Мира Радева: Мажоритарен вот чисти мижитурките от властта

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/5861465 www.24chasa.bg

Слави трябва да е луд да не направи партия с този резултат от референдума

Пропорционалната система ни пълни с хора, които за първи път са във властта, и стимулира политическото номадство

По-добре ще е сега парламентът да признае референдума за валиден

Хората у нас искат промяна и това беше видимо от опашките пред урните

- Резултатите от референдума са една от големите новини на този вот, макар да му липсват 13 000 гласа, за да бъде валиден. Над 2/3 от българите отговарят с “да” на трите му въпроса. Какво е посланието им, г-жо Радева?

- Нищо изненадващо няма в данните от референдума, защото всички предварителни проучвания, които сме правили през последните 20 години, са били с този резултат. Едно не мога да разбера обаче - защо онези, които се кандидатират за нашето доверие, подкрепа, любов, толкова много се страхуват да излязат в пряк сблъсък един срещу друг? Защо едни хора, които нямат смелостта да се докажат в истинска битка, искат да ги признаем за лидери, за водачи? Явно, каквото и да си говорим, комунизмът е научил не само обикновените хора да си мълчат, да търпят, да се снишават, а и елита, който избират.

Бях потресена от реакцията на голяма част от хората на дясното към референдума. Казваха: “Ужас! Не! Това е референдум на някакъв си чалгаджия!”.

Не ги ли е срам! Българинът има много хубава поговорка за подобни случаи - че с мръсната вода изхвърлят и бебето. И точно това правят.

Политическият модел в България, който уж наричаме демократичен, не е такъв. Той възпроизвежда едно недемократично срастване на власти. А по Монтескьо основната цел на демократичните правила е да осигурят независимо функциониране на различните власти. А ние тук с какво се занимаваме години наред? С това, че във властта, която сме избрали, един се обадил на друг. Че някой от властта държал еди-кого си и управлявал това и онова... У обществото остава горчилка от подобно смесване във властите. Затова иска промяна. И за повечето от тях очевидно е ясно, че тя не може да стане по друг начин освен чрез съзнателна промяна на правилата, по които този строй се гради в продължение на 27 години. Най-лесният начин е да се промени избирателната система. И точно в този момент излизат едни псевдоинтелектуалци, които на всичкото отгоре нямат и понятие от избирателни системи, и започват да ни убеждават колко промяната щяла да бъде вредна за нас. Обясняват, че при мажоритарната система щели да загубят 30% от гласовете.

А не са ли

загубени сега

100% от

гласовете,

както написа в “24 часа” Валери Найденов?

- Чухме най-различни мнения за мажоритарния вот - че е по-несправедлив от пропорционалната система, че ще унищожи малките партии...

- Питам онези, които се страхуват да не бъдат унищожени малките партии, каква е ползата от тях, при положение че реално интересите на хората не са защитени? Колкото и партии да измислим, ако хората не се чувстват представени от тях във властта, няма смисъл от тях. Във френската избирателна система, която е класическа мажоритарна в два тура има над 9 партии. И там непрекъснато има промени.

- Според критиците на мажоритарния избор се възстановява двуполюсният модел - два мастодонта един срещу друг, което не е много демократично.

- Въобще не е сигурно. При днешните резултати на президентския вот виждаме, че е възможно да се даде предимство на големите партии, в други случаи обаче тази система може да го отнеме. При това по много категоричен начин.

- Какви са предимствата на мажоритарния вот?

- Основно - в носенето на отговорност. Просто е ясно кой я носи например на равнище едномандатен район, както е при кмета -

не сме доволни

от него, не го

избираме Обратното - преизбираме го, ако сме доволни от начина, по който работи. Тъкмо затова кметската власт е една от стабилните през последните години в България. Защо? Защото там хората имат непосредствени впечатления от човека, за когото са гласували. По същия начин е и с президентската институция, която впрочем е сред властите, които най-дълго пазят рейтинга си, за разлика от Народното събрание. Личната отговорност, тясната връзка с избирателя на практика го кара да се чувства важен, да се чувства суверен, да се чувства избиращ.

- Какъв проблем би решило въвеждането на мажоритарен вот?

