Използваме миналото като тухлички, за да градим собственото си самочувствие
“Имахме нещо
подредено, но
едни диваци
дойдоха и го
счупиха!”
Така мисли цяла
категория хора от
средната класа
преди, които сега
са се сринали
в социалната
стълбица
Брекзит
надделя с
носталгичните
гласове на
британските
консерватори
и част от
работническата
прослойка
в Англия за
връщане на
предишното
състояние
- Г-н Гарнизов, 27 години след края на социализма България е член на ЕС, НАТО, живее в пазарна икономика и демокрация, но според социолозите изпитва носталгия по социализма. Защо?
– Преди да отговоря на въпроса ви, нека обясня как носталгията се е появила като понятие. Думата носталгия е измислена от лекари през 16-17 в. като диагноза. В основата ѝ са две стари гръцки думи. Едната – “ностос”, означава връщане към дома, връщане вкъщи, а другата – “алгос”, означава болка, тъга. В онези времена до такава степен разглеждат носталгията като болест, че когато Жан-Жак Русо пише речник на музиката, отваря отделна рубрика за нея. Пише как на швейцарските наемници им е забранявано да пеят алпийски народни песни, защото някои сред тях се натъжавали, други дезертирали или се разболявали, трети даже умирали...
– Какво е носталгията днес?
– Учени днес твърдят, че е нещо добро, защото прави важни общности на хора с обща памет. Тези общности казват на индивида, че преди е живял по-смислено, отколкото сега. Това може да се окаже цимент,
лепило за
укрепване
на разклатено индивидуално самочувствие на хора, които някога са били нещо.
– По телевизора гъмжи от реклами с дъх на соц – бира, кренвирши, салами, а пазарът още е съхранил локум, лимонови резанки, байкалчета, лукчета, карамел му от онова време. Повече ли продава социализмът?
– Има разлика между носталгията като сладостна болка от загубен дом, защото си далече от него, и комерсиалната носталгия. Първата е много силно разработвана в епохата на Немския романтизъм. Някои автори от онова време, които я разглеждали като вид меланхолия, са важен двигател и в поезията, и в музиката. Въз основа на носталгията на швейцарските наемници, превърната в литература и в музика, след това се развива техният национализъм – “да се върнем при нашите си планини”. Оттам тръгват швейцарският туризъм и алпинизъм. Така че връзката между носталгия и пазар не е от вчера. Цялата идея за ретро в рекламата и дизайна е да ти се припомнят форми, миризми, вкусове и докосвания от една
друга епоха,
по-добра
от нашата за мнозина.
– Не е ли целта на нашата си носталгия по соца да събуди спомени за безметежно време, в което сме били принудени да бъдем щастливи и с ограниченията, и с малкото, което сме имали?
– Разграничавам политическата от комерсиалната носталгия. При маркетинговата чувството за загубен дом, място, за загубено време се превръща в сериозен ресурс, който те мотивира и кара да купуваш някакви неща или да ползваш някакви услуги. При политическата носталгия чувството за загубен дом, загубено минало, загубено по-добро време за теб те кара да гласуваш за човек, който те убеждава, че това време не е окончателно загубено.
– Кога в най-близкото минало българинът най-много е гласувал носталгично?
– По времето на Жан Виденов. Той спечели огромна политическа победа с няколко прости носталгични послания: за хляба, за стотинковата икономика, за сигурността. Но той не само го продаде маркетингово, не само го обеща на изборите, но всъщност, когато взе властта, тръгна и да го прави. Започна да претворява тезата “колко беше хубаво, когато предприятията бяха държавни”, като през фонда за реконструкция и развитие наля пари в държавните предприятия, които още не бяха приватизирани, и така си изпълни предизборното обещание. Това обаче доведе до хиперинфлация и до неговата политическа смърт.
– С какво толкова са ценни продуктите от соца в морето от стоки днес?
– С това, че по-голямата част от потребителите било на реклама, било на туристически продукти или услуги, било на политически послания имат свой изграден индивидуален опит именно при социализма.
