Не чух държавните медии в Скопие да споменат за помощта на България. Но хората ни ценят, един войник ми каза: “Един народ сме в две държави”
С евродепутата от ГЕРБ/ЕНП Андрей Новаков разговаря Кристина Кръстева
- Г-н Новаков, вие сте в Скопие като доброволец. Какво става там (21 ч, понеделник - б. а.)?
- Тук е апокалипсис...
- Опишете, моля!
- Още в момента, в който влязохме в Македония, видяхме отнесена цяла магистрала. Видяхме изоставени коли и камиони. Пометени в полето. Цялата настилка асфалт просто я няма. Цели квартали са пометени.
Понеже няма ток, а питейната вода е заразена с отпадни води, не можеха да се заредят отводнителните помпи. Търсихме бензиностанция, която да е достатъчно далече, за да купим бензин и да заредим помпите.
След това отпушихме помпите в квартал “Стайковци”.
И започнахме да отводняваме в къщата на семейство на възраст 60-70 години, които нямаше къде да спят...
- Какво друго ви впечатли извън трагедията на пострадалите?
- Реакцията на българското правителство бе най-адекватната. По-адекватна дори от тази на македонските власти, които не успяха да създадат организация.
Ние се
включихме
по-бързо,
отколкото
успяха те
Тук имам предвид не само нас двамата с Георг (лидера на Младежи-ГЕРБ и народен представител Георг Георгиев, който бе с Новаков в Скопие - б.а.), разбира се. Но също шефа на Пожарната - главен комисар Николов, шефа на кабинета на премиера Бойко Борисов - Анжелина Тотева, служителите на Службата по бедствия на Столичната община, пратени от кмета Йорданка Фандъкова, и въобще всички българи, които сме тук. Знаете и за изпратените от България тонове минерална вода, и за всичко останало, с което се притекохме на помощ.
А в същото време пускаш радиото, където няколко пъти казват колко страни са пратили помощи. А за България - нито дума.
- Тъжно...
- Но ще ви разкажа една история. Властите може да не отчитат помощта, но самото население ни е много благодарно. Спря ме днес, като излязохме от подземието, което обезводнихме - на възрастните хора, един македонски войник. И ме пита “Къде са българите?”. Ние с Георг тъкмо бяхме излезли от подземието, целите в кал... Казваме: “Ние сме българите.” А той: “Вие ли сте?... Един народ в две държави сме ние...” Но това правим - след като заредихме аварийно помпите собственоръчно, отводняваме... Продължаваме.
- Каква е в момента обстановката?
- Страшно е. Няма пътища, няма ток, няма вода... Няма покритие на телефони. Има прекъснат водопровод и затова не смеят да пуснат тока. Каналите са запушени. Тъкмо оправихме днес къщата, и дойде нова приливна вълна.
- Има ли други евродепутати в Скопие?
- Не.
- Днес (сутринта във вторник - б.а.) звучите като че ли малко по-оптимистично...
- Да, днес вече видях някои положителни тенденции. Нещата започват да се канализират. Вече има по-сериозна организация от страна на македонските власти. Видях специализирана техника, която извозваше автомобилите, които бяха блокирали улиците. Вчера това беше голям проблем - нито можеше да влезе пожарна, нито линейка, тъй като
улиците бяха
блокирани от
автомобили,
струпани като
цигарени кутии,
нахвърляни една върху друга. От тази гледна точка имаше по-малко работа за доброволци, тъй като беше по-опасно. Видях, че вече има и техника, която отпушва канализацията. Защото парадоксалното беше, че докато се опитвахме да отваряме шахтите, за да изтича водата по-лесно вътре, на някои места от тях излизаше вода и влошаваше допълнително положението.
Видях и автомобили, които се занимаваха с възстановяването на покритието на мобилните оператори, тъй като в понеделник беше много трудно да се свързваме. Нямаше почти никакви комуникации.
Вече се включи и македонската армия. Това са все положителни знаци, но все още обикновените хора, които пострадаха най-много и най-тежко от това наводнение, говореха за българите, които първи са се притекли и са им помогнали.
- Какво прави армията?
- Зае се с въвеждането на някакъв ред по улиците, понеже нямаше абсолютно никаква организация на движението. В един момент от възстановителните дейности се получи задръстване в самите пострадали райони, което направи ситуацията кошмарна. Нито можеше да се влиза нормално, нито да се излиза. И в единия от пътите, в които ходихме за бензин, трябваше да чакаме повече от час от входа до вътрешността на квартала, за да го доставим. Вече днес поне има организация на пътя от страна на военните. Те се заеха и с това да почистят доколкото са останали някакви тротоари, за да се движат хората.
- Има ли вече ток, вода?
- Не. За съжаление, колкото и да се опитвам да съм позитивен, видях, че хората не спазват правителствената забрана да не пият вода от чешмите, тъй като в нея е попаднала и отходна канализация. Аз видях хора да си наливат вода оттам, да пият, да се мият с нея. Аз не съм лекар, но това ми се струва доста опасно. Истински се надявам да не се стигне до епидемия.
- А ток кога ще има?
- Докато с Георг се опитвахме да намерим друга къща, която да чистим, попаднахме на експерти, които оценяваха какъв е рискът от това да се пусне електричеството. Едва ли това ще се случи скоро. От една страна, заради огромните щети, които са нанесени на електропреносната мрежа, а от друга - защото къщите са подгизнали до такава степен, че рискът да се получи токов удар или инцидент с ток е изключително висок. Инсталациите в жилищните сгради са напълно съсипани от водата.
- Цяло Скопие ли е засегнато?
- Не съвсем. Днес успях да мина и през централната част, където щетите са по-малки. Има речно корито, което е поело по-голямата част от водата, така че няма много щети по сградите. Щетите са най-вече в община “Гази Баба” - най-много са пострадали кварталите “Стайковци” и “Черто”.
- На колко хора помогнахте?
- Над 40 къщи успя да изчисти българската бригада. Двамата с Георг успяхме да оправим една, но преди това се бяхме заели със снабдяването с гориво за отводнителните помпи и с питейната вода. А за половин ден успяхме да изчистим само част от една къща, в която да могат възрастните хора да живеят поне на първо време.
- Медиите още ли не ни споменават сред държавите, които помагат?
- Аз поне не съм чул. Хубавото е, че обикновените хора не спират да говорят за помощта ни. 20 тона минерална вода пътуват към Скопие благодарение пак на българската държава и на реакцията на премиера Борисов. Така че важна е оценката на хората, а тя е наистина висока. Имаше буквално моменти, в които на определени места хората казваха “Вие, българите, сте повече от всички останали тук.” Това е най-важното.
- Казвате за риска от епидемия, но какво да пият хората, ако нямат пари за минерална вода или ако тя вече се е изчерпила от магазините?
- Единственото, което беше останало накрая, беше газирана вода и купувахме такава. Нямаше нищо друго. От днес се появиха пунктове за раздаване на вода и хранителни продукти. Вече има и засилено присъствие на Червения кръст. Така че хората са малко посъвзети вече. Първоначалният шок е отминал.
- Но не се знае кога ще бъдат овладени всички поражения.
- Не. Странното беше, че в понеделник, без да е валял дъжд, се появи втора приливна вълна, макар и не толкова висока. Тъкмо бяхме отводнили двора на къщата, в която бяхме, съседната къща също беше отводнена, и се наводниха отново. Появи се вода отнякъде, а самите служби, които бяха там, не успяха да ни обяснят откъде идва тя. Нямаха никаква представа.