Лъжи ме, обичам те!

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/5880911 www.24chasa.bg

Постистина стана думата на 2016 година. Избирателят иска да чува онова, което чувства

ГОВОРИТЕЛЯТ на новата популистка партия Александер Гауланд може да говори дълго и остро. Определено не малко германци се чувстват най-сетне лично заговорени. Той докосва най-тъмните им страхове, обещава бързо решения на най-сложните им проблеми. Бежанци? Затваряме границите. Тероризъм? Спираме да участваме в мисии на НАТО. Украйна? Русия да се оправя, на нас ни трябва нейният пазар. На въпрос на “24 часа” преди месец какво ще прави, ако дойдат на власт, след като тези обещания си противоречат и са в нарушение на немалко международни договори, поети от страната, Гауланд спонтанно отсече: “Не съм мислил. Да му мислят управляващите. Ние няма да дойдем точно сега на власт!”

Пост-истина е думата на 2016 година, решиха оксфордски езиковеди. Терминът обозначава “обстоятелства, при които обективните факти имат по-малко влияние върху съставянето на мнение за обществени процеси и явления, отколкото чувствата и личните предпочитания”.

С две думи тази година живеем на принципа “Лъжи ме, обичам те!”.

Две са основните причини за възхода на термина, който иначе съществува още от 1992 г., но през 2016 г.

е използван с

2000 процента

по-често

от всяка предна година. Брекзит и изборите в САЩ. В България бихме могли да прибавим и нашите президентски избори. И в трите политически кампании се изговориха много неща, които нямат нищо общо с истината, но се харесаха на гласуващите, защото налучкаха чувствата им и те се отблагодариха, дарявайки победа.

Да вземем за пример излизането на британците от ЕС. “На хората им е дошло до гуша от експерти”, обяви един от авторите на кампанията по Брекзит - Майкъл Гоув. И обеща на сънародниците си 350 милиона паунда на британската здравна система седмично, които уж отивали за вноски в общия бюджет в Брюксел, вместо с тях да се плаща лечението на британците. Всъщност

– откровена

лъжа

Десетки статии се изписаха за това, че британците далеч не плащат такива вноски, изписа се тонове мастило за изчисления колко печели Островът от членството си. Напразно. Примамливият лозунг се оказа по-силен от всеки факт. В крайна сметка британците гласуваха за съдбата на страната си така, както в България хората пускат билетчета за лотарията. Знаеш, че шансът да спечелиш е нищожно малък, но търкаш ли, търкаш.

Няколко месеца по-късно, Брекзитът дори още не е осъществен, а страната се изправя пред милиардна дупка в бюджета си заради намеренията да напусне ЕС. Изнасят се фирми, намаляват данъчните постъпления, инвестициитте изчакват. Според “Файненшъл таймс” в следващите пет години страната ще задлъжнее със 116 милиарда лири заради решението си да излезе от ЕС.

Не е ясно все още какви ще са последствията от избора на непредвидимия Доналд Тръмп в САЩ. Той дойде на власт с обещания за създаване на повече работни места в замиращи индустриални региони, спиране на бежанския поток и прекъсване на елитарното управление на Вашингтон. Още невстъпил в длъжност обаче, взе да дава заден ход. Вместо да спре здравната реформа на Обама – централно обещание в кампанията му, той обяви, че само ще я постегне. Вместо да “пресуши блатото на естаблишмънта във Вашингтон”, той се заобиколи с едни от най-отявлените лобисти, а на онези, на които обеща да спре притока на имигранти, просто каза да млъкнат.

В България кандидатите за президентския пост също внесоха немалко объркване сред избиратели и чужди наблюдатели. И двамата, стигнали до балотаж, правиха противоречиви изказвания – ту, че сме прозападно ориентирани, ту, че Русия е сред най-важните ни партньори.

От една страна, политици като Тръмп се приемат от немалко избиратели като новия месия – най-сетне дойде онзи, който казва нещата, които чувствам, говори за онова, от което ме е страх, и обещава да намери просто решение на сложните неща. От друга страна обаче, какво ще се случи, когато, притиснат от реалността, политикът, дошъл на власт, все пак избира най-реалистичното и съобразено с истинските факти управление? Когато се окаже, че не може да се оттегли току-така от споразуменията си? Когато нарушаването на всичко, постигнато от предшествениците му, отваря огромни дупки в бюджета? Как например се създават работни места в

индустрия, която

отдавна е

загинала?

Ако спреш влизането на хора и стоки в страната, отговорът най-често е спиране на твоите хора и стоки в другите държави. Най-ясно какви са последствията от говорене без съобразяване с реалните последствия, изпита вчера един от радетелите на Брекзит – Борис Джонсън. В среща с италианския икономически министър Карло Каледа той поиска свободен достъп до вътрешния пазар на ЕС. Италианецът му обясни, че това е нереално, когато Лондон напусне общността. В отговор Джонсън го заплашил, че Италия в такъв случай ще продава по-малко просеко в страната му. “Да, ние ще продаваме по-малко просеко в една държава, а те ще продават по-малко фиш енд чипс в 27”.

Колкото и опростенчески да звучи подобен разговор между политици, вероятно Каледа налучка начина, по който трябва да се отговори на постистината. А именно – с оръжията на онези, които я проповядват.

Кратко,

простичко, ясно

С думи и ситуации, които използват и изпитват всички избиратели ежедневно. Но верни на фактите. Все пак, когато опира до собствения джоб, всеки предпочита да знае, че да загубиш или да спечелиш 116 милиарда лири не е точно едно и също нещо.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

  • Защо българските съдии обичат убийците?

    Българският съд определено обича убийците. Освен пословичната снизходителност към убийците, които правят сефте, съдиите правят нужното и вече осъдените да не търпят цялото си наказание. Вчерашният случай за освобождаването на Джок Полфрийман само доказва тази порочна любов. Прословутото снизхождение към подсъдими
  • Дали наистина тротинетките не могат да се движат по пътищата?

    Регистрационният им режим е като при мотопедите НАИСТИНА ли тротинетките не могат да се движат по пътищата? Всъщност могат! Но регистрационният им режим е като при мотопедите. Иначе законът е категоричен, че по пътищата се движат именно пътни превозни средства. Законът много ясно е казал, че “пътно превозно средство” е съоръжение,