След седмицата на дипломатически совалки вижте коментарите на Виктор Иванов, който отразяваше визитата на Бойко Борисов в Турция, и на кореспондента ни в Германия Капка Тодорова.
Общността е по-разкъсана от всякога. България подкрепя Германия,
но донякъде
Европа трябва да тръгне по нов път, ако иска да не се разпадне на отделни съюзи, които едва ли ще удържат дълго на глобалната икономика и политическите предизвикателства. Излизането на Великобритания от ЕС бе началото на края на ЕС такъв, какъвто го познаваме, и стартът на реформиране в общността. Накъде да тръгне Европа на 27-те?
Германия се нагърби със задачата
да отвори
първия рунд
за разговори между страните членки и канцлерката Ангела Меркел започна дипломатическа совалка, чиято цел бе да сближи противоположни позиции и да даде възможност на всяка държава да изложи вижданията си.
Три са големите теми пред ЕС – терористичната заплаха и сигурността, отношенията с Турция и бежанската криза, икономическото развитие. В рамките само на седмица Меркел се срещна със 17 свои колеги, като совалката започна с разговори с председателя на Европейския съвет Доналд Туск и ще завърши със среща с шефа на Еврокомисията Жан-Клод Юнкер.
Между тях канцлерката успя да разговаря с италианския премиер Ренци и френския президент Оланд, с премиерите на Естония и Чехия, с премиерката на Полша, с лидерите на Вишеградската четворка, с премиерите на Швеция, Финландия, Холандия и Дания и обядва с премиерите на България, Словения, Хърватия и Австрия.
Как изглежда Европа след тази седмица и къде е България?
За съжаление, новините в краткосрочен план са доста песимистични. Ако си представим картата на Европа и оцветим с различен цвят последователите на различни идеи за бъдещето на Европа, ще се получи
един континент
на шарени кръпки
В този пъзел от различни и често противоположни интереси България се опитва да бъде в добри отношения с всички. Все пак е ясно, че правителството на ГЕРБ подкрепя политиката на Меркел, макар и не по всички въпроси.
Групата на
канцлерката
обаче е доста
осиротяла
– почти не са ѝ останали партньори, на които да разчита, а тези, които я подкрепят в едно, я критикуват за друго.
Освен България в тази група около Германия, поне що се отнася до проблема с бежанците, са Италия, Гърция, Франция. Особено Италия и Гърция разчитат много на идеята за релокация на бежанците по квотен принцип – идея, която бе приета с мнозинство на Европейския съвет през септември м.г., но от тогава среща твърдата опозиция най-вече на страните от Вишеградската четворка. Затова засега и двете страни ще останат сами с проблема си и ще трябва да продължат да се справят с хилядите бежанци и нелегални имигранти, които пристигат ежедневно на тяхна територия без особено голяма подкрепа от ЕС. България също обяви, че не би приела обратно бежанци от Унгария, Австрия или Германия, ако пък ЕС няма споразумение за реадмисията им с Турция.
България е напълно единна с Германия по друг въпрос, като там засега има и най-много членки, които подкрепят обща политика – укрепване на външната граница на ЕС. Изключение прави Гърция, която отказа да предаде охраната на Фронтекс, макар че изнемогва. На срещата на Меркел с Борисов и колегите им от Словения и Хърватия австрийският канцлер Керн обвини Атина, че не е спазила своята част от споразумението между Турция и ЕС и от 8000 бежанци не е успяла да върне обратно близо 4000, които не са били с право на статут.
Най-острият опонент
на Меркел
е унгарският премиер Орбан.
Страните от Вишеградската четворка се оказват и сериозен противник на идеите за повече обща Европа. Според техните виждания бежанците трябва да бъдат спирани в България, което, разбира се, не е пък в интереса на София. На срещата си с тях Меркел не успя да смекчи позицията им, което бе ясно още дни преди това – като символичен акт Орбан нареди да се издигне втора ограда със Сърбия. Вишеградци обвиниха Германия, че управлява авторитарно Европа, като се съюзява с малки групи държави, взема решения и ги налага на останалите. Те обвиниха Меркел и че върви към обединена Европа по комунистически принцип, в която данъците на всички се събират и разпределят по усмотрение на централната власт. Нужна е повече конкурентоспособност, иначе ЕС ще загине, заявиха те. В групата България - Австрия - Словения и Хърватия също се оказа, че има разногласия. Словения и Хърватия по-скоро подкрепят Меркел, тъй като втора ограда и още повече изолация на Унгария е в техен ущърб. Австрия обаче изненадващо сблъска позиции с България, като настоя да се действа безкомпромисно спрямо Турция и да няма поддаване на изнудвания с бежански поток. България пък застъпва виждането за поддържане на дипломатични отношения с Анкара и продължаване на действието на споразумението и след октомври на всяка цена.
Все пак премиерите на държавите от тази група се разбраха да се срещнат отново на форум, посветен само на решението на бежанската криза още през септември. На него е възможно да поканят и Орбан, за да намерят компромисни решения.
Големите около Германия – Италия и Франция, засега са най-близките съюзници в общата европейска политика, но те настояват в замяна на подкрепата Германия
да разхлаби критериите на
финансовата политика
на ЕС, в противен случай ги заплашва колапс.
От подобен ход интерес има и Гърция - новините около която не са вече по първите страници, но финансовата криза там си продължава.
Ясно е, че в момента всяка държава в общността трябва да направи сериозни отстъпки пред другите, за да получи поне част от онова, от което се нуждае. Независимо дали то е сигурност, пари или помощ с бежанците. Дали дипломацията ще победи, ще се види в идните месеци.