На 6 ноември България ще избира нов президент. Това е важен вот - избираме човека, който ще бъде държавен глава цели 5 години. Въпреки че сме парламентарна република, и от президента зависи каква ще е страната и какъв животът ни. Затова лидерството, което ще изберем, е много, много важно за нацията, особено в един все по-разбъркан напоследък свят. Какво очакват хората от бъдещия президент? Какво обещават кандидатите - тези, които искат да водят нацията?
По тези въпроси “24 часа” започна национален дебат.
Какви са очакванията на хората. Публикувахме мнения на младежите и девойките, които караха летен стаж в “24 часа”- каква България искат те, за да останат в нея. Днес визията си представя най-известният младеж в България - влогърът Емил Конрад.
По-нататък вестникът ще представи визиите на кандидати за президент - какви са вижданията им за България в четири области: вътрешна политика, външна политика, икономическо развитие, национална сигурност.
Нужно е да сменим начина, по който избираме политиците си
- На 1 октомври в НДК ще е първото ви живо представление пред публика. На 2 октомври ГЕРБ ще обяви кандидата си за президент. Как би изглеждал ваш скеч за кандидатите за поста?
- Бих показал какво се е случило от 1989 г. до днес. От това по-голям скеч няма.
- Когато ви каних за интервю какъв да бъде президентът, вие учудено ми отговорихте:“Ама излязоха ли някакви кандидати?” Знак за какво е тази ваша неосведоменост?
- За недостатъчно и недобре поднесена информация към по-младите, за недостатъчна ангажираност с тях. Мисля си, че младите трябва да бъдат насърчавани да гласуват, защото те ще възпитат следващите поколения да го правят.
Другото е, че много късно обявяват кандидатите за държавен глава. Сега е краят на септември, президентският вот е на 6 ноември. У нас трябва да стане като в САЩ - там обявяват кандидатите за президент година и половина преди вота. Хората да ги огледат, оценят, да знаят кого избират. Трябва да имат достатъчно време да се изложат, да пържим неуспелите и те един по един да се отказват. А най-достойните да се състезават помежду си.
- А ако не остане нито един достоен?
- Е, все някого ще изберем, другите сигурно ще отидат в Брюксел...
- Казвате, че няма обществен рефлекс за гласуване. Нали обаче го направиха задължително?
- Аз съм за задължителното гласуване - ако повече хора гласуват, вотът ще е по-различен. Просто ще развали сметките на онези, които са си направили разчет колко кебапчета ще подарят на площада, та изборите да са техни.
- Не мислите ли, че кандидатите за президент бяха излъчени трудно?
- Е, как ще знам? Аз съм неосведомен за тези кандидатури. В интернет разбрах, че Митьо Пищова щял да бъде сред кандидатите за държавен глава. Помислих си това ли ще бъде нашият Доналд Тръмп?... По тертипа, че винаги трябва да има един безумен идиот ли трябва да се водим?
- Имаше дълго говорене в медиите, че битката ще е между генерали - между ген. Радев, кандидата на БСП, и ген. Бойко Борисов, който пък отрече и заяви, че ще се кандидатира на следващите президентски избори.
- Доста рано го е казал, аз ще забравя дотогава. Но засега вероятно ще е жена. И ме притеснява, че може би ще е Йорданка Фандъкова.
- Защо ви притеснява?
- Защото ми харесва как Фандъкова си върши работата. Два пъти съм я избирал. Случвало се е да ѝ пиша в туитър. Не съм я критикувал, по-скоро съм ѝ давал насоки, че някъде има нещо, което трябва да се ремонтира и два дни след като ѝ писах, беше оправено. При нея така се случват нещата - винаги има реакция, винаги се прави нещо ново и винаги се инвестира в това да има и културни събития, всичко да е окей. Фандъкова и екипът ѝ следят всяка нередност в града ни много внимателно и стриктно отговарят на сигналите на гражданите като мен.
- Защо тогава да не е добре тя да стане президент?
- Защото не мога да съм сигурен, че следващият кмет на София би управлявал ресурсите си по такъв добър начин.
- Нека погледнем по-глобално образа на президента - какъв е във във вашите представи?
- Трябва да е позната личност. Не просто известен човек от публичното пространство, а личност със заслуги към обществото. Да се вижда какво прави за хората, както е в случая с Йорданка Фандъкова. Столичани много я харесват, защото тя реално е ангажирана с техните проблеми. Затова е много по-лесно да искаш да ѝ дадеш и други правомощия.
- Всички говорят за орязаните президентски правомощия.
- Да, орязани са, но пък президентът представя страната, нацията, а това е страшно важно. Защото навън я оценяват по спортисти, творци и по президента, който пътува навсякъде. Важно е той да е адекватен за ситуациите, в които е. Защото по поведението му хората ще съдят за народа, който го е избрал. И ако е неадекватен, така ще се говори и за българите, които са го издигнали с гласа си на този пост.
