Живот с водата

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/5700035 www.24chasa.bg

Защо холандците живеят под морето, а не се наводняват

ПРОЛИВНИ дъждове, наводнения и свлачища, които отнасят цели квартали, села, градове. Тези новини допреди двайсетина години бяха типични за Третия свят, но вече са част от летния новинарски поток в Европа. Македония, България, Германия - всяка от тези държави има вече поне няколко големи катастрофи с голямата вода през последните 20 години. Според метеоролозите това не е извънредна ситуация, а заради промените в климата и покачването на световното ниво на океана наводненията вече ще са част от живота ни. Затова трябва да се приспособим към тях.

Държави като Германия започнаха да изграждат изцяло нова концепция за защита от наводнения. Холандия и Великобритания също. Германците залагат все още на комбинация от няколко консервативни мерки срещу прииждаща вода - тоест те все още смятат, че трябва да се изгражда защита. Докато холандците

обърнаха

представите

на света

за пазенето от наводнения, като вместо да отблъскват водата, те започнаха да я допускат.

Донякъде философията, че на водата трябва да се предостави място и хората да се научат да живеят с нея, се следва и от немците. Според най-новите архитектурни правила вече

се забранява

строеж на къщи

близо до водата

На реките трябва да се остави място за естествения им разлив. До 2020 година германците са предвидили 2,3 милиарда евро инвестиции за защита от предстоящи наводнения. Голямата част от тези пари ще е за новото залесяване около реките, тъй като растенията задържат водата, за разширяване на разливните зони на естествените водоеми и за новото свързване на реки, езера и потоци, за да има накъде да се оттича стихията. Пример за тези мерки е коритото на река Исар край Мюнхен, което през последните години бе разширено и залесено.

Техническите бариери също са част от концепцията на германците. Възстановяват се старите диги и бентове, строят се нови, модернизират се съществуващите. Забранява се строежът на каквото и да било в региони, които са застрашени от наводнения. Всичко това не дава достатъчна гаранция за стопроцентово ограничаване на щетите, затова жилищни сгради, хотели, ресторанти или бизнес постройки в местности, които са заплашени от прииждаща вода, не се застраховат достатъчно и собствениците им са задължени да отделят допълнителни средства в специални фондове.

Напредва и

развитието на

метеорологичните

прогнози,

които в Германия стават все по-детайлни, а комуникирането им по-бързо. При наводнения или проливни дъждове винаги има достатъчно време да се намалят щетите, като се евакуират хора и се изнесат стоки от складовете, стига предупреждението, че водата няма да спре скоро, да се даде навреме.

Още по-напред в предпазването от водната стихия е Холандия. Страната е заплашена от запад от покачващото се Северно море, от изток от Рейн, Маас и Ваал. Близо 40% от територията на Холандия е под морското равнище, но докато водите съсипват далеч по-добре разположени страни като Германия, Македония или България, то холандците не са се наводнявали от близо 20 години. За разлика от останалите европейски държави обаче те са преживявали огромна водна катастрофа миналия век - наводнението

с над 2000

човешки жертви

от 1953 г., и са изградили коренно ново виждане по въпроса за съвместния живот с голямата вода. Тяхната защита е единствена по рода си в света. Засега.

За тях промените в климата се виждат най-бързо и са най-болезнени. Според най-катастрофалните прогнози дори Холандия ще бъде погълната от морето. Или, както планират холандците, ще се окаже плуваща отгоре му. Архитекти проектират цели плаващи градове. А дотогава все още ще се учат да живеят заедно с водата, като не я отблъскват, а точно обратното - я допускат. В новите сгради в Холандия вече се строи задължително един подземен етаж повече, който остава празен. Той е предназначен за наводняване, ако всички диги, бентове, помпи и естествени ландшафти нямат вече капацитет.

Водата от морето се спира с огромни диги и бентове, както и с увеличаване на дюните най-вече в провинция Зееланд. Проблем е заплахата от реките. Поради постоянно покачващото се ниво на водата бентове и диги там вече не помагат. “Затова решихме да понижим нивото на водата в реките и контролирано да я отвеждаме към морето”, казва Барт Пармент, директор на службата за защита от наводнения. Строят се

нови ръкави

на реките като

един вид байпас, разширяват се коритата им, старите, пресушени корита се наводняват отново. На други места пък дигите не се увеличават, а обратното - пробиват се, но така, че водата да се отведе контролирано. Жителите в рискови региони също са подготвяни за това, че е възможно да се наложи да напуснат жилищата си завинаги срещу обезщетение.

“Ние вече не реагираме на катастрофа, а сме активни в управлението ѝ, като на първо място не я допускаме”, обяснява Пармент. Всяка година парламентът одобрява нови планове за защита, а за тях се отпускат по 1 милиард евро годишно. Има специално създадена институция, която се грижи тези планове да бъдат и реализирани, а не само финансирани. Всички програми редовно се актуализират според прогнозите и измерванията на равнището на реките и морето. 60% от холандската земя и 7 милиона души, които произвеждат една немалка част от БВП на страната, са застрашени от наводнения, затова всеки вложен цент в защитата им се връща многократно, обяснява Пармент.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

  • Защо българските съдии обичат убийците?

    Българският съд определено обича убийците. Освен пословичната снизходителност към убийците, които правят сефте, съдиите правят нужното и вече осъдените да не търпят цялото си наказание. Вчерашният случай за освобождаването на Джок Полфрийман само доказва тази порочна любов. Прословутото снизхождение към подсъдими
  • Дали наистина тротинетките не могат да се движат по пътищата?

    Регистрационният им режим е като при мотопедите НАИСТИНА ли тротинетките не могат да се движат по пътищата? Всъщност могат! Но регистрационният им режим е като при мотопедите. Иначе законът е категоричен, че по пътищата се движат именно пътни превозни средства. Законът много ясно е казал, че “пътно превозно средство” е съоръжение,