Тръмп говори като фейсбук трол. Твърденията му
често са неверни, дори абсурдни, но какво от това?
“Най-големият проблем днес е, че политиката е такъв позор. Добрите хора не се захващат с политика!” “Пръстите ми са дълги и красиви. Точно както и други части на тялото ми (а това е документирано).”
“Един достоверен източник звънна днес в офиса ми и ми каза, че удостоверението за раждане на Обама е фалшификат.”
“Когато си звезда, жените ти дават да правиш всичко с тях. Да ги хващаш за п...ите, всичко!”
“Ако ме изберете, ще съм твърд! О, ако знаете само колко съм твърд!”
“Хилари трябва да влезе в затвора, защото е виновна. Ма много е виновна!” “Страхувам се, че изборите ще бъдат манипулирани.” “Ислямска държава” почита Обама. Обама е създателят на “Ислямска държава.”
“Хилари иска да е американската Ангела Меркел, а знаете какво причини Меркел на Германия.
Бежанско
нашествие
Престъпността се е покачила до нива, които никой не е виждал досега.”
“Тя може сега да влезе в тази зала и да застреля някого право в сърцето. И няма да бъде преследвана от закона. Ето дотам са стигнали нещата!”
“Мексико не праща най-добрите си хора. Праща такива, които носят дрога, които носят престъпност, изнасилвачи, а някои вероятно са и мили хора.” “Ако нямаме граници, нямаме държава. Стените са най-сигурните граници, затова аз ще построя стена.”
Цитатите са познати, едва ли има някой, който да не ги е чул от Тръмп. А ако не от Тръмп, то може да ги прочете във фейсбук от всеки втори, който смята, че разбира от политика и знае какви са простите решения на сложните проблеми. Независимо дали става дума за САЩ, Европа или България.
И все пак... Как е възможно човек, който публично проповядва горните неща, да бъде избран за президент на най-силната държава в света – с най-мощна икономика, най-модерна армия и най-влиятелна култура? Как точно там – на Острова на свободата, победното знаме заби човек, който публично отрече всичко, в което модерният човек се е клел от времето на Мартин Лутер до днес?
Дни наред вече политолози, журналисти, социолози, наблюдатели и заинтересувани от политиката си бият главата как така прогнозите сочеха едно, а резултатите излязоха други? Защо хората пренебрегнаха всякакви проучвания и анализи, сочещи, че не е възможно Тръмп да изпълни и 1/3 от обещанията си и въпреки това го избраха?
Всъщност ситуацията много напомня на тази след Брекзит. И тогава никой не вярваше, че британците ще гласуват за излизане от общността, не им повлия нито едно изчисление, че без ЕС ще са по-бедни, никакъв реален аргумент против излизането не изигра тази роля, която изигра гневът. Гневът срещу грешките на управляващите, били те във Великобритания, в Брюксел или в САЩ е водещата емоция при допитванията тази година. Навсякъде се гласува не толкова “за” кандидат и политика, колкото “против”. Това се случва дори и на изборите за президент у нас, ще се случи най-отчетливо на балотажа.
Демагогията и популизмът не са проблем само за Америка, те са разпространени и в Европа, като правят реалните политически дебати невъзможни. Това предупреди и германският министър на финансите Шойбле. “Най-вече в интернет е станало напълно все тая дали едно твърдение е вярно, или не – важното е градусът на възмущението да е голям”, заяви той по повод изборите в САЩ. И предупреди –
опростяването на
нещата трябва да
има граници
Шойбле припомни, че вземането на политически решения се е превърнало в толкова сложен процес, че все по-малко хора вникват в него. Какво решават в Брюксел, отвъд океана, някъде далеч от дома ми? Този въпрос тревожи хората и затова те търсят по-обикновените отговори. А е пълно с хора, които твърдят, че могат да им ги дадат.
Отворете българския фейсбук. В момента там е пълно с експерти, които знаят как да оправят Америка. Преди месеци знаеха и как да помогнат на Великобритания. Наясно са с войната в Сирия, с политиката на Кремъл, с историята на Крим, с машинациите на банките и на Уолстрийт, с т.нар. задкулисие и тайните му решения у нас. Колкото по-сложен е един проблем, толкова повече са простите му решения. Бежанци ли? Стена! Армия! Стрелба! Меркел да си ги прибира. Икономическа криза ли? Масони. Илюминати. Заговори. Броени секунди отнема едно псевдосъобщение във фейсбук да се мултиплицира като истинска новина в десетки интернет сайтове и после дори да бъде цитирано от недотам сериозни медии.
Така разбрахме, че Обама е нелегален имигрант, че Меркел е незаконна дъщеря на Хитлер, че всеки що-годе читав опозиционер е платен, че няма бежанска вълна, а конспиративен план за промяна на демографията... Това би било забавно, ако не се бе случила тази смяна на властта в САЩ. Изборът на Тръмп е скандален не поради протестното гласуване и не поради надеждите на някои от фалиралите щати, които възлагат на него. А заради това, че той официално отне тежестта на каквито и да било факти. Тръмп говори като фейсбук трол. Твърденията му често са неверни, дори абсурдни, но какво от това?
За разочарованите американци подозрението, че Хилари е застрашила сигурността им, пращайки имейли от личната си поща, се оказа по-силен аргумент от факта, че Тръмп не си е плащал данъците.
Обещанието, че Тръмп ще разчисти оялия се естаблишмънт, се оказа по-примамливо от последвалата го реалност – като президент той се заобиколи с най-старите муцуни от лобисткия елит.
Какво е обяснението на това заравяне на главата в пясъка? Може би светът е станал твърде сложен. Трудно е да проумееш ставащото в Близкия изток например. Вероятно е нужно да познаваш добре региона, да си учил историята му, да си прочел хиляди страници. С една дума, доста да си учил. Или поне много да си чел.
А колко по-лесно е да отвориш фейсбук и да видиш няколко статуса по въпроса. С по три до десет изречения, в които всичко е обяснено, а авторът им е възмутен, уплашен, объркан, несъгласен, безпомощен точно толкова, колкото и ти. Или да бръкнеш в интернет и да плъзнеш поглед през заглавията на новините. Защо да четеш анализ от три страници, след като някой ти обяснява света и в пет думи?
Да, фейсбук уби
статуквото
Не Тръмп, не даже кремълската пропаганда, а свободата на всеки да напише каквото си иска в интернет и после да твърди, че то е вярно. Възходът на фейсбук и смъртта на класическите медии направиха истината относително нещо. Защо да се конфронтираш с факти, които не познаваш или не отговарят на възгледите ти, след като може просто да изтриеш всеки, който ги посочва? Фейсбук раздели хората – всеки е потънал във въздушен балон от съмишленици. “Щом всички мислят като мен, значи съм прав!”, е водещата максима. Прагматици като Тръмп се възползваха. Това разделение му даде свободата да изрича онези неща, които доскоро всеки уважаващ себе си или претендиращ за елементарно семейно възпитание, ако не добро образование, не би произнесъл.
Сексистите чуха онова, което досега си мислеха тайничко, расистите се видяха разбрани, хомофобите – не сами, данъчните измамници направо похвалени... Те не само видяха, че са много, а и че могат да управляват света. Другата половина от човечеството ще трябва да се справи с това. И да върне по някакъв начин силата и значението на фактите, ако иска отново да е на сцената.