Как станах бежанка*

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/5914509 www.24chasa.bg
Капка Тодорова

Казвам се инженер Петрова и от 40 години обитавам блок 16 в “Красно село” в столицата. Всъщност обитавах, но откакто го бомбардираха, живея при роднини. През последните 28 години бях касиерка на блока, така че познавах всички!

Знаех кой кога става, кой с коя ляга, даже едно време Мая от седмия с моя помощ хвана мъжа си с оная, студентката от десетия, та го изгони. Хубаво си живеехме, задружно, а сега блока го няма.

Но да започна отначало. Миналата зима решихме с Тошо да свикаме събрание. От три месеца нямахме асансьор, парното спряха, водата не стигаше до горните етажи. Няма кой да плаща! От осми до десети етаж всички са в Гърция, трети етаж е в Германия, на Петкови момичето от шестия се ожени в САЩ... Тия от деветия не мога да ги хвана кога са там, кога ги няма. Дебна денонощно, ма все ги изпускам. Та миналата зима Тошо ме хвана как се въртя пред вратата им и ме сряза.

И да ги хванеш, няма да платят! - каза той делово и извади таблета от джоба си. - Измислил съм как да оправим проблема. Виждаш ли тези диаграми? Показват развитието на икономиката в Германия по години, съотнесено към броя приети чужденци в страната. Расте! Няма кой да им плаща пенсиите, внасят си. Схващаш ли?

Да. Не. Да, е, не де, нищо не разбирам. Какво ме интересува мен Германия, като ходя пеша до осмия етаж всеки ден по два пъти? Да не мислиш, че Меркел ще ни плати асансьора?

Бинго! Виждаш ли, че схващаш бе, инженер Петрова! Виж сега, знаеш, че разбирам от икономика. Затова ти предлагам да приемем бежанци!

Алеле божке! Ти нормален ли си бе, леля? Как ще приемаме бежанци, ми те са опасни, бе. Ще дойде един, ще повлече сто, докато се обърнем, ще станем на Афганистан.

Петрова, какъв Афганистан, бе, аз за Германия ти говоря, ти Афганистан. Ще внесем бежанци, ама плащачи. От Германия, от Англия, от Америка. Ти новини гледаш ли?

Гледам!

Какво става виждаш ли?

Виждам!

В Германия не щат Меркел, в САЩ – Тръмп, половината британци искат пак в ЕС, гърците не искат в Гърция.... Ние ще им дадем демокрация, Петрова! Блок 16 ще отвори врати за бежанци от тези страни и ще ги покани да се нанесат в празните апартаменти. И ето ти пак пари за асансьора, за парното, че даже и вратата ще ремонтираме да не зее така широко...

Не мога да си изкривя душата, планът му ми се видя брилянтен! После всичко стана много бързо. На събранието се явихме само аз и Тошо. Решението бе взето с мнозинство. Пуснахме обяви в чужди вестници. Ниски наеми. Хубав климат. Европейска столица. Стабилност! Още през март напълнихме блока. На осмия етаж се нанесоха гърци, над тях турци, на третия дойдоха едни от бившето ГДР, горе единайсетия го кръстихме пентхауз и го дадохме на американец. Британците пък се нанесоха на шестия. Мили хора. Всичките. До онзи фатален ден... Тошо реши да вдигнем таксата, за да ремонтираме покрива. Свикахме ново събрание. Чужденците са дисциплинирани хора, дойдоха всички. Усмихнати едни такива, гутен таг, калимера, хелоу... Но като опряхме до парите, нещата тръгнаха на зле.

Найн! – Гюнтер от третия почервеня като рак още щом видя, че вадя тефтера със сметките. - Нищо не плаща! Договор подписан! Пункт! Да плащат гърци, аз разбрал, че на тях половина само от цена взима. Аз ли да ги храня???

Като скочи оная ми ти гъркиня от осмия, като се разфуча... Капиталисти, потисници, фашисти, Хитлер капут!...

Гюнтер ставаше все по-червен и устата му мърдаше безгласно “Найн, найн”... Британецът мистър Смит тупна Гюнтер по гърба, смигна му приятелски и каза: Бът май френд... Джърмани плаща винаги! Забравихте ли, че ви победихме? И ние няма да платим, а освен това искаме отстъпка от наема.

В този момент турчинът извади пари и каза: Аз плащам, ханъм ефенди, но искам да ми дадете едно от мазетата за джамия да славя Аллах!

Като чух, пламнах: “Това е България, а не Турция, бе аланкоолу! Пет века сме ви търпели, робството свърши!” Турчинът не се даде. Не било честно той да плаща, а ние да го лишаваме от права. Джамия или спира да плаща наема... С гъркинята се спогледахме и аха да му скочим, стана най-страшното.

Намеси се американецът: Гайс, окей, окей, успокойте се. Искате пари? Ще дадем пари. Но искаме в замяна третия, петия и осмия етаж плюс асансьора само за нас.

Събранието експлодира. Гъркинята запя Интернационала, турчинът викна “Аллах акбар”, немецът повтаряше “Найн, няма плати”, аз плача “Оу, майкоууу, турчин пак ще ни коли, майкооу”, американецът се видя в чудо и звънна по телефона си: Хелоу, ай хев а проблем. Биг проблем!

Не знам на кого се обади и какво чуха отсреща сред писъците “Аллах”, “Майкоу” и “Найн, найн, найн!” ... После какво стана, не помня. Събудих се в “Пирогов”. Блокът бил бомбардиран от НАТО. Борба с тероризма в “Красно село”. Сега няма къде да живея. Бежанка съм. Търся подслон, плащам си входната такса редовно.

* Разказът спечели наградата “Алеко Константинов” тази година.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

  • Да пазим учителя!

    Днес е първият учебен ден. По традиция учениците от всички класове във всяко школо тържествено изпращат първолаците към класната стая. Но заедно с това ритуал трябва да има и за техните учители - онези, които им дават знанията и уменията, с които ще прекрачат прага на пълнолетието си след години. Трябва да стискаме палци на тези съвременни
  • Дали наистина тротинетките не могат да се движат по пътищата?

    Регистрационният им режим е като при мотопедите НАИСТИНА ли тротинетките не могат да се движат по пътищата? Всъщност могат! Но регистрационният им режим е като при мотопедите. Иначе законът е категоричен, че по пътищата се движат именно пътни превозни средства. Законът много ясно е казал, че “пътно превозно средство” е съоръжение,