Малка пишка зад голям двигател, или защо мрем при катастрофи

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/5820621 www.24chasa.bg

Не се качвайте в колите на комплексарите, не им обръщайте внимание, спазвайте правилата и възпитавайте децата на това

МАЛКАТА пишка зад големия двигател. Над 50% от убитите на пътя са жертви на тази комбинация. Тя е като сух и къс фитил на мощна бомба. Както и да се променят законите, малката пишка винаги ще иска да е голяма. И понеже това е невъзможно, ще избива комплексите си, като сяда зад мощния двигател. И поне за миг ще заживее с илюзията, че е значима, като натиска газта до дупка. По-точно до първата по-дълбока дупка в асфалта, която ще я изхвърли от пътя и ще се забие в някое дърво. Или до първата кола в насрещното зад острия завой. Жалко за човека с малката пишка, големите комплекси и мощния двигател. Още по-жалко за тези, които се возят в колата му.

Из бюлетина на МВР:

“Момче и момиче загинаха при тежък пътен инцидент. Сигналът е подаден тази сутрин, около 1,50 часа. На изхода от с. Стефаново в посока Радомир лек автомобил “Фолксваген Пасат”, управляван от 18-годишен младеж, самокатастрофирал в крайпътно дърво. От удара на място са загинали водачът и 16-годишно момиче от Перник.”

Това съобщение може да се прочете през ден - два в полицейските сводки. Различни са само населените места, годините на жертвите и евентуално промилите алкохол в кръвта на шофьора. Малката пишка зад големия двигател не снове само между селските пътища. Всички сме ги виждали, особено по оживените кръстовища около моловете. Старичко, очукано, но лъснато возило с тъмни стъкла, свалени наполовина. Отвътре се носи смрад на люта чалга, която оглася района. И басите! Важни са басите! Картинката става пълна, ако на светофара или пред мола са се събрали девойки. Тогава малката пишка втвърдява десния крак и потегля още между червения и жълтия сигнал. Първа до дупка, да се чуе прекъсвачът. Задницата на старата тунингована бричка поднася на завоя, гумите свистят. Малката пишка се оттегля, изпълнена с гордост, без да чуе подигравките на красавиците, които е искал да впечатли, защото смехът им е заглушен от големия двигател. “Тъпак”, “Селяндур”, “Комплексар”. Това би чул шофьорът.

Него глобите не го плашат. Не се интересува от промените в закона. Няма какво да го спре, дори преди седмица да са му взели книжката. Важното е, че като лети между две села или по столичния булевард, някой може би ще си каже: “Лелеййй, какъв гъзар! Тоя цепи мрака, бахти изрода”. Въпрос на манталитет. Откъде малката пишка да знае, че предизвиква само съжаление и насмешки? Тя се чувства добре зад големия двигател. Краката от двете ѝ страни, които натискат яко газ и спирачка, крият интелектуални липси и сексуални комплекси. Това поведение не може да се коригира с контролни мерки, наказания и промени в закони.

560 убити по пътищата от началото на 2016 г. След Нова година пак ще правим тъжни равносметки и ще отчитаме ръст на загиналите в сравнение с минали години. Изводът отново ще бъде, че повечето от инцидентите със смърт на пътя са заради превишена скорост. И тук няма защо да обвиняваме служителите на Пътна полиция. Малките пишки са повече от униформените със стоп палки. Грях ми на душата, но и депутатите не са виновни. Правят каквото трябва и слушат експертите. Все пак нямат далавера от смъртността по пътищата. Каквото и да направят, пак няма да има ефект.

Ситуацията изглежда обречена. Но все пак можем да се предпазим от комплексарите на пътя. Първо - като не им обръщаме внимание. Второ - като спазваме правилата. Трето - като не се качваме в колите им. Четвърто, и най-важно - като възпитаваме децата си за истинските ценности в живота. За да не станат като малките пишки или техни жертви.

В тази връзка винаги си спомням за случка отпреди години. С мой приятел, иначе добро момче, се движим по голям булевард в София. Той шофира купеното си наскоро БМВ, което е минало поне през 5-има собственици. Сам си го купил, иначе баща му дал парите. На булеварда има зелена вълна. Тръгваме на червено в началото на трасето. Пред нас - червена лада. Самара или 5-ица, не помня. Шофьорът потегля плавно и достига 50 км/ч. Спътникът ми се дразни. Иска да е по-напред. “Аз сега тоа че го изпреварим”, казва нервно, говорейки за себе си в множествено число. Връща на втора, газ, трета, четвърта, стига до 90 км/ч. На следващия светофар забива спирачки, защото е червено. Още преди да е потеглил, в дясната лента го задминава същата лада, която е изпреварил. Без да спира. С 50. Нашият е още по-бесен. Мръсна газ, прекъсвачи. Успя за втори път да изпревари ладата, като, изравнявайки се с нея дори наду клаксона. Шофьорът на соцвозилото, възрастен побелял мъж, поне на 70 г., дори не се обърна. Продължи да поддържа 50 км/ч. На следващия светофар отново мина на зелено, и отново се озова пред БВМ-то, в което се возим. И така няколко пъти. В края на зелената вълна победител се оказа този, който спазва правилата.

"Пич, току-що изгори 5 литра нафта за 5 километра и скъси живота на спирачните дискове с година”, казвам му накрая с надеждата, че тези аргументи ще го подтикнат към размисъл. Соча ладата, която се отдалечава напред с 50 км/ч докато ние чакаме за пореден път на червено. Отговор: “Ама как го срязах на първия светофар, а?”. Лесно е да си глупак. Трудно е за околните.

Пазарувай в MediaMall.bg - книги, музика, филми и абонаменти

Коментари

Сортирай по:

Добави коментар

Добави коментар

аватар
  • По-чист въздух - с повече бонуси и по-малко тояги

    Проблемът с мръсния въздух в големите градове не е само софийски, нито само български. Той не е от вчера, нито отпреди година, просто днес светът е по-добре информиран и знае повече за вредата от фините прахови частици и отработените газове на автомобилите. И няма град, който с едно или две решения да е решил докрай проблема.
  • Търсят се лекари и програмисти. А какво учат студентите?

    Заплатите на най-търсените специалисти са се удвоили за 5 г. ПРЕЗ последните няколко години, но особено през последните месеци все по-често чуваме от работодатели и мениджъри на големи чужди или местни компании, че не достигат хора, че много трудно намират специалисти с подходяща квалификация. В същото време ние като че ли си мислим,