Полякините са тук, но къде изчезнаха гларусите?

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/5714433 www.24chasa.bg

За морския фолклор,

батките и носталгията

Лято 2016. По Черноморието - гмеж, под чадърите - полякини, сервитьорът се мотка, отнякъде се чува “Дали хазяйката ще идва рано...”. Да не би да сме се върнали в 80-те или по-рано? Разбира се, приликите между онова Черноморие и актуалното са повърхностни, сегашните поляци не са едновремешните поляци, под чадърите на плажа сред чужденците все още повече са германци, руснаци, румънци, а “Тангра” звучи много по-рядко от Гери-Никол, да речем.

Всъщност от онова време насам се е случило

най-голямото преобръщане в историята,

каквато я помнят живите поколения. Светът наоколо е съвършено различен и зареден с несигурност.

Има времена на копнеж по сигурност, има и времена на порив към свобода. Сега времената са тревожни и се търси уютът на носталгичните спомени. Рекламистите впрочем са хванали това настроение и експлоатират ретро носталгията.

Като всяко важно място за преживявания, соц Черноморието си имаше митология. Точно от гледна точка на тази митология е интересен рекордният ръст на полски летовници по морето ни това лято - защото едно време полякинята, а и чехкинята имаха особено място в мъжкия летовнически фолклор.

Тези истории обикновено се свързваха с една друга легендарна фигура - гларуса. Това беше социалистическият плейбой,

“герой” в рамките на позволеното от системата

(за официалния морал безразборният секс беше табу), който прелъстява чужденки и трупа бройки, а ако извади късмет, може и да омае някоя дотам, че да сключат брак и да замине за чужбина.

Къде изчезна през десетилетията след соца този типаж - гларусът? Преходът и свободните пазарни отношения направиха странна трансформация. Сега в морския фолклор той е заменен от друга фигура - батката.

Екстремната

му разновидност

е тази,

която видяхме преди седмица на магистрала “Тракия” - мъжът с мерцедеса, който кара на зиг заг пред автобус, рита, заплашва, чувства се господар. Масовият батка си прилича с гларуса по култа към тялото, бицепсите. Има обаче огромна разлика. За гларуса основен критерий за успех в живота бяха сексуалните подвизи. Батката е много по-комерсиално ориентиран - успехът се измерва в пари, не в бройки жени.

Типажите в съвременна България и доколко всеки от тях става модел за подражание на младите поколения, е интересна тема, но сега е август и тежките размишления за бъдещето са отложени.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

  • Колко невинна е шегичката с дрифта

    Какво толкова е станало - един невинен като агънце двайсетгодишен младеж показа майсторските си умения зад волана, като дрифтира и въртя гумите на голфа си пред парламента. Малки, дребни подробности са, че дрифтът беше на (санти)метри от десетки, събрани на протест. Един да беше пострадал, щеше да има вълна от коментари,
  • Властелинът на професорите

    Последните научни открития на Иво Христов от БСП за подмолната информационна война на Холивуд срещу Русия ТРЯБВА ли задължително да си луд, или надрусан, за да откриваш закодирани послания на световната конспирация в класически произведения и филми? В “От местопрестъплението” все дават сюжети с мрачни, лабилни индивиди,