Референдумите са отживелица, твърдят грантоеди и други.
Мисловният елит на нацията напоследък се е заел да доказва колко вредно нещо е пряката демокрация. Референдумът вече е опасен, престъпен, глупав и (тук внимавайте двойно) – убийствен за диабетиците!
Да, убийствен за диабетиците. Както се аргументира Кънчо Стойчев, съсобственик на българския “Галъп”: “Можем ли, понеже имаме 60% мнозинство и не сме болни от диабет, да решим, че останалите 40%, които са болни от диабет, нямат нужда от инсулин? Можем, но първо, това не е демокрация и, второ, неминуемо ще доведе до диктатура!”, казва той в интервю за в. “24 часа”.
Ужас! Треперете, диабетици! Слави Трифонов с неговия референдум ще ви отнеме инсулина! Трябва да признаем, че аргументът на Кънчо Стойчев е колоритен, става за вестник “Здраве без лекарства”. За разлика от сухия теоретичен анализ на Цветелина Йорданова в “Медиапул”, под постното заглавие “Референдумите не са идеалната демокрация”. Някак си по-пиарски е да се каже: “Референдумите са краят на света, ад на земята!” Но уви, Йорданова се бори най-малкото за бронзов медал по скучнодумство. Печели го още с първото изречение:
“Ентусиазмът в България в последните години в полза на референдумите, ако изобщо съществува такъв сред широката публика, не е напълно разбираем.”
Вгледайте се в този словоред, той казва всичко. Казва ви, че тук имаме кофти превод от английски. Но не езикът на Шекспир е виновен, а писарят на опорни точки в дявол знае кой световен мисловен танк.
По-нататък авторката доказва, че по света референдумите са пълен провал, а опитът на Швейцария е възможен само в Швейцария, защото нещата там са специфични, швейцарците са друга порода хора. Няма да навлизам в аргументите, а скачам направо към изводите:
“На фона на всички тези недостатъци на референдумите много по-приложими и естествени в съвременния свят изглеждат други, по-модерни форми на демокрация, които дават възможност за доста по-пълноценно и автентично участие на гражданите. Това са например т. нар. демокрация на участието (партиципаторна демокрация) и делиберативната (съвещателната) демокрация.”
Грубо казано, и двата нови вида демокрация пробутват обществени съвети, които всъщност са лобистки групи. Целта им е да оказват натиск върху управлението, за да го отклонят от интересите на суверена. Опитът на България и световният опит показват, че тези “партиципатори” по принцип са предавателни механизми на колониалното управление. Но дори и да са на издръжка на местната олигархия, все тая – работата им е да налагат чужда воля, различна от желанието на суверена. Т.е. те налагат друг суверен. Тези “нови видове демокрация” са по-добри от демокрацията?
Ще напомня нещо банално - демокрацията е обществена система, в която народът е суверен, т. е. от него произлиза властта. Тя стъпва върху 2 стълба. Първият - народът си избира представители, които да управляват вместо него (представителна демокрация). Вторият – народът решава най-важните въпроси чрез референдум (пряка демокрация).
Всички опити да се дефинира демокрацията без тези два темела са шменти капели, финтове на олигархията.
И тъй като демокрацията е управление на народа, основният й опонент винаги е олигархията, свърхбогатото и влиятелно малцинство. У нас и в големи части от Европа тя вече е разрушила първия стълб на демокрацията, като е въвела пропорционалната избирателна система, която отнема суверенитета на народа и го дава на партийния елит. Вместо да избереш своя представител, избираш между списъци, спуснати от олигархията.
Сега в България имаме уникална възможност чрез втория вид демокрация да спасим първия неин стълб, , т. е. чрез референдума на Слави Трифонов да си върнем правото да избираме депутатите поединично и с мнозинство.
Естествено, че цялата пропагандна машина на олигархията се е мобилизирала,
за да набие в мозъците следните три лъжи:
1. Референдумът е вреден и антидемократичен.
