Все пак става дума за ООН, не за светата Рилска обител
Страня от публични изказвания по въпроса за генералния секретар на ООН. Не споделям крайните позиции, които се основават на историите за това кой от какво семейство бил.
Това са аргументи, които могат единствено да ни донесат лична радост или лична неприязън, свързана с един или друг кандидат. Все пак това е ООН, а не светата Рилска обител.
А и подобни аргументи наистина нямат сериозно влияние в избора, те са домашен отдушник. За мен най-важното е ООН да бъде оглавена от човек, който може да я реформира и да я направи по-смислена, по-ефективна, по-съвременна. ООН наистина има огромна нужда от подобна реформа. Не всеки може да я направи.
На второ място бих поставил радостта от това, че българка би могла да бъде този човек. На трето място бих оставил кой ми е симпатичен, с кого се асоциирам класово или партийно, кой ми е набор или ми е селски или градски.
Българската битка за номинацията стана известна по света. Тези битки винаги са ужасни. Ако някой мисли, че във възпитана Великобритания или хладнокръвна Исландия власт се взима с усмивки и реверанси, дълбоко се лъже.
Политиката е борба на кална арена без много правила. Така че, радвайте се на миговете българска слава и нека се надяваме, че ООН ще бъде променена. Що се отнася до вътрешната българска позиция, напълно подкрепям позицията на президента. (От фейсбук)