Погледнато чисто статистически,
родените
по време
на социализма
са повече
от онези след 1989-а, които не са мигрирали и не изпитват истинска носталгия по родния дом от Чикаго или някъде другаде. Затова всеки професионален рекламист, преследвайки потенциалните купувачи, търси сред тях таргет групите. Звучи грубо, но всъщност и в политиката, и в бизнеса значението на големите числа е много важно.
– Не трябва ли да търсим причината за носталгията по соца в силно променената роля на държавата – преди даваше, а сега взема?
– Дори родените без памет за социализма чуват устния разказ на родители, баби и дядовци за един свят, който е имал своите несъвършенства, но който според тях ние сме имали
глупостта да
разрушим
В този смисъл неписаната семейна история, разказана от статистически по-многобройната част от българите, също натежава. Студенти са ми споделяли: “Тогава не е имало толкова престъпления” или “Вярно, магазините са били празни, но пък не е имало такова страховито разделение на бедни и богати хора, както сега”. Но като цяло носталгиците произвеждат всякакви непроверими твърдения.
– Има ли позитивен прочит за соца?
– Ако приемем, че времето на социализма е време на огромна социална мобилност, може би – да. Тогава огромни маси хора се изнасят от българското село. Социализмът даде на тези хора от малкото селище, където контролът на роднини, съседи, местни авторитети и власт те задушава, алиби да се измъкнат от него. Даде им и работа, позволи им да избягат от тежкия земеделски труд, да ги вкара в производствена среда, където няма значение колко работиш, стига да не ядосваш началника. Където няма значение колко крадеш, стига да го правиш с позволението на началника и като му даваш част от откраднатото. Това е житейско преобръщане, което много от тях преживяват като връщане на свободата, макар и под политически контрол. Тези хора, които сега разказват и преживяват болезнена тъга по социалистическото минало, всъщност ни казват: “Тогава живях смислено!”.
– Вредна ли е, опасна ли е носталгията? И ако е вредна, има ли аналгин за нея, както питаше навремето писателят Георги Господинов?
– Не мога да отговоря еднозначно на този въпрос. Например част от британските консерватори и част от работническата прослойка в Англия, гласувайки за Брекзит, всъщност гласуваха за връщане на предишното състояние. Когато слушаш консерватори от типа на пенсионирани полковници, директори на училища или бивши чиновници да говорят за миналото величие на Англия като колониална или постколониална сила, усещаш, че говорят и за собственото си минало величие. Същото видяхме в югоносталгията и тук, на Балканите. Какво беше Югославия? Югославия даваше на хървати, словенци, сърби, босненци, които непрекъснато се конкурират помежду си, и самочувствието, че са част от нещо голямо. Разпадът на Югославия им отне тъкмо това усещане. Липсата на големия формат Югославия всъщност се оказа много мощен политически ресурс за Слободан Милошевич. Казваше нещо много просто и разбираемо за всеки сърбин: “Имахме нещо голямо, но ни го взеха”.
– Кое е посланието на българската носталгия по соца?
– “Имахме нещо подредено, макар и с недостатъци, но едни диваци дойдоха и го счупиха!” Така мисли цяла категория хора от и над средната класа преди, които сега са се сринали в социалната стълбица. Сега живеят с ниски пенсии в панелни стари апартаменти, карат стари коли и са с имоти в провинцията, които в момента са се обезценили. Всъщност носталгията може да се окаже стратегия за заобикаляне на историята и реалността. Тя не ни позволява да влезем в реален обмен с промяната около нас, за да преценим своите интереси, стратегии и тактики. Използвайки миналото като тухлички за собственото си самочувствие, забравяме да използваме настоящето, за да градим бъдещето си.
Цялото интервю и още много интересни четива - в специалния брой на TREND, който вече е на пазара.
CV
Роден през 1958 г. в София
Завършил е СУ, доктор по филология, работил е в Института за фолклор към БАН
Специализирал е “Социална антропология” в E.H.E.S.S. в Париж, Франция (1993)
Зам.-министър на регионалното развитие и благоустройството (1998-2001)
Парламентарен експерт по местно самоуправление, регионално развитие и благоустройство (1999-2001)
Доцент в Департамента по антропология в Нов български университет