- Г-н Шалев, вашата книга “Момчето с гълъбите” - един от най-превежданите израелски романи, излезе и на български език. Заради това ли сте в България и за първи път ли сте тук?
- Да, това е втората ми книга, която излиза на български, но за първи път съм в България. Отдавна искам да дойда тук. Бях си набелязал България по друга причина - да направя едно офроуд пътуване с джип. Аз съм голям почитател на този вид спорт. Правил съм го на много места по света. Участвал съм в ралито “Кемъл трофи” в Централна Америка. В Монголия също - чудесна страна за офроуд. Имам обаче и голяма мечта. Когато най-накрая в Близкия изток има мир, да взема една военна джипка, от тези най-яките. Да й махна всичките картечници и въоръжения, да я боядисам в розово и да обикалям из Арабския свят.
- Къде?
- Навсякъде - Сирия, Ирак, Саудитска Арабия, Йемен, после да прекося Египет по течението на Нил... Би било прекрасно.
- Нещо като библейско пътуване?
- Не, просто като запознаване със съседите.
- Е, вероятно ще трябва да почакате доста, за да сбъднете тази мечта.
- Надявам се, че ще мога да изчакам. Дано да не стана твърде стар. Аз имам един пикап “Тойота”, който е много популярен в района.
- Да, тези пикапи са много популярни, защото чудесно се съчетават с 14,5-милиметрова зенитна картечница.
- Да! Е, аз на моя нямам картечница, но това е машината, с която се придвижвам навсякъде из Израел, в Галилея, в пустинята Негев...
- Ходили ли сте някъде в Арабския свят?
- Йордания и Египет, защото с тях имаме мирни споразумения. Бил съм и в Ливан по време на войната, но не като войник, а да чета лекции на войниците.
- А били ли сте войник?
- Да, но бях ранен през 1967 г., след което бях изтеглен от активна военна служба.
- Това по време на Шестдневната война ли беше?
- Беше през ноември 1967 г., малко след войната.
- Какво се случи?
- Случи се в долината на река Йордан, на север. Бях ранен в гърба и в крака.
- Попаднахте в засада на палестински федаини?
- Не. Всъщност бяхме на операция, но бях прострелян по погрешка от наш войник. Приятелски огън, така да се каже.
- Случват се такива неща.
- О, да, случват се много често. Дори познавам добре човека, който ме простреля. Приятел ми е. Тогава бях четири месеца в болница и той дойде да ме посети. Чувстваше се много зле, а аз реших да го развеселя. Казах му: Виж какво, инвестирахме толкова много в твоята военна подготовка, а ти дори не успя да ме убиеш от 5 метра! Това въобще не е професионално от твоя страна.
- Прочетох биографията ви и знаете ли, стори ми се, че вашата лична история, тази на семейството ви, е като историята на Израел. Има много символика. Дори рождената ви година съвпада.
- Да, има нещо такова. Дедите ми са дошли в Палестина в началото на ХХ в. Едната ми баба е от Полша, дядо ми е от Санкт Петербург, другите двама са от Украйна. Дошли са като убедени ционисти, социалисти, въобще хора с твърди идеологически убеждения. Родителите на моята майка са от основателите на Нахалал - първия мошав в Израел. Аз съм роден през 1948 г. по време на войната за независимост и участвах във войната през 1967 г. Има наистина, както вие казахте, много символика. Защото
в първата война
Израел се роди,
а във втората
се изроди
Дори написах статия по този въпрос за хората от моето поколение. Защото ние сме особена група. Пиша по тези въпроси, без да съм политик, но не крия убежденията си. Имам колонка във в. “Йедиот ахронот”. Но това е журналистическата ми страна. В моята литература няма политика. Предпочитам да пиша за класически неща като...
- Любов?
- Любов, памет, смърт, копнеж, загуба...
- “Момчето с гълъбите” е такава книга.
- Да, това е една любовна история по време на война. Става дума за войната от 1948 г. и историята е между двама души, които имат пощенски гълъби. По онова време тези гълъби все още са се използвали и за военни цели. Макар и рядко, защото британците са ги били забранили. Втората история е за човек, който напуска дома и жена си в Тел Авив и се мести да живее в едно село.
- Има ли връзка между едната и другата история?
- Има, но няма да ви я кажа, защото това става ясно в края на книгата и не искам да ви разваля удоволствието от четенето.
- И това е измислена история, не се е случвала в действителност?
- Част от нея е измислена, плод на моето въображение. Иначе историята на войната в началото е истинска. Една от най-свирепите битки през 1948 г. е край манастира “Сан Симон” в Йерусалим. Интервюирах командира, който е водил операцията от наша страна по време на тази битка.
- Интервюирали сте го? Жив ли е?
- Да, макар и минал 90-те. Цял живот е бил в кибуц, жилав човек, на когото и сега ако му кажеш, ще си сложи военните дрехи и ще нарами оръжието. Просто невероятен човек. Много скромен, запазил е левите си убеждения, но истински боец!
- А първата ви книга на български?
- Казва се “Исав”. Като брата на библейския Яков. По-трудна е за четене от “Момчето с гълъбите”, защото има повече герои, повече истории, по-заплетена е, с повече метафори и аналогии. А последната книга, която публикувах в Израел, но не е преведена още, е за отмъщението. В нея има много агресия, но и там има любовна история.
- Коя е любимата ви любовна история?
- Тази между Яков и Рахел от Библията. Чета Библията по много светски начин, не съм религиозен. Интересува ме повече този Яков, който е женен за две сестри и е имал много сложен любовен живот, отколкото Яков като баща на израелското племе. Гледам на него като на литературен персонаж, не като на исторически герой. Просто харесвам историята му.
- Когато споменахте Яков, си спомих за гробницата на патриарсите в Хеброн. Там е и гробът на Авраам - праотеца на израелци и араби. Това място е специално в моите лични търсения на отговор защо е тази ужасна вражда и ще свърши ли някога.
- Има практично обяснение за тази вражда. Това е семейна история. Като битка между двама братя от един баща с различни майки. По-малкият брат, тоест ние, се чувства предпочитан и фаворизиран от бащата и от Бог, а другия се смята за отхвърлен и недооценен. Но освен семейна, това е и религиозна война. Това е една нескончаема трагедия, в която ние воюваме край светите места. И когато тази битка е религиозна, тогава няма рационалност. При ирационалността надеждата не присъства.
- Точно това си казах и аз, когато посетих гробницата на патриарсите. Там половината е синагога, а другата половина - джамия. Гробът на Авраам е по средата и към него има отвори откъм двата храма.
- Да, защото той е баща и за двата народа.
- Но над гроба има бронирано стъкло, защото евреите и арабите се замерят с камъни от двете страни. А понякога и стрелят. И тогава си казах: Тези никога няма да се разберат. Когато двама братя се бият над гроба на баща си, те никога няма да намерят мир.
- Това е едно много добро наблюдение и заключение. Знаете ли, целият ми съзнателен живот мина в тази нескончаема битка между израелци и палестинци, между евреи и мюсюлмани. Тя наистина е емоционална като между братя, както споменахте, а също и религиозна. И затова се страхувам, че ще продължи още много дълго. И каквито и споразумения да имаме или ни бъдат наложени от САЩ, Европа или откъдето и да било,
след години,
всичко може
да започне
отначало
А най-забавното в цялата работа е, че ние и палестинците толкова си приличаме. И двата народа сме с чудесно чувство за хумор и имаме отношение към храната. Когато се срещам с палестинци в чужбина, винаги възниква някаква близост, приятелство дори. Но в Израел... Аз не съм враждебно настроен, но чувствам тази враждебност навсякъде.
- Не сте ли оптимист за бъдещето?
- Аз съм оптимист по природа. Оптимист съм за себе си, за своя живот, за това, което правя. Не съм носталгик. Не смятам, че преди е било по-хубаво. Но когато става дума за израелци и палестинци, въобще не съм оптимист.
- Пожелавам ви обаче да сбъднете мечтата си с розовия джип.
- Да, това би било страхотно. Вие, доколкото знам, имате много приятели в Ирак и Сирия. Моля, предайте им, ако един ден видят розов джип, че това съм аз, нека не стрелят по мен. Идвам с мир.
Меир Шалев е най-популярният съвременен израелски писател. Автор е на 8 романа и седем книги за деца, много от тях преведени на повече от 20 езика.
Роден е през 1948 г. в Нахалал - едно от първите земеделски селища, създадени още преди основаването на Държавата Израел. Завършил е психология в Йерусалимския университет, след което започва журналистическа кариера в радиото и телевизията.