По-образовани роми - това добавя 1-2% ръст на икономиката

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/5838306 www.24chasa.bg

Няколко думи за ромите и образованието.

Общата картина

България има изключително сериозен структурен проблем със състоянието на работната сила, който се вижда много ясно през данните за пазара на труда, заетостта и безработицата. Пример - ако имахме

трудовата

активност на

Холандия, щяхме

да имаме

600 000 души

повече заети Каква е разликата с Холандия? Най-голямата е не просто в безработицата, а в неактивността. Има хора, които дори не се опитват да си търсят работа, хора, които се обезсърчават да търсят, хора, които рано напускат работа и намират “вратички” - социални помощи или друга форма на социална подкрепа. Тези хора нямат шанс за заетост заради лошо образование.

Инвеститорите и в момента, и по прогнози за следващите 10 г. ще създават много работни места у нас, които обаче изискват поне средно образование. Най-вече средно специално, но дори да приемем, че работодателите са готови да преквалифицират и обучат, ще изискват, най-общо казано, грамотни хора.

При недостиг на хора със средно образование работни места или остават незаети,

или се заемат

от висшисти

със специалности, които често не са необходимите за работата.

И в този момент виждаме много групи от населението, в които децата отпадат рано от училище, в някои случаи не успяват да завършат дори основно образование. Това ни обрича на ситуация, в която много хора ще живеят в бедност и няма да имат шанс за заетост, а в същото време инвеститорите постоянно ще изпитват недостиг на работна сила или просто няма да влязат в България заради дефицит на хора с базови умения.

Това е картината, в която трябва да разглеждаме проблема с включването на различни уязвими групи в образователната система.

Преди 10 години с Георги Ангелов опитахме да представим ефектите от евентуални “умни” реформи, подпомагащи интеграцията на ромите.

В тази своеобразна оценка на “Цената на ромската не-интеграция” показахме какво би загубила страната, измерено в пропуснат икономически растеж и доход, ако статуквото се запази. Връзката между образование, заетост и икономическо развитие уж изглежда очевидна, но като че ли малцина правят опит да ѝ дадат количествен израз.

Според онзи, макар и изготвен в друго време, анализ и при всички условности на подобни оценки, ако:

- ромските деца прекарват средно с

3 години повече

в училище, или

- поне 40% от ромските деца завършат средно образование, или

- поне половината от децата, попадащи в най-ниската група по ниво на функционална грамотност (според изследванията на PISA), се изкачат дори една група нагоре,

Та, след 20 години:

- ромите (средно за цялата общност) на пазара на труда ще имат по-висока производителност (и доход) с между 5 и 10 % – питайте работодателите какво означава това за бизнеса им;

- икономическият растеж на България ще е с между 0,8 и 1,9% по-висок, а натрупване за целия период в икономиката ще създаде с 10 до 27% по-голям БВП.

От по-доброто образование на ромите печелят цялата икономика и всички участници в нея. Колко точно – може би е време за нова оценка.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

  • Когато партийните кавги изместят смисления дебат

    България, оказа се, е сложила прът в колелата на Истанбулската конвенция на европейско равнище. Защото, когато една от държавите изрази несъгласие и няма единодушие, няма как ЕС да прилага конвенцията. Все пак различни държави, които вече са я ратифицирали, могат да си я прилагат.  Така че не бива да се правят трагедии - около Истанбулската
  • Колко струва човешкият живот

    Трябва методика за определяне на имуществените вреди и издръжката на децата на загиналия да е гарантирана МАКСИМАЛЕН размер за неимуществени вреди е добре да има само ако се създаде методика за определяне на имуществените вреди и застрахователят да ги покрива до определен размер, гарантиращ издръжката на децата на загиналия.