Идеята, че България не може да бъде външнополитически посредник, е звънко изражение на чувство за малоценност.
Тя руши основна национална нагласа, че сме безполезни мизерници с добри резултати от олимпиади по математика.
Според мен, напротив, България отговаря добре на условията за външнополитическо посредничество (особено ако се отърси от дебилните си притеснения от Русия и започне да чете Симеон Радев вместо Иван Вазов).
Трябва ясно да разделим това дали ни харесва, или не Бойко Борисов от това дали можем, или не можем да се бъркаме в големи неща. Как го правим и как трябва да го правим, е отделен въпрос.
Между другото, Бойко Борисов беше първият европейски министър-председател, който направи официално посещение в Тунис след началото на Арабската революция. Не съм дори сигурен дали той знае този факт.
Всички други държавни ръководители предпазливо стояха настрана повече от година.
Предпазливостта им за мен остава до ден днешен един голям срам за европейската дипломация и външна политика. Това не е оценка на външнополитическа инициативност на Б.Б., просто факт.
(От фейсбук)