Конкурсът за генерален директор на телевизията
ще е наесен, каза председателят на Съвета за електронни медии
- Г-жо Стоянова, обявихте нови правила за избора на генерален директор на БНТ. Това означава ли, че скоро ще има конкурс? Кога ще е той?
- Разбира се, че предстои конкурс, иначе какъв би бил смисълът от новите правила! Българските зрители и слушатели неведнъж и с абсолютно основание са казвали, че те плащат за обществената телевизия, както и за общественото радио. Сега, след тясно сътрудничество с Европейския съюз за радио и телевизия, след активна кореспонденция с колеги, регулатори от други държави и след като утвърдени български медийни юристи се произнесоха по новите правила, нямаше никакво съмнение, че трябва и зрителите, данъкоплатците да кажат мнението си. Това е своеобразно протягане на ръка към гражданското общество, което се надявам да я поеме. Въпросите ще са достъпни на сайта на СЕМ до 9 септември. След това ще обобщим резултатите и ще започнем работа по конкурса.
- Какво е новото в тези правила? Вие обяснихте пред “24 часа”, че чрез тях събеседването с кандидата ще е престиж за него. Защо?
- На първо място, всеки един от претендентите за поста на генерален директор на БНТ ще знае, че достигането до финалната фаза в конкурса ще бъде оценка за неговия досегашен опит и подготовка за позицията. В Европейския съюз за радио и телевизия, в който са организирани обществените медии на 56 държави,
останаха смутени,
когато разказах, че в
България
изслушваме
над 10 души
кандидати за генерални директори. Много рядко количеството има нещо общо с качеството. Затова говоря за престиж. Това е и едната съществена разлика с предишната процедура. Тя произтича от друг отличителен белег в новите правила - въвеждането на подборен етап между прегледа на документите и изслушването. Освен това възможностите за атакуване по съдебен път на конкурса, преди да е завършил, са минимизирани. Такъв прецедент имаше в конкурса за генерален директор на БНР и от него се извади поука.
- Не е ли най-важна концепцията в такъв конкурс?
- Никога не съм се впечатлявала от концепциите, и то не само защото те рядко са резултат от собствени мисловни модели. Суверенното и убедително представяне по време на изслушването, основано на солидна образователна и професионална подготовка, винаги съм смятала за решаващо.
Когато се съветвах с колегите от другите европейски страни, дойдоха най-отрицателни реакции именно по повод концепцията, която беше в центъра на предишната процедура. Според тях чрез нея
се фаворизира
кандидат, вътрешен
за медията,
който познава структурите, а се дискриминира претендент, който разбира от телевизионен пазар и бизнес, но е външен. Даже ми дадоха пример, че и еврокомисар не се избира с концепция, а с отговори на конкретни въпроси.
- Какъв трябва да е генералният директор на обществената медия?
- Преди всичко добър управленец, способен мениджър. Телевизията в най-общ смисъл е водещото стредство за информиране, но и за образоване, а и развличане на аудиторията. БНТ със своите изключителни професионалисти трябва да си върне водещата позиция сред телевизиите или поне да даде ясни заявки за това. Не съм убедена, че от добрите журналисти обезателно стават добри ръководители, особено на такава голяма структура, с толкова сериозен състав и бюджет.
Търговските медии у нас също не се управляват от известни журналисти, а от професионалисти със солиден бизнес опит. Водещите телевизии по света се ръководят от мениджъри, които следят тенденциите в сектора, а най-добрите от тях дори се стремят да ги изпреварват и да ги диктуват.
- Защо се наложи медийният закон да бъде променян във връзка с избора на шеф на БНТ, а не още преди конкурса за шеф на БНР, който беше месец по-рано?
- Съветът за електронни медии, за мое голямо съжаление, на този етап не разполага със законодателна инициатива и не е взел решение за поправката, която визирате. Истина е обаче, че се обърнахме с писмо до законодателя заради потенциалната опасност да се създаде вакуум в управлението на БНТ, ако не се обвърже с поправка и управителният съвет на медията. Това беше разпознато като проблем и намери своевременно разрешение.
- Откакто сте председател на СЕМ – от няколко месеца, доста често каните на среща представители на електронните медии по конкретни казуси – скъсването на снимката на президента, отразяване на случая с гимнастичката. Преди подобни срещи бяха рядкост. Защо зачестиха?
