Не е луд, който гърми

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/5899749 www.24chasa.bg

 

Болни,

оставени

на произвола

на съдбата,

но с оръжие

Поредният случай на проявена агресия от страна на психично болен мина и замина. Мъж от софийския квартал “Горна баня” изправи в петъчната вечер на нокти съседи и полицаи.

Оказа се, че при него това е рецидив. Преди пет години е освидетелстван с диагноза шизофрения, преди две години е разиграл аналогичен екшън със стрелба с въздушно оръжие, прибран е в психиатрично заведение и впоследствие е изписан. Да си пие хапчетата. Да, ама не си ги е пил. Защото е оставен под контрола единствено на възрастния си баща. Който, естествено, не е нито медицинско лице, нито надзирател.

Аз на синовете си, които са в перфектно психическо здраве, доколкото това у нас е възможно, понякога трудно мога да въздействам, какво остава за човечец, дето е преживял вече не една трагедия - другият му син се е самоубил преди години пред очите му, жена му е починала, на ръцете му е и въпросният психично болен.

Той не е виновен. Той е болен. Той не разбира проблема си. Той няма как да се бори с него без медикаментозна помощ.

Лъчезар от “Горна баня” е

държал една нощ на нокти

роднини, съседи

и съответните представители на органите на реда, развял е от покрива на къщата си своята бяла фланелка с българското знаме и е скочил в комшийския двор. Кой знае какво е прехвърчало в замъгленото му съзнание. Понавехнал се е, понатъртил се е, прибран е в лечебно заведение, спете спокойно, деца. Питам аз обаче, докога? И този път чакам отговор. Не отговор от типа, че здравната ни система е в окаяно, според мен, и незадоволително, според отговорните за нея, състояние. Това е ясно като бял ден, който току зачерни някого.

Препратка към Петко от Лясковец ви правя. И още - към 34-годишния мъж от с. Сватбаре, Кърджалийско, който миналата година по същия начин подлуди съселяни и полицаи. Не знам дали вече не са го изписали да си пие хапчетата вкъщи. За “лудия селянин” от с. Ивайло, Пазарджишко, съм направо сигурна, щото случаят беше в “далечната” 2013-а.

Няма да продължавам с примерите, те са повече, отколкото е нормално. И нищо не гарантира, че ще има тенденция към занижаване.

Положението е просто sans changement, без изменение или застой, както се казваше в един спрян бюлетин по БНР. Което никак не е радостно.

Стабилността в полудяването не е никаква стабилност. Изобщо тези прояви се превърнаха в илюстрация на една култова фраза, дето едни ги хващат, други ги пускат.

Барикадира се
някой изтрещял
с газов пистолет
или въздушна
пушка,
разтрепери дрехите на махалата, вдигне на бойна нога органите, облекат го в ризка с дълги ръкавки, па след някой и друг месец му разпишат документа, че е готов за домашно лечение.

И да си му берат грижата роднините. Да му купуват лекарствата, да съблюдават дали ги пие редовно, да наблюдават денонощно за изменение в поведението му, което е сигнал за адекватна лекарска намеса, да са достатъчно силни и жизнеспособни да удържат евентуалното буйство...

То ако беше толкова чисто и просто, нямаше да има специалност психиатрия, бе! И психиатрични клиники нямаше да има. Не че ги имаме и че те отговарят на условията. Ето по тези въпроси искам отговор - защо болните са оставени на произвола
на собствената си съдба и на търпението на околните.

Администрацията на социалните грижи е бая окръглена, знам го от опит, изпитвала съм го на собствен гръб, знам какво ходене по мъките е от гише на гише и от елате утре до чакайте наш служител да ви посети, като последното е равносилно да чакаш от умрял писмо.

В случая получаваш хвърчаща бележка, че си бил посетен, т. е. била е посетена пощенската ти кутия. Ей това е един от начините, за които важи крилатата фраза “На луди ни направиха”.

Та продължавам да си питам - някой да се е замислял, че психично болните би трябвало да се водят не само на файл, ами и да има някакъв патронаж, чрез който да се държат под око? Ама очи в очи, не с пощенски гълъби.

Ако изписването за домашно лечение е ефективно, що няма присъда за домашно излежаване? Произнесена от съда и влязла в сила, не домашен арест, което е съвсем различно, пояснявам, защото знам, че точно тук ще опонират някои. Защото такива мерки доказано не са ефективни, не са.

Апропо, откъде ги вземат газовите и въздушните пушки и пистолети, а? Кой ще отговори? Как се купува каквото и да било оръжие в България, не беше ли едно от задължителните условия да си психично здрав? И психично здравият не е ли редно да държи оръжието си тъй, щото то да не стане обект на посегателство? И за черния пазар нещо някой? Шшшшт, да не дълбаем навътре в подсъзнанието, че не се знае какви розови слонове ще изпълзят от килерите. Но и здравната, и социалната система трябва хубавичко да бъдат разчовъркани, да се изхвърлят от тях веднъж завинаги гангренясалите привички за прехвърляне на проблемите от едната ръка в другата, защото и двете ръце черпят нашироко от джоба на данъкоплатеца.

А този данъкоплатец, освен това си задължение, понякога му се вменява и да отговаря за невменяемостта на роднина по пряка или съребрена линия.
И опряхме до обобщението, че не е луд, който яде зелника. И не психично болните имам предвид. Който им развързва ръцете, той е за връзване. Или не?
Е, на този въпрос си отговорете сами, преди от съседната къща някой тих и кротък до вчера комшия да започне да гърми на поразия, защото не си е пил хапчетата.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

  • Има ли “схема”, трябва и парола

    “Много поздрави от Р!” била паролата, с която здрави хора получавали решения от ТЕЛК за инвалидност. Това съобщи прокуратурата, след като 6 души във Варна бяха задържани. Има ли “схема”, трябва да има и парола, кодирано съобщение, което казва едно, а означава съвсем друго. То така е и в други корупционни хватки - има си “крилати фрази”.
  • Антиваксърите ходят по плоската Земя и ги е страх да не паднат от ръба

    “Преди 1500 години всеки е знаел, че Земята е центърът на Вселената. Преди 500 години всеки е знаел, че Земята е плоска. А преди 15 минути ти мислеше, че хората сме сами на тази планета. Представи си какво ще знаеш утре.” Репликата е произнесена от агент Кей (Томи Лий Джоунс) към неговото протеже Джей (Уил Смит) в хитовия филм от 1997 г.