Колко искаш за човечност, шофьоре?

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/5716781 www.24chasa.bg

Отказаната
помощ на
инвалид
- позор и
деградация

БОЯ се, че думата човечност вече придобива нездрава конотация, както е модерно да се казва. И както май става модерно - да пренебрегваме нормалните човешки отношения. Да откажеш помощ на инвалид, когато това освен в рамките на възпитанието ти влиза и в трудовата ти характеристика, за мен просто няма друго обяснение, освен деградация на личността. Известен е случаят с шофьора по линия на автобус 72, който явно е изгубил някъде по пътя заедно с резервната гума човешкия си облик.

Не мога да не съм ядна и язвителна. Защото един здрав и прав бабанка от шофьорската седалка си позволява да гледа презрително човек в инвалидна количка. Човек, който е загубил способността да се движи като всички останали по рождение или вследствие заболяване, а нищо чудно и при инцидент. Все едно.

Все едно е и защо на този човек му се е наложило да пътува сам. Едва ли е тръгнал само за да тормози изнервени шофьори в градския транспорт. Може да няма роднини. Или те да са на работа. Може да бърза да си завери протокола в здравната каса, защото без него няма лекарства. Може да отива при болен близък. Може... Може всичко. Този човек има точно толкова права, колкото всеки гражданин на РБ.

По силата на дадените му служебни права шофьорът не изпълнява вменените му служебни задължения. Отказва да спусне рампата за инвалиди, с която е оборудван поверения му автобус. Защо? Ами не му плащали за това. Айде, бе! Как да не му плащат, като получава заплата, подписал е договор, в момента на простъпката е в работен режим.

Просто трябва да натисне едно копче, да дръпне едно лостче или каквото там действие се изисква. Не, не му плащали за този “извънреден” труд и туйто. Ама пътниците се възмущават, ама помагат на човека и бавят графика на шофьора, ама инвалидът седи на пода на автобуса унизен и оскърбен, прегърнал инвалидната си количка, за да може по-лесно да се смъкне обратно на следващата спирка и да не отприщва с нова сила свещения гняв на водача, или просто беснее от собствената си незначимост, кого го интересува, карай, шафиоре! В ХХI век в центъра на европейската столица София пред стадиона, носещ името на Васил Левски, един човек е принуден да пълзи като скот, защото на някого, облечен в малката власт на трудовия си договор, така му е скимнало.

Увълчихме се. Свихме се в пашкулите си. Гледаме се изпод вежди и чакаме някой да ни подложи крак, та да му забием нож в гърба като ответен удар. Много заобичахме да подчертаваме превъзходството си пред някого, който е по-слаб от нас. Пред по-силния сме по-ниски от тревата. Бит и душевност? Митовете за трудолюбието, гостоприемството и добротата на българина? Не съм Иван Хаджийски, просто питам къде отиде човечността. Не може да унижаваш човешкото достойнство, не може, бе! Така се лишаваш от своето собствено. Стига, разбира се, да ти пука.

И знаете ли кое е най-страшното в случая? Не болката на инвалида, у нас тези хора са свикнали на тях да се гледа като на втора ръка. Страшното е, че вероятно уволненият вече индивид няма да намери грам вина у себе си, а ще псува човека, дръзнал да оскверни автобуса му с хромото си присъствие, ще го обвинява и изобщо няма да осъзнае деянието си.

А колко лесно щеше да бъде просто да си изпълни задължението и да спусне платформата. Ама не му плащали достатъчно! Дайте пустия ценоразпис за човечност - в левове, в евро, в долари и в тугрици ако щете! Въпреки че няма конвертируема валута за тая работа освен една - собствената ти мерна единица за достойнство. По нея се оценява човекът, само по нея се вижда кой колко струва. Нямаш ли я - пукната пара не чиниш.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

  • Защо шофьорите без книжка са най-страшни

    Хиляди шофьори карат без книжки, често без да бъдат наказани. Щом от началото на годината до септември 6000 души са били засечени без документа, излиза, че за година това са 9000 тежки нарушители. И тук са само хванатите при проверки от КАТ. А какъв е точният брой на хората, които никога не са имали книжка или си карат с отнет документ,
  • Дойде ли време да спрем да местим стрелките?

    Двойното време е нелогичен анахронизъм ЛЯТНОТО часово време като организация на светлата част от денонощието, е въведено исторически като мярка за икономия на електрическа енергия за осветление. По-късно, набрало инерция, то се мотивира и като мярка за повишаване на качеството на живота. Приключи обществената консултация на Европейската комисия,