Популистите от цял свят няма да се обединят*
Американците може да са разделени между Доналд Тръмп и Хилари Клинтън, но останалият свят не е. Скорошно световно проучване на WIN/Gallup International, проведено в 45 страни, установи, че Клинтън размазва опонента си. Тя печели почти навсякъде — включително в родната на Мелания Тръмп Словения — с две значими изключения: Русия и Палестинската автономия.
Това, че руснаците приветстват Тръмп, не е трудно за обяснение. Докато руско-американските отношения са на най-ниската си точка от студената война насам, Тръмп даде да се разбере, че вижда Русия като съюзник, а президентът Владимир Путин - като приятел и модел за подражание. За руснаците да не подкрепят кандидата на републиканците би изглеждало като предателство към техния собствен президент
и още по-лошо - липса
на добро възпитание
Колкото до палестинците, подкрепата за Тръмп също е лесно обяснима. Клинтън е привиждана като по-силен съюзник на Израел, отколкото Тръмп, каквото и да казва той, така че подкрепата е за по-малкото зло.
Така че интересният въпрос е защо Тръмп е толкова непопулярен сред всички, които не са американци, дори когато те прегръщат неговия тип популистка политика. Защо много от хората, които гласуват за мачо кандидати гневни, антиистаблишмънт, издигащи стени в собствените си страни, не са ентусиазирани да дадат шанс на Тръмп? Защо австрийците, да речем, които отиват към избор на президент от крайнодясната Партия на свободата, подкрепят Клинтън 78 на едва 9 процента. Защо италианците, с тяхната продължила две десетилетия любов към Силвио Берлускони, или холандците, където милиони подкрепят политика с послания срещу имигрантите Герт Вилдерс, в същото време отхвърлят Тръмп?
Бих предложил две хипотези. Първата, която ще нарека “Самолетния пилот”, е достатъчно проста. Има хора, които биха се напили с уиски и след това ще предложат да закарат приятелите си до дома, но ще бъдат ужасени, ако научат, че пилотът на самолета, на който се качват, е пил дори глътка бира.
По същия начин мнозина от подкрепящите популистките партии в Европа, Латинска Америка и Азия вярват, че да правиш неразумен изборЫ е приемливо в малки страни като техните, но са ужасени от перспективата американците да правят пакости. И това има логика - разликата между това подобен на Тръмп кандидат да бъде избран на място като България и самият Тръмп да бъде избран в САЩ, е
като разликата
между конвенционална
и ядрена война
Да наречем втората хипотеза “това е твоят свят”. Бунт срещу глобализацията е сърцевината на посланието на Тръмп. То е също обща черта на различни популистки движения по света. Но антиглобализмът на Тръмп не е убедителен за останалия свят, защото идва от един американец.
Докато популисти извън САЩ заклеймяват глобализацията като управлявана по американски правила и обслужваща американски интереси, Тръмп декларира, че всъщност Америка е голямата жертва на глобализацията. Докато извън Съединените щати споразумения за свободна търговия като Трансантлантическото сътрудничество срещат обикновено отпор, защото са привиждани като нагласени в полза на мултинационални компании, създадени в САЩ и лоялни на тях, Тръмп нарича същите тези споразумения предателство на американските политически и икономически интереси. Докато в останалия свят глобализацията е синоним на американизация, Тръмп твърди, че тя е конспирация срещу САЩ. Стивън Холмс, американски политически философ в Нюйоркския университет ми подсказа, че ако искаме да разберем феномена Тръмп, трябва да сме готови да видим, че за мнозинството американци всичко, което някога са виждали като предимство, сега им се струва стратегическа слабост. Глобализацията вече не означава нови пазари за американските стоки, технологии и идеи, а загубени работни места, тероризъм и миграция. Американците научиха и, че хора, които гласуват на избори в американски стил, няма по подразбиране да подкрепят американските интереси и че разпространението на демокрацията може да доведе не само приятелски настроени правителства, но и конфликти и разруха.
Според Холмс американците дори започват да се притесняват за глобалното разпространение на английския език. Преди време философът Филип ван Парис твърдеше, че трябва да има специална езикова такса за тези, на които английския е роден език, защото те получават незаслужено големи предимства, че английският им е майчин език. Не така обаче се чувстват американците сега.
В нашия все по-
англофонски свят
американците станаха
абсолютно прозрачни
за английско говорящите навсякъде, а в същото време светът си остава озадачаващо и често плашещо непрозрачен за американци, които не говорят друг език. Докато светът поглъща американски филми и следва политиката на САЩ, американците знаят твърде малко за това как мислят и живеят останалите по света. Американците никога не са чували за филмови звезди от други страни и имат само смътна представа за това какви са политическите им конфликти.
Тази голяма асиметрия на познанието е истинска слабост. Когато WikiLeaks разкри тайни на Държавния департамент на САЩ или изтичат имейли от кампанията на Клинтън, това става глобална новинарска сензация и голям конфуз на американската дипломация. Изтичане на китайски дипломатически тайни или имейли на руските власти не може да стане история от световен интерес, просто защото относително малко хора, които не са китайци или руснаци, могат да ги прочетат, камо ли да ги разберат.
Проблемът на Тръмп е, че докато много американци са склонни да вярват, че Америка е основна жертва на глобализацията, останалият свят не е склонен на това. В крайна сметка светът, от който мнозина американци се възмущават е светът, който американците направиха. Популистите от цял свят няма да се обединят.
* Статията е публикувана в "Ню Йорк Таймс"