За парите в училище и уменията, които наричаме грамотност

Какво ще се промени, ако повече деветокласници знаят как да си купят билет от автомат

С около 4,1% от БВП България има относително по-малки публични разходи за образование от средното ниво за Европейския съюз, което е 4,8-4,9%.

Но само това сравнение не е достатъчно, pащото има страни в Европа с идентични разходи за образование и с коренно различни резултати. Примерно Испания не дава по-малко пари от Дания като дял от БВП и бюджета. Но в Испания за разлика от Дания има голям дял незавършили гимназия.

Тоест важно е как работи системата.

Проблемите на българското масово образование се коренят в предучилищното и началното училищно образование. Съдържателният въпрос е доколко допълнителните разходи за образование са насочени така, че да подпомагат реформи за качество. И под качество имам предвид постигане на съвсем конкретни, измерими резултати. За началното и средното образование те са свързани с придобиване на базов

набор от умения,

които най-общо

наричаме

грамотност

- било за четене, за писане, за разбиране на текст, за справяне с логически задачи.

Там резултатите на българското образование не са достатъчно добри.

Има много видима връзка между резултата от образованието и пазара на труда - ако щете, дори при данните какъв процент от хората имат работа и доход.

При висшистите заетите са над 85%, докато

при хората с

начално или

никакво

образование

(неграмотните)

са 18%

Или да видим структурата на бедността. Огромната част от бедните са всъщност хора с основно образование, което на практика означава че тези хора са отпаднали, преди да получат дори елементарни знания и умения. И ключово е доколко допълнителните средства ще се насочат по начин, по който ще се промени тази картина, да мотивират учителите и директорите да решават проблемите.

Примерно, ако в едно училище има 30% деца, които изостават и има риск да останат неграмотни и да отпаднат, дали допълнителният ресурс ще насърчи системата да работи за тези деца, така че вместо 8-и клас да завършат гимназия.

 И да са способни примерно

в 9-и клас

да си купят

билет от

автомат,

каквато задача имаше в тестовете на PISA.

Голяма част от битовите проблеми в системата са решени, или поне закърпени на ниво отопление, осветление... Сградите почти навсякъде, дори в бедни общини, имат нова дограма. Нова статистика на Евростат обаче показва, че България е сред страните, в които има най-силно феминизиране на учителската професия, и е

втората в Европа

с дял на

учителите

над 50 г.

Щом не влизат млади хора в тази професия, значи тя с времето се е превърнала в недостатъчно привлекателна и перспективна. И трудно може да очакваме промяна в резултата на образованието, ако не променим ресурсите в системата.