Харалан Александров: Народната любов към Борисов не е угаснала

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/5906457 www.24chasa.bg

Радев спечели, защото нацията имаше нужда от двама бащи на кормилото на държавата

Сега БСП е галванизирана от неочакваната победа, но не бива да изпуска историческия шанс да се трансформира от музеен експонат в нещо жизнено и адекватно


Оставката на премиера е себесъхранителен ход не само за него и партията, но и за страната


Няма за какво да се сърдим на Слави и неговите момчета - те си свършиха работата

- Ще има ли “Борисов 3”, г-н Александров?

- Не бих се изненадал, в случай че Борисов разчете правилно посланието към него, което съдържа този вот, и съумее да реорганизира себе си, партията си и нейните политики. Хората лесно прощават грешките на силния лидер, ако ги признае и поправи. Вижте какво се случва в Германия - Меркел като една загрижена майка пожела да приласкае жертвите на войните в Близкия изток, но не предвиди разрушителните последици от този хуманен жест и предизвика криза в общността. Въпреки това тя има шанс да спечели пореден канцлерски мандат. В момента любовта на многобройните фенове на Борисов е поохладняла, но далеч не е угаснала.

- Според вас загубата на ГЕРБ на президентските избори беше ли предизвестена?

- И да, и не. Обективните икономически показатели на страната са добри - има бедност, но не и социален срив, напротив, наблюдаваме устойчив растеж. Правителството успя да консолидира около своята политика достатъчна, макар и плаваща подкрепа в парламента,

даваха ни за

пример като

остров на

стабилност,

нямаше масови протести, изобщо нямаше ги видимите белези на кризата от 2013 г. Същевременно от доста време сред широки обществени слоеве зрее разочарование - от недоизпълнените обещания, от провалените реформи, от усещането за предопределеност и безалтернативност. Има желание за промяна, което търси своята политическа изява и я намери в кандидатурата на генерал Радев и в референдума на Слави Трифонов. Но според мен основният фактор за победата на Радев е психологически - контексът на глобална нестабилност и несигурност поражда копнеж по силно, удържащо лидерство. Непомерно разтревожените хора регресират и имат нужда да видят начело някой, който излъчва увереност и им действа успокояващо. В продължение на години Борисов еднолично носеше това бреме, но напоследък тревожността нарасна до степен, която изисква втора удържаща фигура на кормилото на държавата.

- Тоест хората имат нужда от двама бащи, а не от баща и майка, както им предложи ГЕРБ?

- Именно. На несъзнавано ниво групата иска да има начело двама силни мъже - например двама генерали - които си партнират и споделят лидерството, за да удържат натиска на враждебния свят, който ни заобикаля. В психологически план

Радев е призован

не да детронира

Борисов, а да

го подкрепи

Това обяснява защо за него масово гласуваха хора, които по принцип поддържат ГЕРБ и продължават да харесват Борисов. Тези хора разчитаха, че независимо от резултатите, Борисов ще продължи да управлява, и сега се чувстват едновременно виновни и гневни на любимия си баща, който ги наказва твърде сурово за непослушанието, като се оттегля и ги изоставя сами в тъмната гора. Те отказват да разберат политическата логика на неговата оставка и се надяват да се върне на власт час по-скоро.

- Не сгреши ли Борисов?

- Според мен постъпи правилно, защото, ако не беше подал оставка, на другия ден щеше да има добре организирани и ескалиращи протести пред МС, които да дестабилизират държавата. Борисов има силни врагове, които надушиха кръв и се настървиха. Тъй че този ход е себесъхранителен не само за него и партията, но и за страната. Както виждаме, правителството в оставка продължава да си върши работата.

- Твърдите, че въпреки липсата на политически опит Радев изгради образ на надежден лидер, който вдъхва доверие?

- Да, и затова спечели с лекота срещу по-опитната Цачева, която при това имаше подкрепата на най-силната партия. Той демонстрира спокойно, сдържано и уверено поведение на човек, който контролира себе си и обстоятелствата. Самоконтролът е и част от професионалната характеристика на военния пилот, който управлява сложна машина в екстремни условия. Радев изглежда подреден, дисциплиниран, стабилен човек, не говори много, но вдъхва сигурност. Държи се твърдо, възпитано и неагресивно, с което печели симпатиите на образованата средна класа. Неговият опонент

Цачева безспорно

го превъзхожда

като политически

опит

и управленска експертиза, но носи със себе си негативите на властта. Каквито и аргументи в нейна полза да бъдат изтъкнати, те не се чуват, защото рационалната логика спира да работи, когато са отключени несъзнаваните психични механизми. Спира да има значение кой какво казва, важно става какво излъчва. И въпреки че Цачева се държа мъжки, тя нямаше шанс на този психологически терен. Всеки опит за сплашване на електората с катастрофични сценарии засилваше тягата в самолета на Радев. На Цачева не и остана друго, освен да приеме достойно загубата.

- Ще успее ли новият президент да поеме и носи успешно ролята на бащата?

- Надявам се да успее. Няма да му е лесно, защото тя е свързана с огромна отговорност и очаквания, които често остават неназовани, но трябва да бъдат разчетени и посрещнати. По ирония на съдбата най-полезен в това отношение може да му бъде тъкмо опитът на Борисов, защото никой след Тодор Живков не се е справял по-добре с тази роля от него.

- Социолозите обясняват победата на ген. Радев през протестния вот. Любопитен е вашият прочит на този вот като консервативен. Ще го споделите ли?

