Хорър по български

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/5733423 www.24chasa.bg

Защо не трябва да си затваряме очите за случая с учителката от Бургас

ВЪРВИ поредният епизод от филма на ужасите, в който волю-неволю не сме само зрители, а потенциални участници. Кой като част от няколкото милиона статисти, кой като второстепенен герой с реплика или без, кой като баш звезда. Звезда с много мрачна светлина. Планета на злото. Черно слънце, от излъчването на което те побиват тръпки и ти се свива сърцето. Все още има чувствителни хора, дето приемат чуждата трагедия като своя и чуждата чудовищност като аномалия на моралните ценности.

Учителка, детска учителка, жена, на която всеки ден поверяват дечица.

Да се грижи за

тях, да ги учи, да

ги възпитава

Не зная как го е правила, може родителите да са били доволни, колегите ѝ да са я уважавали, а децата да са я обичали. Може да е била весела, отговорна и доброжелателна. Сега е задържана за убийство.

Сухите факти са, че Веселина Гинева е прибрала години след развода бившия си съпруг, инженер-химик, тежко болен, в жилището си с цел да се грижи за него. Грижите се свеждали до това да не му осигурява достъп до външния свят, да го държи гладен и жаден, да не му позволява лекарска помощ и да наблюдава хладнокръвно последните му искрици живот. След като човекът предава богу дух, набутва тялото му в контейнер за разделно събиране на отпадъци и го дотъркалва до Морската градина, където изхвърля трупа.

Прибира се вкъщи и продължава да взема пенсията му. 910 лв. месечно. Ако някой от съседите или познатите се сетел да попита къде е Димитър, Веселина отговаряла, че го е настанила в социален дом. Толкоз.

О, разбира се, през времето, когато мъжът все още е мърдал, току се е чувал вик за помощ от апартамента, намирала се е бележчица със зов за помощ, но помощ - никаква.

О, разбира се, че и полиция е идвала, че драматичен екшън се е разигравал пред полицаите, които 40 минути молели заключилата се в банята с бившия си съпруг учителка да отвори и да се покаже, но всичко това минава към дело.

Човечецът бил измършавял, с открити рани по тялото и явно не се е развикал да потърси съдействие. Веселина твърди, че е бил алкохолик. Приемаме го, нищо чудно. Само че две години да не даваш на един човек храна и вода като хората, пък той да е алкохолик, някак не се връзва. Или го е хранила и поила с ракия? Което пак влиза в графата предумишлено убийство.

Вижте, човешките отношения са най-сложната материя. Там всеки случай е отделен. Факт е, че Димитър Миразчиев е

подал молбата

за развод,

факт е, че години по-късно Веселина по собствено желание го е завела в своето жилище, факт е, че собственоръчно и в пълно съзнание е изхвърлила трупа, без да уведоми за смъртта никого, факт е, че се е облагодетелствала от пенсията на покойника.

Ние можем да си гадаем до утре какви са били отношенията им, кой на кого какво е причинил, колко трудности и колко радости са имали, какво е довело до краха на брака им и т.н., и т.н., но приказката за фактите, дето и боговете мълчат пред тях, важи с пълна сила.

За вас не знам, но аз не мога да си обясня как оставяш ей така ден след ден едно човешко същество да гасне в мъки!

“Мизъри” на Стивън Кинг ми се види роман за благородни девици пред хоръра, създаден от Веселина. И най-страшното - грам вина не изпитваш, грам угризение, грам разкаяние. Искала мъжът ѝ да си отиде спокойно, гледала го как се задушава, ловейки последни глътки въздух, и не извикала ни съсед, ни Бърза помощ, седи и чака. Не питам защо никой от съседите

не е нарушил

омертата,

че каквото става зад комшийската врата, не е работа на останалите. Всички ние си имаме собствени грижи и чуждите няма защо да ни натоварват допълнително. Едно-едипнствено лице е подало сигнал, че Гинева се е хвалила, дето прибира пенсията на мъжа си. Оттам започва да се разплита кълбото на престъплението.

И сега ни го поднасят като блюдо, достойно за Ханибал Лектър. Ще го изконсумираме, къде ще ходим. Това ни е действителността, от нея не можем се скри зад двойните врати на собственото си битие, защото общото битие ни причаква още на стълбищната площадка, на улицата, в училището на детето, на работното място, в кафенето, в Морската градина, където не знаете дали няма да се натъкнете на нечии останки вместо на възможността за уютен отдих. Няма отдих, хора, ужасът няма почивен ден. Отделен случай, ще кажете. Да, ще се съглася. Но няма да се съглася, че трябва безропотно да живеем в хоръра, който не слиза от екрана на единствения ни живот. И не става с превключване на друга програма. Не дистанционното трябва да е спасението ни, а смяната на доставчика. Както щете го разбирайте, но използвайте главите си по предназначение. И не си затваряйте очите - това не спира филма.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

  • Народът тръгна пак на път, карайте внимателно

    Пак се събират няколко почивни дни и народът отново тръгна на път. Едни се запътиха за последно до българското море, други хиляди се наредиха в колони към Гърция, трети ще помагат за гроздобера или просто ще празнуват. Но нека всички да не забравят най-важното - за да има празник, дано всеки да стигне жив и здрав там, закъдето е тръгнал.
  • Дойде ли време да спрем да местим стрелките?

    Двойното време е нелогичен анахронизъм ЛЯТНОТО часово време като организация на светлата част от денонощието, е въведено исторически като мярка за икономия на електрическа енергия за осветление. По-късно, набрало инерция, то се мотивира и като мярка за повишаване на качеството на живота. Приключи обществената консултация на Европейската комисия,