- Защо все пак виждате жена на този пост? Свършиха ли мъжете добри политици?
- Не са свършили. Просто не са започнали жените. Но в случая не е важно дали е мъж, или жена. Важно е да е човек на място. На Ангела Меркел не ѝ е попречило в живота, че е жена. На Маргарет Тачър - още по-малко. Но у нас вероятно мнозина не биха гласували за Фандъкова, тъкмо защото е жена. Биха го направили, ако беше с големи цици, щото много хора мислят по този начин “Все пак да си дам гласа за някоя знойна хубавица”.
- Какви още черти трябва да притежава бъдещият президент?
- Има много важна функция - може да връща неща, които вече са минали. Има право на президентско вето. И ако хората мислят стратегически за бъдещия държавен глава, той трябва да е някой, който може да се противопостави на взето общо решение, което не им харесва. Да излезеш да протестираш и да знаеш, че този президент ще вземе предвид твоя протест и с ветото си може да наложи решението, срещу което протестираш, да бъде прегласувано. Ако обаче хората изберат някого, който реално не се интересува от тях, а само от това какво се случва в партията, която го е издигнала и в парламента, тогава губят възможността да бъдат представени от него. Идеята е президентът и депутатите да представляват хората.
- Нека продължим - президентът е главнокомандващ, представя също страната ни в чужди държави...
- За което е много важно да има медиаторски функции и добър начин на комуникация с другите държавни глави. Ако владее няколко езика, това е още по-голям плюс. Английският е универсален, но ако някой заговори на собствения ти език, получаваш по-голямо уважение, че си се потрудил.
Освен това смятам, че президентът трябва да е много по-млад. Хората в Народното събрание също трябва да са много по-млади. Но чакаме. Чакаме! Когато учех в университета, се говореше, че президентът трябва да е на 35 г. И си казвах, ама човек на 35 години вече - то много мина, малко остана. Закъде?! Какво ще прави този човек? Когато си на 18-19 г. и искаш да избереш някого, избираш чичо ти, дядо ти, защото аз така си го представям - този човек след няколко години ще взема пенсия. И аз му давам да вземе по-голяма пенсия, като го избера за президент.
- Чувствате ли се представен в днешната власт?
- Не. Даже по никакъв начин не съм докоснат от днешната власт. И се чувствам доста сам в начина си на съществуване в самата ни държава. Дразни ме, когато възрастните хора казват: “Преходът много лошо се случи”. Бих им отговорил: “Аз тогава се родих. Вие какво направихте да не се случи този преход толкова лошо?”. Случилото се през 1997 г. беше хубаво. Обаче беше много еднократно. Не стана онова, което трябваше. Не се забързаха нещата. Върнаха се. При това през няколко години аха да се повтори тази 97-а. Добре е хората да се замислят, че нещо явно не върви. Защото да са изминали 27 години и ние да казваме, че живеем в преход, това явно не се променя. И едва ли ще се промени толкова лесно... Трябва да се сменят начините за справяне с проблемите. И начините, по които избираме политиците си.
- Почитател сте на мажоритарната система ли?
- Почитател съм на латиноамериканския начин на избори. Там те се случват на 2 г. заради голямата корупция. Има партии, избрани за две години, но на втората година се засичат с друга партия. Така не даваш сигурност на хората, които те управляват. В момента депутатите в българския парламент са толкова спокойни, че са там, че тях почти не ги интересува дали нещо ще се случи. А ако знаеш, че си там само 2 г., в едната от които друга партия те засича, ще си много по-склонен да си вършиш добре работата.
- Вие сте най-известният млад българин в държавата. Ако попаднете във властта, какво бихте променили?
- Не мисля, че властта е нещо, което един човек би могъл да промени. Ако кандидат за президент тръгне да отговаря на този ваш въпрос, аз не бих гласувал за него. Само аз не съм достатъчен за промяна. Трябва съвкупност от много хора да променят настроението си към случващото се. Утопията, че всичко ще е прекрасно, не съществува. Нека поне направим така, че съществуващото в момента да работи добре.
Емил Конрад е най-популярният български влогър. Качва първите си видеа в интернет през 2006 г. едва 17-годишен. Неговият свеж, искрен и непринуден поглед върху нещата от живота му печели хиляди почитатели в социалните мрежи - феновете му във фейсбук са над 312 хиляди, а абонатите му в YouTube са над 262 хиляди. Продажбите на книгите му надвишават 70 хил. екземпляра.
Дебютната му книга "Нещата, на които не ни учат в училище" се превърна в издателски феномен на 2015 г. Успешен е и втория му проект #СПОДЕЛИ, включващ едноименна книга, безплатно мобилно приложение и конкурс за млади творци."Изкуството да бъдеш мързелив" е заглавието на третата му книга и на първото му представление пред публика, което е на 1 октомври в зала 1 на НДК.