Пречи ли ни кирилицата в интернет?

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/5749706 www.24chasa.bg

Единственият й недостатък е, че не се ползва от достатъчно голям брой хора и държави и това засенчва предимствата й

ВСЕКИ е забелязал, че все по-голяма част от младите, а и немалко от останалите ни сънародници пишат есемеси и мейли на латиница. Много от коментарите под статиите също са на латиница. Като малка страна на нас ни се налага да четем все повече на английски, т.е. да използваме латиница. Огромната част от информацията в интернет е на английски. Все повече хора използват било английски, било друг чужд език в работата си и още повече – в служебната си кореспонденция. Все повече се увеличават средните училища с подготвителна година, в която се изучава чужд език. В редица чужди фирми в България, а и по света официалният работен език е английският. За все повече професии използването на чужд език е задължително. Все по-нарастващ процент хора използват повече латиница отколкото кирилица. Нормално като резултат е, че за все повече хора е

по-лесно

да пишат

на латиница

отколкото на кирилица. Кой не се е ядосвал, че често забравя да превключи компютъра си от кирилица на латиница или обратно. Като резултат от всичко това използването на кирилицата видимо намалява.

Около една трета от работоспособните хора в България работят в чужбина. Това, че не отлепваме от последното място по икономическо развитие в ЕС, показва, тенденцията ще се запази. А там, където работят българите, ползват латиница. Все повече от емигриралите даже нямат кирилица на компютрите си. Все повече от децата на тези наши сънародници не я знаят. Голямата част от емигрантите след време започват да пишат на роднини и приятели в България на латиница.

При това положение е естествен въпросът дали използването на кирилицата е повод за гордост, или е просто едно сериозно и ежедневно затруднение.

Обучението на всеки български ученик започва с това, че трябва да сме горди, че съвременната кирилица е създадена в България. В по-горните класове се обяснява как тя ни е помогнала да не ни претопят като народност. И как трябва да се гордеем, че се ползва от най-голямата славянска държава – Русия, а и редица други държави от бившия Съветски съюз. Кирилицата се ползва и в Монголия, Македония и частично – в Сърбия. Впрочем за една бройка е било възможно кирилицата да се възприеме и в Китай. Според експертите кирилицата е по-адекватна на звуковото разнообразие и характеристики на китайския. За съжаление, бившият Съветски съюз не е проявил достатъчно гъвкавост в политиката.

Всяка нация, която има

собствена

азбука, се гордее

с това. Защото това е доказателство за нейната историческа независимост, иновативност и дълъг период на относително високо културно развитие. Това е несъмнено.

Сега да погледнем нещата и от другата страна. Кирил и Методий са създали глаголицата. Азбука, която практически трудно може да се използва. Учениците на Кирил и Методий, на територията на средновековна България, създават кирилицата. Няма как да си затворим очите, че повечето от буквите ѝ са варианта на гръцката азбука с някои привнасяния от латиницата. Има и оригинални приноси на кирилицата – пресъздаването чрез букви на немалко типични за нашия език звукове – като “ш”, “щ”, “ц”, “ч”, “й”, “ь”, “ъ”,“ю”, “я”. Много звукове не се възпроизвеждат със съответните букви от латинската азбука, което затруднява обучението по четене на съответните езици. Кирилицата в съвременния ѝ вид е по-добре развита азбука от латиницата. Единственият ѝ недостатък е, че не се ползва от достатъчно голям брой хора и държави и освен това – че не се ползва от развитите държави. За съжаление този недостатък на практика е доста по-силно влияещ от предимствата ѝ.

В интерес на истината в повечето от държавите чрез различни обозначения над някои от буквите са въведени допълнения към латиницата, които улесняват изразяването. Така на практика се достига почти същата леснота, както при използването на кирилица. Не е трудно да се забележи, че славянските страни, които са използвали латиница, а не кирилица, са съхранили своята национална идентичност. Казано с други думи – не азбуката, а езикът е този, който има основен принос за съхраняване на националната идентичност.

Така или иначе, мнозинството от живеещите в България продължават да ползват кирилицата. Най-неочаквано в последните години българското книгоиздаване започна да нараства с двуцифрени числа, което е един от ренесансите на кирилицата в областта на четенето и показва, че надежда за интелектуално развитие има. За повечето българи

националните

чувства

се свързват по неделим начин с кирилицата. Поради това в близките десетилетия е немислимо тя да бъде подменена.

Но едновременно с това все повече ще се използва латиница в кореспонденцията. Все повече компании ще въвеждат английския като официален език. Все повече родители ще обучават децата си от малки на английски или на друг полезен за тях чужд език. Във все повече училища чужди езици ще се учат ефективно от първи клас,

а и още от детската градина. Все повече училища ще предлагат изцяло чуждоезиково обучение от първи клас. Процентът на отлично владеене на чужди езици сред децата на по-образованите бързо ще нараства, а това неминуемо ще влияе и върху останалите слоеве от населението.

Все повече от най-умните ученици ще завършват чужди университети, дори и част от тях да се връщат след това в България. Поради всички тези фактори неминуемо все повече ще нараства използването на латиница и не само в кореспонденцията.

Същият въпрос като при кирилицата може да се постави и за българския език. То и той може да се разглежда като затруднение. Я си представете какви перспективи ще имаме, ако си говорехме на английски… или може би на китайски…

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

  • Народът тръгна пак на път, карайте внимателно

    Пак се събират няколко почивни дни и народът отново тръгна на път. Едни се запътиха за последно до българското море, други хиляди се наредиха в колони към Гърция, трети ще помагат за гроздобера или просто ще празнуват. Но нека всички да не забравят най-важното - за да има празник, дано всеки да стигне жив и здрав там, закъдето е тръгнал.
  • Дойде ли време да спрем да местим стрелките?

    Двойното време е нелогичен анахронизъм ЛЯТНОТО часово време като организация на светлата част от денонощието, е въведено исторически като мярка за икономия на електрическа енергия за осветление. По-късно, набрало инерция, то се мотивира и като мярка за повишаване на качеството на живота. Приключи обществената консултация на Европейската комисия,