- Г-жо Василева, едва ли има по-подходящ човек за посланик на кампанията “Яко е да си еко” от алпиниста Боян Петров. Лесно ли го убедихте?
- Срещнахме се, преди да замине за изкачването на третия 8-хилядник за годината. Разговаряхме и го поканих да се включи в кампанията, защото освен всичко е зоолог и учен, който работи в Природонаучния музей. Следим изявите му и се радваме на успехите, които има. Вярвам, че Боян може да запали хората и да им демонстрира прелестите на планината. Да разказва за преживяванията си, това е нещо уникално - българин, който е изкачил осем 8-хилядника! Освен това той може да бъде полезен на хората със съвети за това как да се отнасят към планината и какво да бъде поведението им. Започнахме кампанията “Яко е да си еко” и първата част от нея бе насочена към децата. Проведохме т.нар. зелена олимпиада, екоспектакли с участието на актьорите Васил Василев-Зуека и Димитър Рачков, които бяха гледани от над 3200 ученици. Преди това
над 7000 деца се включиха
в олимпиадата, попълваха
в интернет платформа въпроси за природата, писаха есета и впоследствие бяха наградени. Чрез кампанията искаме да възпитаме у подрастващите ценности и принципи, свързани с грижата за природата. Сега отместваме фокуса към по-големите и разчитаме на Боян Петров да продължи “Яко е да си еко” с масово изкачване на върхове и посещаване на знакови туристически обекти.
Боян Петров: На предварителната среща през юни донякъде и спонтанно ми дойде идеята да запаля един пламък в очите на хората за върховете. Защото върховете са преносни и преки. Преките са физическото изкачване, а преносните - това, че всеки има нужда от собствени върхове. Всеки има нужда да се обърне назад и да знае, че е покорил един връх. Осмисленият живот включва върхове. Изкачването на български върхове ми доставя огромно удоволствие, а кампанията ще ни помогне да популяризираме българските паркове като места за специфичен тип преживяване. Решихме да има един връх и един преход, който да е в Централния Балкан във връзка с неговата 25-годишнина. Аз като зоолог искам точно това да се случва в националните паркове, защото те са образците на българската запазена природа. Наистина е страхотно, че тези паркове все още са с такава висока стойност и всеки път като ходя, се вълнувам. Шансът да видиш мечка в България е много голям.
- Според вас може ли да говорим за възвръщане на интереса към планините с оглед на това, че по време на уикенда на Витоша например е пълно с хора?
Петров: Това е по-скоро нещо традиционно, през лятото обикновено има увеличение на посещенията, а зимата се характеризира със застой. Имам чувството обаче, че дали заради фейсбук, или нещо друго, все повече хора вече искат да се щракнат на някое хубаво място. Аз обаче не мога да преценя толкова точно, защото повечето ми приятели във фейсбук са свързани с планината и те често публикуват снимки сред природата.
- Казват, че в планината хората стават по-добри. Там е прието всички да се поздравяват, независимо дали се познават. На улицата обаче е различно, там постоянно ставаме свидетели на агресия и престъпност. Каква е причината?
Петров: Всички инициативи, които ни връщат сред природата, имат един щастлив завършек. Хората остават доволни, чувстват се заредени и
имат един изкачен връх
и снимки във фотоапарата
Това в града не може да ти се получи.
Василева: Аз също вярвам, че общуването с природата има очистващ и облагородяващ ефект. Споделих с Боян, че баща ми се е занимавал с алпинизъм в младите си години и беше много запален планинар. Така че детството ми премина с дълги преходи в планините. Имам много хубави спомени, изкачили сме върховете в България. Лично аз много харесвам Рила и се радвам, че първият преход, който ще правим, е до Мальовица. Изключително приятен маршрут. Ще поканим желаещите да се включат да дойдат с нас на 11 септември.
- Вече споменахте, че втората кампания ще бъде насочена към по-големите. Каква е все пак вашата таргет група?
Петров: Осъзнати хора с желание за върхове. Няма възрастово ограничение, всички са добре дошли.
Василева: Абсолютно,
аз самата планирам
да се включа, колегите
ми от Министерството на околната среда и водите също. Следващият преход, както Боян каза, ще бъде свързан с празника на Централен Балкан.
- За първата част на кампанията поканихте популярните актьори Димитър Рачков и Васил Василев-Зуека. Те не са планинари, но явно успяха да запалят доста хора...
Василева: Безспорно и съм им много благодарна за това, че прегърнаха тази наша идея. Повече от 3200 деца наблюдаваха екоспектаклите и дори взеха участие в тях, тъй като имаха интерактивен характер. Първата част от кампанията бе насочена към разделното събиране на отпадъците, опазването на околната среда и използването на екологични горива. Сега разчитаме на Боян да разкрие повече тайни и да даде насоки как да се държим в планината, как да се грижим за нея. Това ще улесни общуването ни с природата и ще помогне да усетим въздействието.
- Какви препоръки ще дадете на тези, които ви последват в планината?
Петров: Посещението на националните паркове трябва да става по маркираните пътеки. Излизането означава, че може да навлезе в зона с ограничения за флората и фауната. А там всяко едно наше действие - палене на огън или викане на “Ойларипи” трябва да е съобразено.
Основно ще си говорим
за културата на достъп
до националните обекти
Не трябва да се разпълзяваме навсякъде.
- Как гледате на онези, които посещават парковете, за да си изпекат кебапчета на теферич?
Василева: Преди всичко това не е позволено, освен на обозначените за подобни цели места, и се санкционира.