- Това беше вот за промяна, а сега промяната в целия свят е консервативна, колкото и парадоксално да звучи. Политическа промяна, която е призвана да укроти икономическите, културни и демографски промени, отключени от глобализацията и технологичната революция. Тези ускоряващи се промени драматично надхвърлят капацитета на хората да ги осмислят, да се адапитрат към тях и да ги интегрират в живота си и започват да застрашават устоите на нашия човешки свят такъв, какъвто го познаваме. Тъй че този вот не беше толкова протестен, колкото разтревожен и в някакъв смисъл

реактивен и

себеохранителен

Да, хората протестират, но не само срещу дефектите на управлението, а заради цялостното усещане, че не са защитени срещу връхлитащите заплахи.

- Впрочем политолог нарече ген. Радев левия Борисов. Вие как осмисляте този образ?

- Някой много точно каза, че след битката за президентството започва битката за Радев, усилията за неговата политическа приватизация и прикрепянето му към определена идеология или партия. Но според мен в нашия контекст няма конфликт между това да си ляв и консервативен. В България консервативното е свързано с носталгията по привидно подредения и стабилен свят на комунизма, с който очевидно се разделяме много трудно.

Народната

любов към...

(Продължение от 13-а стр.)

- Има ли лява вълна?

- За да има лява вълна, не е достатъчно да има разочаровани, гневни и отчаяни хора, които гласуват протестно, необходим е идеен авангард, който да катализира социалната енергия на губещите в политическо действие. Това го е постулирал още Маркс. Трябва да се свърши огромна интелектуална работа вляво, а това не изглежда да е приоритет на сегашното ръководство на БСП, което се

опиянява от

носталгично-реваншистки и

назидателно-обвинителни пози

В момента БСП е галванизирана от неочакваната победа и не трябва да изпуска този исторически шанс да се трансформира от музеен експонат в нещо жизнено и адекватно на променящото се общество, което отчаяно се нуждае от смислена лява политика. Не липсва и ляв интелектуален елит в лицето на хора като Иво Христов, Петър Волгин и пр., който засега присъства в публичността някак маргинално-заядливо, намусено и отмъстително, но без съмнение има капацитет да се превърне в авангард на автентичен ляв подем. Имам предвид социално и идейно движение, което не е генетично свързано с мутиралата червена олигархия, не е хипнотизирано от пропагандни клишета и не е обяздено от агентурния апарат на Кремъл.

- Протестен вот ли е искането на 2,5 милиона българи да въведем мажоритарна избирателна система?

- Според мен това е истинският протестен вот, който се насложи върху вота за президент и засили протестния елемент в него. И какво се оказа? Че искаме едновременно да сменим и политическите актьори, и правилата на политическата игра. Такава комплексна промяна винаги е заредена с голям риск. Все пак ние не избрахме третия, радикален вариант - да разрушим сцената, на която се играе политческият спектакъл... Слава богу, недоволството от системата не избухна в бунтове и въстания, промяната се случи в рамките на нормалния политически процес. От условно трите степени на политическо сътресение избрахме да предизвикаме втората, което е разумно.а

- Упрекват инициаторите на референдума в беозтговорен популизъм.

- Няма какво да се сърдим

на Слави и неговите юнаци,

че не били написани добре въпросите за референдума, че не били компетентни и били популисти.

Разбира се, че са такива, и точно затова са призвани да свършат тази работа. Популизмът може да бъде опасно оръжие в ръцете на войнствени демагози, но той е и резервното оръжие на демокрацията, към което тя прибягва, когато обичайните механизми на социална регулация не работят добре.

Когато в една общност възможностите за развитие са блокирани, се натрупва напрежение, което търси политически израз. Общността отвръща поглед от традиционните елити и се оглежда за някой извънсистемен агент, който може да прокара необходимите промени, да осъществи коригираща интервенция в буксуващата система, макар и с риск да я повреди. Такъв агент на промяната винаги се намира, и той по дефиниция е самосъздал се, устат, чепат и леко девиантен. С какво например Доналд Тръмп е по-различен от Слави Трифонов, освен че е несъизмеримо по-богат?

- Ще се случи ли промяна на избирателната система у нас в крайна сметка?

- Тя вече се случва. Водещи експерти и политици, влиятелни обществени и институционални фигури като омбудсмана Мая Манолова се захванаха за работа и търсят начин да облекат волята на суверена в нова избирателна система. Референдумът си изпълни задачата - недоволството и тревогата, които преди бяха в общността, сега се прехвърлиха в елитите.

- Дали това обаче е вярното решение?

- Не мисля. За мен това е поредната наивна фантазия, че може нормативно и технически да се реши проблем, който по своята природа е културен. Но това не означава, че реферeндумът не e нещо добро, напротив - аз вярвам, че дефектите на демокрацията се лекуват с повече, а не с по-малко демокрация. След като експертните и полтическите елити толкова често грешат и с такава неохота се учат от грешките си, чиято цена плащаме всички, нека сега дадем шанс на широките народни маси да направят своите грешки, да платят цената и евентуално да извлекат поуки.

CV

l Роден през 1967 г. в София

l Завършва българска филология в СУ “Св. Климент Охридски"

l Има защитена докторска степен по антропология в България и по организационни изследвания във Великобритания

l Преподавател в НБУ

  • Таксито да поскъпне? А кой ще се вози?

    Таксито да поскъпне? А кой ще се вози?

    Добър момент избраха такситата да искат вдигане на цената, няма що! В криза и пандемия. Националният таксиметров синдикат настоява началната тарифа да стане 3 пъти минималната за километър. Това е сериозно увеличение спрямо сегашното правило, че първоначалната тарифа може да е с 50% по-висока от цената на километър