Ще коства ли припадъкът на Хилари президентския ѝ пост
Да си политик, е неблагодарна и опасна професия. Властта се отплаща със здравословни проблеми, семейни кризи, обществена изолация, като всичко това да бъде прикрито под маската на безоблачно щастие и върволица от професионални и лични успехи. Политиците, които успяват да печелят поддръжката на избирателите, обикновено са здрави, весели, издръжливи и в чудесна форма, независимо от възрастта си.
Колко често обаче този образ далеч не отговаря на действителността, се видя от случката с припадъка на Хилари Клинтън. Кандидатката за президент за кратко се предаде на болестта си и припадна по време на предизборна обиколка, което незабавно се превърна в световна новина номер едно.
Борсите в САЩ
заиграха в тон с
кардиограмата ѝ,
а фабриката за слухове заработи на пълни обороти. Хилари има паркинсон, Хилари умира от рак, Хилари е наркоманка до Хилари е умряла отдавна и всичко това е само фейк (фалшиво - бел. ред.) – какви ли не абсурди обиколиха световната мрежа още преди Клинтън да е преглътнала антибиотика, предписан ѝ срещу вирусната пневмония - официалната версия за страданието, докарало припадъка.
За съжаление, за един политик днес е по-важно да е видимо физически здрав, отколкото морално и психически. Физическата сила пред интелектуалната. Че физическите несъвършенства и здравословните проблеми не пречат на един политик да е гениален в работата си, а спортната форма далеч не е гаранция за бърз ум, може да се види и по два други примера. Германския финансов министър Волфганг Шойбле и конкурента на Хилари за президентския пост - Доналд Тръмп. Шойбле е прикован към инвалидна количка след атентат и често е измъчван от силни болки. Това донякъде обяснява прочутото му лошо настроение и хапливите забележки, но Шойбле е един от най-добрите финансисти в Европа и благодарение най-вече на него Германия е финансовата сила, която е. В същото време изключителната спортна форма на Доналд Тръмп, както знаем, не е индикация за кой знае какъв интелектуален потенциал. Но
публиката е
по-склонна да
преглътне кофа с
глупави реплики,
отколкото една
висока
температура
Това са осъзнавали повечето предшественици на Тръмп и Хилари. Джон Ф. Кенеди например е останал в съзнанието на хората в цял свят и до днес като красивия, усмихнат и пращящ от здраве плейбой президент. В действителност той е страдал от астма, тежки ортопедични проблеми и бъбречна недостатъчност. Заради бъбреци се е налагало да влиза десетки пъти в болница, но това е пазено в дълбока тайна. “Ако американците знаеха колко болен е Кенеди, той никога не би станал президент”, пише негов биограф по-късно.
Защо това е така? Според психолози избирателите очакват от своите политически представители огромна психическа издръжливост, за да прокарват и защитават техните интереси дори и в най-невъзможни ситуации. Но психическата издръжливост не може да се разчете по лицето и походката за разлика от физическата.
Всъщност издържането години наред на силен стрес и върховния самоконтрол, който се изискват от политиците, са обратното на здравословен начин на живот и креативност. Политиците често умират от инфакт, инсулт или рак. Бившият канцлер на Германия Хелмут Шмид е имал над 100 припадъка по време на мандата си, но за нито един от тях не се знае публично. В обществото той продължава да е железният политик, който води успешна борба с терора на фракция “Червена армия”. Ангела Меркел пък отдавна изумява дори и колегите си с необичайна издръжливост – тя е в състояние
да работи почти
седмица,
без да спи,
като управлява няколко кризи едновременно. За времето, в което е на власт, тя има само един припадък и един навехнат на ски глезен, което я поставя в челните редици на най-коравите политици. При това в Европа очакванията от управляващите са малко по-човешки, отколкото в Америка.
Уморените
политици...
(Продължение
от 12-а стр.)
Европейците например нямат нищо против някои слабости на своите лидери. Най-добре се възприема страстта към чашката, тя дори е задължителна в някои региони, в които пивоварството или винопроизводството са традиционен поминък. За разлика от Европа в САЩ властимащите са длъжни да бъдат напълно прозрачни пред избирателите си. За да ги убедят в прекрасната си форма, американските президенти редовно демонстрират истински спортен майсторлък.
Обама играе баскетбол като шампион, Клинтън тичаше сутрин с такава отдаденост, че побъркваше охраната си, която едва го настигаше, Буш играеше бейзбол. Всяка новина за разклатено президентско здраве се превръща в информация от съдбовна за страната важност. Така бе и след инцидента с Джордж Буш през 1992 година, когато той припадна на официална вечеря в Япония. Американците обаче бързо му простиха тази проява на слабост, както му бяха простили и публичното признание, че е бивш алкохолик.
Дали ще простят и на Хилари? Жените в политиката определено се радват на далеч по-малко компромиси. Клинтън може да направи справка с Меркел – на канцлерката ѝ трябваха десетилетия, за да се превърне от “момичето на Кол” в желязната германска лейди. Толкова, колкото се е изписало за браковете ѝ, липсата на деца, фризурата, костюмчетата и деколтето ѝ, не се е писало за друг неин колега. Освен, разбира се, за самата Хилари. На нея също ѝ отне много време, за да отклони вниманието от неудачните си фризури към работата си като сенатор. Сега обачепостиженията ѝ ще бъдат затъмнени от припадъка в Ню Йорк. Дано не ѝ коства шанса да стане първата жена - президент в САЩ.