2. Волята на мнозинството е много лошо нещо, може да отнеме инсулина на диабетиците.
3. Мажоритарният вот в 2 тура, който се предлага за референдума на Слави Трифонов, е много опасен.
С други думи, по-добре е да си беден и болен, отколкото да си богат, но здрав.
И любопитното е, че софийският грантоед се връзва и го проповядва вдъхновено, като че ли тази нелепица е Словото Божие.
Кахърите на тукашната олигархия са в пълно съзвучие със страховете на европейската олигархия – след като англичаните гласуваха за брекзит, още десетина нации се канят да правят подобни референдуми. Всъщност колкото пъти в Европа са правени референдуми, резултатите им винаги са били против тиранията на Брюксел.
“Вълната от референдуми е смъртна опасност за оцеляването на ЕС” е заглавието на интервюто на Иван Кръстев във вестник “Капитал”. Г-н Кръстев безспорно е чудесен автор и мислител, аз много го ценя и уважавам. Но за съжаление той е елитен представител на “партиципаторната” демокрация, с други думи – талантлив лобист на глобализаторите. Той не казва глупости, мъдри неща, но винаги заобикаля същественото, важното. А то е, че ЕС в този му вид е вреден за Европа и народите искат да го променят. Не да го убият, а да го направят демократичен. Главната цел на тези референдуми е да се възстанови демокрацията в Европа. И защо вълната от референдумите е смъртна опасност? “Защото в основата на ЕС са способността и готовността на правителствата да преговарят, да се договарят – отговаря Кръстев. - А референдумите не могат да се договарят един с друг, защото те са окончателното решение, което са взели избирателите. В момента в 18 страни на ЕС има искания за 34 различни референдума, свързани само с ЕС. Някои от тези референдуми засягат въпроси, които не представляват интерес за голямото мнозинство хора. Например в холандския референдум, свързан с договора за асоцииране на Украйна в ЕС, гласуваха по-малко от една трета от избирателите, но общият ефект от вълната от референдуми е парализа на ЕС и блокиране на възможността му да взема решения.”
Но ако попитате гражданите на Западна Европа, ще видите, че те май са се наговорили. Поне 7 от 10 ще са против влизането на Украйна в ЕС.
Страховете на европейците са съвсем основателни – още един потоп от евтина работна ръка ще увеличи безработицата, която и без това е нетърпима. И ще свали още повече работните заплати, ще съсипе социалните системи. Това е разумно осъзнаване на собствените интереси, а не някакъв примитивен популизъм, фашизъм, атавизъм, както го изкарват световните грантоеди.
Значи, ако народът блокира желанието на Брюксел да приеме Украйна, той постъпва правилно и разумно от гледна точка на своите интереси. Гледната точка на олигархията е точно обратната – тя иска огромни излишъци от евтина работна ръка. Но пак да напомня, демокрацията е власт на народа, а не власт на съветите.
Но да се върна към “партипациторната” демокрация на Йорданова, което ще рече нещо като “обществени съвети” към легитимните органи на властта. Мога да изредя поне 10 вредни за страната ни решения, които бяха взети след натиск на външни лобисти, т. е. “съвети”. Едно от тях е отмяната на минималния необлагаем доход и въвеждането на плосък данък – заслугата си присвои Институтът по пазарна икономика, чиито патрон е институтът “Кейто” в САЩ, чиито собственици са братята Коук - милиардерите, спонсори на крайната десница.
“Вся власт советом” e ленински лозунг. В края на 1917 г. в Русия се прави опит за парламентарна демокрация, избира се Учредително събрание. То заседава само 1 ден в Таврическия дворец в Петроград и вечерта е разгонено от представителите на съветите, т. е. от въоръжената охрана. Шефът на охраната, известен като Матросът Железняк, го прекратява, защото “караулът е уморен”.
Демокрация означава мажоритарни избори и референдуми. Всеки, който се опитва да сече тези два стълба на модерната държава, е Матросът Железняк.