Още акценти от интервюто: Депутатът Толстой е круша, паднала далеч от дървото
От избори до дупка накрая се пада в дупката
С депутата от БДЦ разговаря КРИСТИНА КРЪСТЕВА
- Г-н Петров, честит празник! 108 г. от обявяване на независимостта.
- Аз много уважавам този празник, тъй като обявяването на независимостта е изцяло българско дело. Има една много любопитна история за тази независимост, за да може хората да разберат каква държава сме имали в началото на миналия век. По традиция за рождения ден на султана в Османската империя външният министър канел всички чужди посланици на пилаф. Пилафът бил много вкусен. Рожденият ден на султана бил на 30 август. През 1908 г. нашият посланик в Истанбул - Гешов, не получил покана, защото му казали, че не може една зависима държава да е равнопоставена с независимите. Вследствие на което посланикът бие една нота до правителството в София и правителството му нарежда, ако не получи покана до еди-кой си час, да напусне столицата на Османската империя. Той не получава покана, напуска и след 22 дни България използва това като един от претекстите да обяви своята независимост. Разбира се, за да може България да направи това, тогава тя е била най-голямата икономика на Балканите и с най-боеспособната армия. Но този пример от историята ни показва как трябва да се брани националният интерес и че не е маловажно, независимо дали става дума за един отказан турски пилаф, или за думите на един новоизлюпил се руски депутат...
- Който в навечерието на Независимостта на България отправи грозна провокация към страната ни. Доколко е лично мнение и доколко повод за притеснение?
- Притеснителен е фактът, че тази глупотевина е изречена от депутат от управляващата партия “Единна Русия”. Подобни фрази са присъщи повече на либералдемократите на Жириновски. Може би Пьотър Толстой си е объркал партията. А може да си е объркал и новата професия. Със сигурност думите му навредиха много на отношението на българите към Русия. Ако имаше Нобелова награда за принос към русофобията, щеше да я получи. Прекалено безцеремонни са, прекалено арогантни, бих употребил и по-силни думи, но ще запазя приличие. Аз съм гледал неговото предаване и понеже
той постоянно
парадира с
прапрадядо си
Лев Толстой,
един наистина велик писател, мога да кажа, че в случая крушата е паднала много, много далеч от дървото.
- Трябва ли да реагира държавата и опасявате ли се, че това е линията на държавната власт в Москва - да ни превзема?
- Държавата трябва да го игнорира. Прекалено внимание му обърнахме. Ако има акъл и ако въобще му пука какво си мислят българите за него, той трябва да се извини. Между другото, подобно арогантно поведение на някои руски имперски чиновници у нас след Освобождението е дало голям тласък у нас да се зародят настроения против Русия. Сещам се за един руски полковник Александър Логвенов, който дал съвет на русенци да теглят каретата на княз Александър Батенберг вместо конете, за да покажат чинопочитание. Според полковника имало такъв славянски обичай и това било много “патриотично и приятно дело”. И
вместо на кон
наденали хомота
на един бивш
наш опълченец.
Представяш ли си гледката - герой от Шипка с наденат хомот мъкне княжеската карета!?! Захари Стоянов е описал този случай по уникален начин.
- От кой да се пазим - от Москва, от Анкара или от друг? Иска ли някой да ни превзема?
- Ние, българите, трябва да се пазим най-вече от самите себе си. Каквито поразии сме си причинили сами, никой не ни е причинил. Ние сме най-големите си врагове. И като опълченеца от Русе, за когото ти казах, често сами си надяваме хомота и теглим омразата си един към друг. Това е националният ни спорт - да се мразим помежду си, да се прецакваме, да си завиждаме. “Аз не сакам на мен да е добре, сакам на Вуте да е зле.” От дълго време ни липсва това, което някои немски философи описват като “общ народностен дух”.
- Както сам се иронизирахте преди няколко месеца, не можахте да станете вътрешен министър, но пък влязохте в парламентарната вътрешна комисия. Все пак се добрахте до тайните на държавата и органите на реда. Вълнуващо ли е?
- Ако пак се иронизирам, аз до органите на реда се добрах на младини и даже послужих малко там.
Аз съм от такъв
род - роднина -
милиционер -
пожарникар -
военен,
роднина - милиционер - пожарникар - военен. Тайна от тази комисия от човек, завършил в Симеоново, няма как да получиш. Иначе си права, участието ми в тази комисия е вълнуващо. Комисията работи добре. Атмосферата е конструктивна. Заслугата за това е както на председателя на комисията Цветан Цветанов, така и на останалите ми колеги.
- Периодично се чува, че напливът на мигранти се увеличава. Каква е истината? При вас има повече информация.
- Аз мисля,че мигрантският натиск няма да спре скоро. Той ще продължи доста години. Постоянните войни в Близкия и Средния изток, политическата нестабилност в Африка ще тласка десетки милиони хора към Европа. И България стои на пътя им. Ние се нуждаем от силна национална консолидация.
Дано поне,
изправени пред
бедата, имаме
силите да
сме единни!
Притеснява ме профилът на новите мигранти - огромната част от тях са млади афганистанци. Повечето са от различни пущунски племена. Там хората още живеят на кланове и родове, които са в постоянни кървави междуособици помежду си от векове. За тях агресивното поведение е начин на оцеляване. Ако някой ми обясни как афганец от планините на Хиндукуш, отрасъл в условията на постоянна война, ще се интегрира в европейското общество, ще съм му благодарен. Мисия невъзможна...
- Кого ще подкрепи БДЦ на изборите?
- Вчера подписахме споразумение за политическо сътрудничество на президентските избори с Българската социалдемократическа партия и Радикалдемократическата партия. Това са стари, класически формации, дали на България хора като Васил Радославов, Найчо Цанов, Петър Дертлиев. Тези партии имат много силен интелектуален заряд - нещо, което все повече липсва в българската политика. В споразумението сме определили профила на президента, който бихме подкрепили. Преди всичко той трябва да има качествата да преведе страната през предизвикателствата на динамичната геополитическа обстановка, отстоявайки интересите на България, и да бъде гарант за диалог между всички партии в търсенето на правилните решения за развитието ѝ. Ще обявим кого ще подкрепим на тези избори едва когато бъдат обявени всички кандидати, защото на мажоритарен вот, каквито са президенстките избори, не е сериозно да обявиш подкрепата си за някого, преди да си видял всички кандидати.
- Очаквате ли предсрочни избори след президентските?
- Мисля, че това зависи до голяма степен и от изхода на президентските избори. Иначе според мен страната ни се нуждае от спокойствие, а не от парламентарни избори до дупка. От избори до дупка обикновенно накрая се пада в дупката. Историческият ни опит в това отношение е особено поучителен и горчив.
- Съществува ли риск да се разпадне ЕС, след като не може да овладее проблема с бежанците?
- Ако иска да оцелее, Европа трябва да се сплоти. Трябва да се спре играта всеки да се спасява поединично. Това, че съединението прави силата, важи не само за българите, но и за европейците. За някои този девиз може да звучи като клише, но той е дълбоко верен. Колкото по-бързо го осъзнаем, толкова по-силни ще станем.
CV
Роден на 24 юли 1970 г. в София
Завършил Националната гимназия за древни езици и култури и Академията на МВР със специалности “Право” и “Сигурност и борба с престъпността”
8 г. бе главен сценарист на “Шоуто на Слави” и негов съдружник. Преди това бе сценарист на “Ку-ку” и “Хъшове”, а след като напусна Трифонов - водещ на публицистично предаване
От февруари 2014 г. е политик. През лятото на същата година бе избран за депутат