Петров: Такива хора не каним. Ако някой си мисли, че ще ходим заедно да печем кебапчета и да пием бири, по-добре да не идва. Очакваме хора с желание за върхове, националните паркове просто не са за скара-бира. Вижте, тук става дума за опазването на цялостната екосистема, която е изключително чувствителна. Една планинска екосистема е бедна на компоненти и един от тях, ако го увредим, всичко отива на кино. За това всеки, който ходи в парковете, трябва да оставя всяко нещо, както си е било. Сега предстои да се приемат плановете за управление на Рила и Пирин и това е въпрос, който много ме вълнува. Нормативната уредба не трябва да се пипа. Едва 5% от територията на България има статус на защитена територия. Така че министерството трябва да си е отговорно за всички решения, които се взимат в тази посока. Не трябва да се правят компромиси и
да се позволява на
някого да прави нещо
за себе си в ущърб
на обществото. Не може да се увеличи дърводобивът с 40 пъти.
Василева: Министерството съблюдава процедурите, както са разписани, и това е причината да връщаме разработките. В случая с Пирин те трябва да бъдат съобразени и с ЮНЕСКО, защото е обект на световното природно наследство.
- Има ли опасност да се получи като с Черноморието, където остават все по-малко естествени плажове без бетонни конструкции?
Василева: Лично аз мисля, че е болезнено това, което се случи с природата по Черноморието в периода 2005 - 2008 г., когато беше бумът на строителството. Тогава наистина бе безконтролно и нямаше обезпечаване с екологична инфраструктура. За съжаление, вече има райони по Черноморието, които останаха само в спомените ни. Не смятам, че нещо подобно би могло да се случи с националните ни паркове, защото има и законодателна рамка и защита, която се гарантира чрез плановете за управление.
- Имате ли вече идея за маршрутите на масовите преходи?
Петров: Да, за Мальовица вече е ясен, вероятно ще го разделим за по-опитни и начинаещи. Но като цяло не е необходима някаква специална екипировка, единствено може да се наложи дъждобранче, ако прогнозата е за лек дъжд. Само при гръмотевична буря може да променим програмата.
- Кампанията “Яко е да си еко” явно не се ограничава само с преходите в планината и посещенията на националните паркове. Какви са другите насочености?
Василева: Целта ни е да промотираме зелените идеи като цяло, а те са свързани с бита ни и начина, по който се отнасяме към всичко. Тук става дума и за икономическите дейности, които трябва да бъдат регламентирани с максимално съхраняване на природата и оползотворяване на отпадъците.
- Къде обичате да прекарвате почивката си през лятото?
Василева: През лятото често прекарвам уикендите си в Бургас. Обичам да ходя на централния плаж, който е много хубав и добре поддържан. Харесва ми Южното Черноморие - Созопол, Приморско, Царево, Силистар та чак до Резово. За съжаление, и там се промениха много неща. Лозенец беше едно китно селце край морето, липсва ми и т.нар. райски залив под Созопол със скали и прекрасна растителност, който вече е бетониран. Сега се надавям поне да съхраним чистотата на морето с изграждането на екологична инфраструктура. Созопол например нямаше пречиствателна станция. Инвестираме на доста места като Лозенец, където вече има допълнително съоръжение за опазване на морето от непречистени отпадни води.
Петров: След 5 месеца експедиция искам да си стоя вкъщи, на топло, на зелено. Иначе любими са ми националните паркове, обичам и дивите места, защото непрекъснато изследвам животни и си записвам разни работи.
- Да разбираме ли, че шансът да срещнем Боян Петров в някой от популярните морски курорти клони към нула?
- Не клони, той е нула.
Просто няма
такава вероятност
Нито си падам по водата, нито по пясъка. Ходя на море, лежа малко, къпя се, но това не е моето.
- Съпругата ви също обикаля много планините - май не обичате много да се застоявате вкъщи...
Петров (смее се): Ами ние с Ради сме така - или тя е някъде, или аз и обикновено се срещаме по средата на събитията. Ето сега тя ме е чакала 5 месеца и се записала на два ултрамаратона и аз ще ходя да я подкрепя. Да я събирам, разглобена в края на трасето. Мислил съм си, че никога не мога да пробягам такова разстояние. Това са 120 км! Мога да измина някакви трудни неща в рамките на 20-30 км, но това е нечовешко. Тя пък казва, че след 40-ия километър й става все тая.
- Изкачването на най-трудните 8-хилядници не е ли също толкова нечовешко?
- Не знам там как го правя, явно и аз намирам някакви извънземни сили. На Нанга Парбат беше изключително тежко. Другите върхове, като ги свикна, и започваме да се обичаме и успявам да се шмугна. Нанга Парбат през цялото време беше враждебен, вероятно звучи странно, но това си е специфично усещане. Аз си ги усещам върховете - като ми се усмихнат и аз им отвръщам и ги качвам. Ти живееш там известно време, сутрин ставаш, гледаш към върха и се получава едно взаимодействие. Този беше направо зловещ, добре, че го приключих успешно.
- Вашата мисия за изкачването на всички 8-хилядници може ли да бъде проведена от обикновени хора, но по българските 2-хилядници?
Василева: Това е добра идея и може да я използваме за следващата кампания. Мисля, че би могло да бъде едно съвсем естествено продължение на нашата инициатива.
Петров: Звучи чудесно и можем да го осъществим. Българските върхове над 2000 м са доста, но т.нар. първенци са осем, ако не се лъжа (започва да ги изброява). Някои от тях обаче попадат във военна зона и ще трябва да поискаме специален “коридор” (смее се). Ще се радвам, ако на по-късен етап осъществим и една такава кампания.