- Истинският проблем, който ще реши, е премахването на класата на мижитурките, на политическите опортюнисти. Това са хора, които много умело

градят кариера

благодарение на

голям началник,

на когото се слагат. И колкото повече усилията им са в тази посока, толкова по-големи са шансовете им да попаднат в следващия парламент. От това трябва да се отървем, защото хората не се чувстват представени от избраните по този начин. Те мразят мижитурките, защото знаят, че народният представител затова е “народен”,защото трябва да представлява тях, а не шефа си.

- Често дават за пример Великобритания и Франция като страни с мажоритарен вот...

- Ама чакайте - Великобритания има мажоритарен вот в един тур. И този пример е една от най-големите подмени, тъй като хората не са запознати. А мажоритарният вот във Франция е в два тура. Тъкмо такава мажоритарна система е по-благоприятна, защото на втори тур ти избираш кандидатите, които са по-близо до теб политически и дава шанс на повече партии да влязат в парламента.

Докато пропорционалната система, за която същите тези интелектуалци редят дитирамби, всъщност се оказва основният фактор за нестабилност на политическия модел. И тъй като хората на практика не могат да сменят народния си представител директно, те направо махат лидера на партията. Това не подкрепя изработването на кадровия състав на самите политически формации. Ние непрекъснато се пълним с хора, които са за първи път във властта. И стимулираме политическото номадство, особено на средни нива. Защото един човек, който инвестира в политическа кариера, няма къде другаде да отиде, освен в посока на следващата изгряваща звезда. И какво?

Имахме СДС, сега

нямаме. Имахме

НДСВ, сега

нямаме, нали?

Друг огромен проблем е, че ни липсва истински функционираща администрация. В западните общества обикновено се сменя върхът, а експертите, специалистите, чиновниците на средно ниво си остават.

Докато българската администрация непрекъснато се пълни с политически протежета, които не са в час какво трябва да вършат.

И не на последно място, за толкова години в преход ние така и не успяхме да стимулираме личностното развитие на хората, заради което умните и кадърните избягаха в чужбина. Тук това, че си кадърен, продължава да няма никакво значение.

- Ваш колега ми сподели, че след този референдум Слави Трифонов придобива огромна политическа сила. Ще направи ли партия?

- Нещата май наистина вървят натам. На мен това ми беше ясно още през февруари, когато наше изследване показа, че одобрението за референдума на Слави стига 73 процента. Още тогава казах, че новият спасител вече е роден. Питат ме сега какво ще стане на евентуални предсрочни избори. Ами според мен трябва да питат Слави Трифонов. Защото с вота, който той и инициативният комитет на референдума получиха, трябва да са луди да не се кандидатират. Той и хората му вече са незаобиколим фактор. Не видяхте ли какво се случваше в Лондон? Хората се редяха на опашка, за да гласуват за референдума, не за изборите. Ясно е, че търсят промяната. И ако тя им бъде отказана...

Независимо от това, че референдумът в крайна сметка се оказва невалиден, ще е по-добре този парламент да го признае и да направи необходимата промяна.

Но тъй като сме принудени чрез пропорционалната система да избираме не политически лидери, а политически страхливци, те, за съжаление, по линия на най-малкото съпротивление срещу страховете си ще опитат отново да го загърбят. С това обаче автоматично издълбават още по-голяма дупка с избирателите. И ако това сега може да им се прости, следващия път няма.

CV

l Родена във Варна

l Магистър по социология в СУ

l Доктор по социология в Института по социология към БАН от 1986 г.

l Директор на създадения през 1991 г. Институт за социални изследвания и маркетинг

l Специализира политически науки във Франция, има и специализация в университета в Бъркли, САЩ, със стипендия на “Фулбрайт"

l През 2011 г. издаде книга за общественото мнение в годините на прехода

l Преподава социология в ПУ “Паисий Хилендарски”

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

  • Има ли чума, или не, думата да е на експертите

    Кажи-речи половината лято мина под знака на чумата по козите и овцете в Странджа. Броженията дойдоха преди всичко от една група хора, които се втурнаха да защитаваг козите на баба Дори, включиха се дори и политическите опоненти на правителството. Направи се внушението, че властта не мисли за народа,
  • Дойде ли време да спрем да местим стрелките?

    Двойното време е нелогичен анахронизъм ЛЯТНОТО часово време като организация на светлата част от денонощието, е въведено исторически като мярка за икономия на електрическа енергия за осветление. По-късно, набрало инерция, то се мотивира и като мярка за повишаване на качеството на живота. Приключи обществената консултация на Европейската комисия,