола. Ако хората имат нужда от такъв като мен, нямам нищо против. Въпросът е дали ще мога да бъда полезен и да дам това, което ще очаква от мен суверенът. Не е никак лека царската корона. За да се занимава човек с подобни неща, трябва да е напълно наясно с приоритетите в живота. Не само в своя, а въобще, да разбира от дипломация, от политика. Това е един по-голям театър.

- Можете ли да бъдете главнокомандващ? Работили сте за Българската армия дълги години.

- Аз и в момента работя в армията, даже съм ефрейтор от запаса, а казват, че най-трудно се става ефрейтор и генерал. Така че първата стъпка съм я направил. Всяко нещо си има правила – когато се спазват, всичко е окей. Хубаво е хората, ако искат да живеят в нормално  общество, да ги спазват.

- Имате ли сили за такъв отговорен пост?

- Какво дали имам?

- Сили.

- Винаги имам сили, докато дишам и стоя на краката си.

- С какво го захранвате този оптимизъм?

- Ами например с това, че тук до мен седи един малък генерал, моята мила съпруга Валчето, която всеки ден е “Строй се, преброй се”. Сутрин ставаме с лицеви опори.

- За бъдещата първа дама ли става въпрос?

- Да, тя е генералът в къщата, който каквото иска да си мисли.

- Не, сериозно – бихте ли се кандидатирали за държавен глава?

- Бих се кандидатирал, но абсолютно сам, защото на този етап не съм мотивиран да подкрепя когото и да било. Двайсет и пет години се наслушах на обещания и на празни приказки.

- Да не би да минавате на фронта на недоволните?

- Ние никога не сме били доволни. Българинът като че ли е обречен вечно да мрънка за нещо. В това няма нищо лошо, изглежда, сме си изгубили очичките за хубавите неща

в тоя живот, а те ежедневно се случват около нас. Но защо трябва да бъдем хейтъри? Какво печелим от това? Нито здраве, нито добро отношение. Любо Дилов каза една много мъдра мисъл преди време: Когато си умрял, нищо не чувстваш, само дето ти е кофти за роднините ти, защото им е тъжно. Същото е като да си тъп.

- Гоните ли покемони?

- В никакъв случай. Аз и фейсбук нямам, строго против матрицата съм.

- А какво гоните?

- Гоня вятъра. Миналата година имах привилегията и щастието да поиграя малко в “Човекът от Ламанша” и нещата си дойдоха на мястото.

- Театърът ви намести чувствата, така ли?

- То това е неговата основна цел, да ни намества. Иначе много високо хвърчим, излитаме и късаме контакта с базата.

- А сега накъде?

- Напред. Животът ще покаже. Хубавото е, че в момента съм се разпръснал на няколко места. Преподавам в Югозападния в Благоевград, имам театрални постановки, примерно с Борето Панкин и Мариан Вачев, участвам в оперни постановки от време на време, имам един проект с мюзикъли със Севдалина Кънева и Орлин Павлов, който също върви много успешно. В момента правим с Марги Хранова много интересен проект, българска филмова музика, изключителен купон.

- От кои филми?

- Като се започне от “Оркестър без име” та до “Деца на море”, имаме разкошна златна колекция, направо съкровищница.

- Светът за двама ли е?

- Минимум. Никой не е самотен остров. Ако искаме нещата да се случват, светът е за двама, не е за сам човек.

- Какво още не сте направили?

- О, много неща. Един живот не стига, както пее Роберта. (Изпява “Един живот не стига” и поздравява Роберта - б.а.). И онази на Емил Димитров също е подходяща: “Само един живот не е достатъчен…”

- Фолкът чалга ли е?

- Фолкът не е, попфолкът обаче е на ръба. Не искам да бъда ментор, но голям процент от българския попфолк не е български. Ние сме малка страна с много големи нюанси,

от Трън до Родопите хората не могат да се разберат, толкова огромен е колоритът в нашето изкуство. И какво? Пеем чужди, комшийски песни. Но това е модата, за жалост. Тези неща в нормалните цивилизовани държави се решават с доктрина. Министерството на културата трябва да има национална доктрина за развитие на изкуството, няма значение дали става въпрос за сценичното, изобразителното или друго.

- Знаете ли кой е министър на културата в момента?

- Да, Вежди Рашидов.

- Значи не сте чак толкова аполитичен?

- Не съм, разбира се, но съм против улицата да ръководи политиката. А точно това се случва в последните години.

- Някога протестирали ли сте?

- Когато съм имал какво да кажа, съм отивал и съм го казвал там, където трябва, директно, право куме в очи.

- Не сте били сред протестиращите на жълтите павета?

- Не съм. Подобен начин за изказване на мнение не ми е в натюрела.

- Какъв подарък очаквате за рождения си ден?

- Само да се събудя жив и здрав, слънцето пак да изгрее от изток и любимите хора да са около мен.