- Впечатлението, че често се канят представители на електронните медии, е погрешно. Има само два пъти, когато е отправяна покана за среща, от както съм председател. Едната беше към ръководството на Би Ти Ви във връзка със скъсаната снимка на държавния глава, а другата - към ръководството на телевизия “Алфа” заради проблем с неполучаване на актове от СЕМ.
Обратното обаче е вярно, че има голям интерес за срещи със СЕМ от страна на много и различни представители на медийната индустрия. По няколко пъти на седмица правим такива срещи, за да отговорим на очакванията към нас. Преди това не се е случвало, така че сте права, че е рядкост, или бих казала новост. По-точно обаче би било да говорим за нормалност, защото вярвам, че диалогът е основата, върху която се гради доверие. Ние сме партньори и имаме нужда от конструктивен разговор в работен порядък, за да надграждаме както собствените си отношения, така и медийната среда.
- Вероятно заради това някои представители на телевизии твърдят, че предпочитате регулацията пред саморегулацията на медиите. Така ли е?
- Едното означава контрол, а второто - самоконтрол, и не се взаимоизключват. Просто първото е задължение на надзора, а второто зависи от зрелостта на медиите. Понеже съм убедена, че е призвание на регулатора да развива и саморегулацията, активно се възползвам от всички позволени форми, дори регулираната саморегулация и корегулацията. Това означава на практика, че когато се получи сигнал до СЕМ, в по-голямата част от случаите си позволявам да го изпратя на вниманието и на ръководителите на засегнатите медии именно в посока на засилване на техния самоконтрол или саморегулация. Като председател на СЕМ насърчих Асоциацията на частните радио- и телевизионни оператори (АБРО) в разработването на пионерски за България проект, чрез който
телевизиите сами
да отграничават
съдържанието,
неподходящо
за най-младата, най-уязвимата аудитория. Това е доста решителна стъпка тъкмо в посока за утвърждаване на регулираната саморегулация и затова СЕМ застана зад нея. За съжаление, проектът вече щеше да е реализиран, ако не чакаше още одобрението на Държавната агенция за защита на децата.
- Какви са европейските тенденции за развитието на медийната среда? Вие сте официалният представител на България в Групата на европейските регулатори (ЕРГА) от създаването ѝ.
- Много съществена е тенденцията за еднакво третиране на съдържанието по телевизията с подобно на него в интернет. По това у нас изоставаме, но предстоящата ревизия на европейската директива, в която СЕМ се включи активно, ще ни даде възможност да наваксаме поне в законодателен план.
И другото важно предизвикателство пред традиционната медийна индустрия е свързано с интернет, или по-конкретно със стрийминг платформите като Netflix и Spotify например. Заради тях в Германия, най-големия телевизионен пазар в Европа, всеки пети телевизор е останал изключен през последните шест месеца. Към това трябва да добавя и усилията, които да се положат за налагане на европейските тв продукции на нашия собствен европейски пазар, така че от него да се възползват в най-голяма степен нашите европейски автори и продуценти.
- Накъде вървят медиите след поредицата терористични атаки в Европа? Застрашена ли е свободата на словото?
- Впечатлена съм от това как терористичните атентати промениха отношението на самите медии към съдържанието, което произвеждат и разпространяват. И във Франция, и в Германия акцентът все повече се измества към отговорността на аудиторията да се предоставя
проверена, а не
непременно бърза
информация
Забелязвам го вече и в България. Погрешно е обаче да се възприема като застрашаване на свободата на словото, а като осъзнаване на тази свобода, с която може и да бъде злоупотребено. Не непременно от самите медии, но от други участници в публичния диспут с цел неговото инструментализиране.
- Освен конкурс за шеф на БНТ, какво друго предстои на СЕМ тази есен?
- Предстоят президентски избори, които означават мобилизация в нашия екип за ефективно и ползотворно наблюдение. Още в началото на септември ще направим семинар в София с колегите от македонския регулатор, които получават много високо признание от Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа за своя изборен мониторинг. Понеже голямата част от критиките към нашата работа са свързани с непознаване на правомощията ни, би било добре да поработим за още по-голяма прозрачност и в този смисъл за ден на отворените врати. Освен това съм убедена, че в СЕМ сме длъжници по отношение на разпоредбата в нашия закон, която се отнася до правилния български език. Иска ми се да успеем и въпреки многото задачи да направим задълбочен мониторинг по тази тема. За първи път го предложих през 2013-а, но още чака реда си.