Полякините са тук, но къде изчезнаха гларусите?

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/5714433 www.24chasa.bg

За морския фолклор,

батките и носталгията

Лято 2016. По Черноморието - гмеж, под чадърите - полякини, сервитьорът се мотка, отнякъде се чува “Дали хазяйката ще идва рано...”. Да не би да сме се върнали в 80-те или по-рано? Разбира се, приликите между онова Черноморие и актуалното са повърхностни, сегашните поляци не са едновремешните поляци, под чадърите на плажа сред чужденците все още повече са германци, руснаци, румънци, а “Тангра” звучи много по-рядко от Гери-Никол, да речем.

Всъщност от онова време насам се е случило

най-голямото преобръщане в историята,

каквато я помнят живите поколения. Светът наоколо е съвършено различен и зареден с несигурност.

Има времена на копнеж по сигурност, има и времена на порив към свобода. Сега времената са тревожни и се търси уютът на носталгичните спомени. Рекламистите впрочем са хванали това настроение и експлоатират ретро носталгията.

Като всяко важно място за преживявания, соц Черноморието си имаше митология. Точно от гледна точка на тази митология е интересен рекордният ръст на полски летовници по морето ни това лято - защото едно време полякинята, а и чехкинята имаха особено място в мъжкия летовнически фолклор.

Тези истории обикновено се свързваха с една друга легендарна фигура - гларуса. Това беше социалистическият плейбой,

“герой” в рамките на позволеното от системата

(за официалния морал безразборният секс беше табу), който прелъстява чужденки и трупа бройки, а ако извади късмет, може и да омае някоя дотам, че да сключат брак и да замине за чужбина.

Къде изчезна през десетилетията след соца този типаж - гларусът? Преходът и свободните пазарни отношения направиха странна трансформация. Сега в морския фолклор той е заменен от друга фигура - батката.

Екстремната

му разновидност

е тази,

която видяхме преди седмица на магистрала “Тракия” - мъжът с мерцедеса, който кара на зиг заг пред автобус, рита, заплашва, чувства се господар. Масовият батка си прилича с гларуса по култа към тялото, бицепсите. Има обаче огромна разлика. За гларуса основен критерий за успех в живота бяха сексуалните подвизи. Батката е много по-комерсиално ориентиран - успехът се измерва в пари, не в бройки жени.

Типажите в съвременна България и доколко всеки от тях става модел за подражание на младите поколения, е интересна тема, но сега е август и тежките размишления за бъдещето са отложени.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

  • Договорката за хляба е съвсем на място

    Договорката между земеделското министерство и големите вериги за цената на хляба е навременна и на място. Защото тук не става въпрос за намеса на държавата в дейността на частни дружества, а за джентълменско споразумение. И неговата цел е да не се позволи рязко поскъпване на хляба. Ясно е, че за увеличение на цената има основателна причина -
  • Дойде ли време да спрем да местим стрелките?

    Двойното време е нелогичен анахронизъм ЛЯТНОТО часово време като организация на светлата част от денонощието, е въведено исторически като мярка за икономия на електрическа енергия за осветление. По-късно, набрало инерция, то се мотивира и като мярка за повишаване на качеството на живота. Приключи обществената консултация на Европейската комисия,