Колко искаш за човечност, шофьоре?

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/5716781 www.24chasa.bg

Отказаната
помощ на
инвалид
- позор и
деградация

БОЯ се, че думата човечност вече придобива нездрава конотация, както е модерно да се казва. И както май става модерно - да пренебрегваме нормалните човешки отношения. Да откажеш помощ на инвалид, когато това освен в рамките на възпитанието ти влиза и в трудовата ти характеристика, за мен просто няма друго обяснение, освен деградация на личността. Известен е случаят с шофьора по линия на автобус 72, който явно е изгубил някъде по пътя заедно с резервната гума човешкия си облик.

Не мога да не съм ядна и язвителна. Защото един здрав и прав бабанка от шофьорската седалка си позволява да гледа презрително човек в инвалидна количка. Човек, който е загубил способността да се движи като всички останали по рождение или вследствие заболяване, а нищо чудно и при инцидент. Все едно.

Все едно е и защо на този човек му се е наложило да пътува сам. Едва ли е тръгнал само за да тормози изнервени шофьори в градския транспорт. Може да няма роднини. Или те да са на работа. Може да бърза да си завери протокола в здравната каса, защото без него няма лекарства. Може да отива при болен близък. Може... Може всичко. Този човек има точно толкова права, колкото всеки гражданин на РБ.

По силата на дадените му служебни права шофьорът не изпълнява вменените му служебни задължения. Отказва да спусне рампата за инвалиди, с която е оборудван поверения му автобус. Защо? Ами не му плащали за това. Айде, бе! Как да не му плащат, като получава заплата, подписал е договор, в момента на простъпката е в работен режим.

Просто трябва да натисне едно копче, да дръпне едно лостче или каквото там действие се изисква. Не, не му плащали за този “извънреден” труд и туйто. Ама пътниците се възмущават, ама помагат на човека и бавят графика на шофьора, ама инвалидът седи на пода на автобуса унизен и оскърбен, прегърнал инвалидната си количка, за да може по-лесно да се смъкне обратно на следващата спирка и да не отприщва с нова сила свещения гняв на водача, или просто беснее от собствената си незначимост, кого го интересува, карай, шафиоре! В ХХI век в центъра на европейската столица София пред стадиона, носещ името на Васил Левски, един човек е принуден да пълзи като скот, защото на някого, облечен в малката власт на трудовия си договор, така му е скимнало.

Увълчихме се. Свихме се в пашкулите си. Гледаме се изпод вежди и чакаме някой да ни подложи крак, та да му забием нож в гърба като ответен удар. Много заобичахме да подчертаваме превъзходството си пред някого, който е по-слаб от нас. Пред по-силния сме по-ниски от тревата. Бит и душевност? Митовете за трудолюбието, гостоприемството и добротата на българина? Не съм Иван Хаджийски, просто питам къде отиде човечността. Не може да унижаваш човешкото достойнство, не може, бе! Така се лишаваш от своето собствено. Стига, разбира се, да ти пука.

И знаете ли кое е най-страшното в случая? Не болката на инвалида, у нас тези хора са свикнали на тях да се гледа като на втора ръка. Страшното е, че вероятно уволненият вече индивид няма да намери грам вина у себе си, а ще псува човека, дръзнал да оскверни автобуса му с хромото си присъствие, ще го обвинява и изобщо няма да осъзнае деянието си.

А колко лесно щеше да бъде просто да си изпълни задължението и да спусне платформата. Ама не му плащали достатъчно! Дайте пустия ценоразпис за човечност - в левове, в евро, в долари и в тугрици ако щете! Въпреки че няма конвертируема валута за тая работа освен една - собствената ти мерна единица за достойнство. По нея се оценява човекът, само по нея се вижда кой колко струва. Нямаш ли я - пукната пара не чиниш.

  • Държавата не трябваше да отстъпва за маските

    Държавата не трябваше да отстъпва за маските

    Много обществена енергия се пропиля на тема маски, бурки и прочее безсмислени препирни. Правителството даде заден и задължителното носене на маски бе отменено, което не беше правилно. Просто трябваше да промени размера на глобата, за да не изглежда толкова драстична. Професионалните протестъри организираха кампания
  • Доказано! Истината тук!

    Доказано! Истината тук!

    Сляпата вяра в безумни “новинарски” сайтове е опасна. Заглавия само от главни букви не трябва да се превръщат в стандарт РЯДКО се обръщам към читателя с призив. Аз самият рядко откликвам позитивно на публични призиви, защото искрено не обичам да ми казват какво да правя – поредният признак, че въпреки опитите си не съм излязъл от пубертета