Слово на церемонията по представянето на "18 книги за вашето литературно пълнолетие"
Младите не са се отказали от четенето
НАИСТИНА много харесвам този проект. Дори заради простия факт, че в медийното ни всекидневие от време на време се говори за книги. А както е известно, книгите, особено класиката, по-старите книги, трудно влизат в медиите. Затова всеки проект, който ги вкара в центъра на медийния интерес, е изключително ценен.
Съгласен съм с г-жа Кунева, че тези класации са автопортрети на 32-ма души. Смея да кажа, че това са идеализирани портрети. Тук всеки се самообрисува или поне се представя за такъв, какъвто би искал да е. Но не сме чак толкова прекрасни, колкото се представяме чрез тези книги.
Класацията събира в един фокус различните предпочитания в списъците. За мен би бил интересен и обратният подход - да видим разликите. Те са важни, защото ще се видят индивидуалностите.
Не знам 18-годишните доколко ще се вслушат в тези списъци. Предполагам, че никак, но тези списъци са важни повече за нас. Защо? Има един тих страх през последните десетилетия от младите - че няма да четат, че не четат, който може би се окуражава частично от събития като това. Така младите се превръщат в страшни за нас. Защото нашето разбиране е, че ти успяваш да преодолееш нагона си, сублимираш, ставаш личност, културно питомен през четенето. Чрез него излизаш от природата, влизаш в културата и ставаш човек, с който е възможно да се води диалог, с който е възможно да имаш едни и същи ценности. Нарастващ е страхът ни, че идват поколения, които няма да влязат през този вход в културата, а ако не влязат през него, не е сигурно, че има друг.
И че това са поколения, които от наша гледна точка ще си останат културно инфантилни. Нашите страхове са описани от “Повелителят на мухите” - че може би идват хора, които няма да са чели, и тогава ние ще сме жертва на тяхната жестокост. В това е нашата особена подбуда да даваме книги на младите. Четете, за да станете като нас и да може да обитаваме общ свят и да не се плашим от вас.
Аз обаче не споделям този страх. Аз съм преподавател, общувам с много млади хора и смятам, че те въобще не са се отказали от четенето, че те четат.
Другаде са рисковете. Заплахата е за хартиената книга. Книгите стават все по-електронни и не може да бъдат наречени точно книги. Но тъй или иначе четенето е доминиращата форма, чрез която се интегрираш културно.
Колкото до хартиената книга, тя никога няма да изчезне напълно, убеден съм. С нея има една огромна радост. Хартията дава на книгата тяло, тяло на текста, тяло на литературата, което да може да се допре до твоето собствено тяло. Става дума за еротика на четенето, един друг тип радост, който електронното четене не може да замени. В този смисъл може би идват поколения, които ще се лишат повече или по-малко от тази радост, от тази еротика на четенето, от това да заспиваш с книга до теб вместо с жена, ако не ти предлага животът такава възможност. Но това също носи своята еротика. Тогава има риск някакъв друг тип удоволствие да компенсира тази връзка с книгата. Това ще оставим на младите - да намерят своите радости, а сигурен съм, че четенето ще продължи да бъде техният начин да живеят в света на културата и да се съпротивляват. Много се радвам, че в списъка има много книги, които учат младите на съпротива - като почнем от “Спасителят в ръжта” през Камю, та даже и през записките. Това е много важно, защото професията на младите е да се съпротивляват. Затова всички книги, които им дават кураж и мотив за съпротива, са книги за младите.
ПО ТЕМАТА: