Премиерът си осигури в петък хоризонт на управление поне до идната пролет - той знае, че тази коалиция е най-приемлива за българите, а малките в нея не забравят, че това е единственият начин да бъдат във властта
В петък по обед изглеждаше, че управлението се разпада. Дали квадратчето в бюлетината или едномесечната ваканция на депутатите преля чашата, но Борисов изглеждаше решен да дръпне шалтера.
В петък вечерта се разбра, че нещата са се поуспокоили, но ще се види дали е така във вторник.
Познавайки характерологиите на главните действащи лица, може да предвидим, че всъщност нищо няма да последва. Нито ще се променят отношенията ГЕРБ - РБ, нито тези в самия блок, нито пък управленската формула. Какво се случи? Просто
страните изпуснаха
дълго трупано напрежение.
Едните - от това, че по-малкият винаги се облича в бяло и прехвърля негатива. А вторите - защото големият не си говори с тях. Макар че той, ако си говореше всеки ден с всички желаещи, нямаше да му остава време да ни управлява. Освен това очаква респект заради усилията, които полага и които резултират в голям финансов резерв за държавата, а не да го "бият по главата", както самият той се оплака. Също в петък.
От друга страна, в ГЕРБ не очакват публично лидерът да приписва всички успехи на управлението само на своята партия. Нали и реформаторите душа носят, и те избиратели имат...
Истината е, че коалиционният диалог между ГЕРБ и РБ е отдавна зарязан и всеки в мнозинството си води личен такъв с премиера.
Все пак, днешната конструкция на властта, независимо от многото линии на напрежение (основно в РБ и отделно - между РБ и ГЕРБ) остава повече от стабилна. Причината е от ясна по-ясна - реформаторите знаят, че без Борисов власт няма да видят. Към нея просто нямат друг излаз. А пък премиерът знае, че като няма шанс за пълно мнозинство, бракът му с блока е единственият приемлив за обществото. Така че при всички шумни заклинания и уж раздели разводът не е опция. Със сигурност ще си дадат още една възможност.
В зората на този кабинет преди 2 г. прогнозирах, че много ще се тресат, но никой няма да се пусне. Не и преди и въобще ако началникът прецени, че с оставането си трупа необратимо голям пасив.
В петък Найден Зеленогорски се закле пред десетина репортери: "Има известно влошаване на комуникацията в управляващата коалиция в парламента. Ще я подобрим и ще направим всичко възможно предизборната кампания да не се отрази зле на управлението на държавата. Ние оценяваме ситуацията по следния начин - България е изправена пред изключително тежки предизвикателства. Ние смятаме, че трябва да продължим с подкрепата за мнозинството и за правителството. Разбира се, понякога се появяват и искри, ще се появяват и в бъдеще. Но нашата оценка е позитивна към нашите министри и към министрите на правителството и не сме чули към никого искане за оставки или за напускане на коалицията."
Каквото и да казват Зеленогорски и останалите,
РБ няма да позволи
никакъв развод -
нито с Борисов,
нито с Радан Кънев.
Понеже привържениците на последния са най-активните в социалните мрежи и претендират да са най-автентичният изразител на "правата дясна линия". Освен това в блока знаят, че който и да се откъсне от тях, това е равносилно на самоубийство.
Просто тогава ще си загубят силата - това ще е началото на края им, и големият ще почне да се оглежда за друг партньор. Иначе такъв ход би консолидирал симпатизантите и на двете крила в блока, които в момента се самоизяждат във фейсбука. Защото такава е драмата реформаторска - трябва да избират между това да се харесат на премиера и това да са революционери, каквито са очакванията на най-активните им симпатизанти. Тези, които се надяваха, а и още продължават, че макар и по-малки, те ще са доминиращата сила, която ще дава насока на властта, което просто няма как да става. Наистина е шизофренна тази роля - да си аплодиран и от Борисов, и от Антоанета Цонева.
Хем да се харесаш на премиера,
хем за пред публиката
да увещаваш, че нещо
ще му изправяш,
понеже не бил съвсем европеец, съвсем десен и съвсем демократ.
Друга, далеч по-незначителна новина от последните ден-два, е, че Румяна Бъчварова отмиля на доста десни, които преди я харесваха. Благодарение и на самонадеяния си (според тях) статус от събота, в който тя ги нападна. След като в петък вечер съвсем не по сестрински бе захапала Кунева - в смисъл проблемите в блока вече да не се прехвърлят на здравата глава. Но да я оставим Бъчварова - на нея има кой да й вярва, и да се върнем на по-съществените заключения.
В РБ традиционно има поне 3 течения. Радикалното (около ДСБ) е ясно. Към него е БЗНС на Николай Ненчев, който изключително умело успява да съчетава диаметрално противоположни политически позиции.
И не иска да се отказва нито
от Кънев, нито от Борисов.
Между него и другите са умерените Борислав Великов и Корман Исмаилов.
И на третия крак са Лукарски и Кунева. Макар че от месец тя и Радан Кънев, традиционно олицетворяващи непримиримите линии, май стоплиха отношенията. Трайчо ги сплоти.
От ДБГ, които са най-ревностни застъпници на необходимостта от преподписване на коалиционното споразумение с ГЕРБ, са твърдо убедени, че трябва да се направи и невъзможното, за да не ги напусне Радан Кънев. А отсега е ясно, че от ДСБ няма да подкрепят анекса с приоритети на властта. И всъщност
той ще официализира абсурда, че
единият партньор не живее
в семейното ложе.
От което пак нищо няма да последва.
В петък Борисов просто им се вряза майсторски, защото се ядоса от коментарите в социалната мрежа. Включително на “пиле шарено” - нещо, подхвърлено към Москов, но всъщност пуснато във фейсбук по-рано от ген. Атанас Атанасов.
Защо ходът на Бойко беше правилният?
Той така го изигра, че в отсъствието на Кънев, който по това време беше в Лондон, направо си придърпа още по-близо блока. Първо публично хубаво им се накара, предупреди ги, че иде време разделно
и да си стягат багажа от министерствата.
А часове след това ги приласка в кабинета.
Публично при това. След което разкаялите се реформатори казаха пред камерите колко много съжаляват, че някога са имали неблагоразумието да клатят лодката на държавата.
След този петък реформаторите загубиха две неща - част от жестокостта си (към Борисов, Цветанов и ГЕРБ) и немалко от симпатиите в мрежата. Но то не може да си драг и нему, т.е. на Бойко, и нея, т.е. на революционната струна във фейсбук. Янус отдавна го няма.
Опитомявайки блока, Борисов осигури немалък хоризонт за съвместни действия. Протегна мандата поне до пролетта на следващата година. А пък през втората й половина ще е вече доста рисковано да се прави основен ремонт на къщата с оглед на това, че ще сме на прага на председателството на Европа. Не дай си Боже - и на други, по-опасни неща, далеч извън контрола на ГЕРБ, на реформаторите и на каквато и да е институция на ЕС даже. Въобще, тройно критична работа.
И сега, тъкмо се бяха поуспокоили нещата, Радан Кънев кацна от Лондон и военният министър и лидер на БЗНС Николай Ненчев, който часове по-рано се кълнеше във вярност на Борисов, понеже заедно много добре пазели границата, пак се дръпна. Пусна комюнике на партийната страница, че иска още днес да се съберат и Изпълнителният, и Гражданският съвет на блока (последното чудо не е функционирало повече от година и половина), за да изчерпят “всички останали възможности” и ако няма изход (от какво точно?) - да се отивало на предсрочен парламентарен вот.
Нека се съберат и да пробват за N-ти път да се разберат и да излязат с единна позиция, която всеки от тях да защитава поне по няколко денонощия. Ако може - и по два месеца.
Според психолозите един
навик се затвърждава
точно за 66 дни.
Но къде ти у нашата политическа реалност такива рекорди?
И да не забравят, че Борисов предупреди - даде ли оставка, няма да пусне ГЕРБ в никаква властова конфигурация. Тогава с кого ще управляват реформаторите?
Предстои да гледаме следващите епизоди, но те са с голяма степен на предсказуемост. Уж аха ей сега вече настъпва краят на съвместния живот, и тъкмо в секундата преди да се скъса, все се намира сила, която да го опази. Мандат под налягане или конструкция под постоянно напрежение - във всички случаи фина инженерна работа.
Отношенията между ГЕРБ и РБ ще си останат точно както досега - всеки срещу всеки. Или както се пееше в една песен на Васко Кеца - до утре вечер в другия спектакъл.