Защо PISA-та у нас горчи

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/5922453 www.24chasa.bg

Изследването мери процедурно знание,

не помнене на подробности. Но българските

ученици имат интерес към знанието

В международното изследване на постиженията на учениците PISA България не е сред отличниците. Но това не е изненада на фона на предишните ни представяния на всеки 3 г., започвайки от 2006 г.

Гърция, Чили и Обединените арабски емирства са с резултати, статистически неразличими от тези на България. Наистина между 2006 и 2015 г. в резултатите на нашите ученици по природни науки има известен напредък от 434 на 446 точки, но той е толкова малък, че дори да се запази, ще ни отнеме около половин век да достигнем средните резултати за страните, които членуват в Организацията за икономическо сътрудничество и развитие. В днешните дълбоки промени в света на ученето и работата половин век е безкрайно много време.

От доклада на PISA се вижда и че постиженията на учениците в областта на науката са силно свързани с разходите за образование, при това не като относителен дял, а като разходи на ученик, измерени в паритет на покупателната способност. От приложените графики се вижда, че

50% от резултата

в природните

науки може да

бъдат обяснени с

финансирането

Това означава, че само финансиране не е достатъчно, но е много важно. Част от другите фактори за успех може да са свързани с начина, по който се използва финансирането. Какъв е основният ни проблем, що се отнася до учебното съдържание? Процедурното знание, което до голяма степен липсва на нашите ученици, става все по-важно. Информацията в която и да било сфера на човешкото знание е необозрима. Тя се произвежда с

темпове, които

надхвърлят

всякаква

човешка

възможност

дори за бегъл обзор. Вече съществуват проекти на големи университети и изследователски центрове в рамките на т.нар. гражданска наука, които използват труда на доброволци, за да прочитат и правят структурирани резюмета на научни статии, които иначе почти сигурно няма да попаднат в полезрението на много от специалистите.

В дългосрочната памет като част от инструментите, необходими за добрата професионална реализация, има смисъл да се съхраняват основно процедури и методи, включително правила за намиране на информация, за оценяване на нейното качество, за обработка и интерпретация.

PISA измерва и основни знания за света и природата. Те обаче не се отнасят до помненето на подробности, а отново за по-големи процеси и взаимовръзки, които се отнасят директно до света, който ни заобикаля, в неговата цялост, без да са парцелирани в отделни науки.

Всяка страна трябва да намери път да се постигне добър резултат с учениците. В основата на успеха на много източноазиатски страни стоят строгата дисциплина и много по-продължителното време в рамките на деня, седмицата и учебната година, които са посветени на учене. Много интересно е, че най-малък е делът на функционално неграмотните ученици в Източна и Югоизточна Азия.

Във Виетнам

само 5,9% от

учениците не

достигат дори

второ ниво

В България техният дял е 38%. Второто ниво в PISA се счита за прага, който гарантира минималната грамотност, необходима за живота. Задачите от първо ниво са толкова прости, че ако бъдат подходящо формулирани, могат да получат правилен отговор от деца в началното училище и дори в предучилищна възраст.

Давам за пример Виетнам, защото с тази страна, въпреки че е много далеч и много различна в културен план, имаме все пак някаква обща предистория от годините на комунизма. Изведнъж се оказва, че една страна, която дори в момента има малко над 1/4 от нашия БВП на глава от населението, е способна да осигури несравнимо по-равен достъп до образование от нас. В началото на 90-те г. имаме повече от 20 пъти по голям БВП на глава от населението от Виетнам. В Европа страната с най-нисък дял на учениците с постижения под второ ниво в природните науки е Естония с 8,7% от учениците. Естония преди около 5 г. радикално пренастрои системата си за финансиране на училищата, като пожертва част от икономическата ефективност за сметка на поддържането на малките и отдалечените училища.

В глобалния доклад на PISA за пореден път се споменава и че страните биха извлекли полза от по-ограниченото прилагане на политики, които насочват децата по различни траектории, особено ако това става в ранните години на средното образование. България е една от страните, които правят именно това чрез повсеместното

филтриране на

добрите ученици

след 7-и клас,

а и по-рано и насочването им в отделни училища.

И да погледнем откъм добрата страна към предпоставките, които ни дават надежда за бъдещето. Между 25 и 30% от учениците в България считат, че към 30- годишната си възраст ще имат кариера в науката. Този процент не е малък, но в нашия случай голяма част от тези ученици вероятно ще напуснат страната. Особено ме впечатли фактът, че около 1/4 от нашите ученици казват, че са правили симулации на природни или технически процеси.

В PISA има и въпроси за търсенето на научна информация и за удоволствието и интереса от изучаването на природните науки. По тези показатели нашите ученици стоят много добре в глобално сравнение. Т.е. вероятно ще сбъркаме много, ако тръгнем по рутинната обяснителна схема за незаинтересоваността на младите поколения или за това, че от всяко дърво свирка не става. В други страни ясно се вижда, че става. Трябва отново да се върнем към това, което предлага нашето образование.

Пазарувай в MediaMall.bg - книги, музика, филми и абонаменти

Коментари

Сортирай по:

Добави коментар

Добави коментар

аватар
  • Кадрите не решават всичко, по-важна е стабилността

    С хвърлената оставка на Димитър Главчев като председател на парламента някои наблюдатели отбелязаха голяма червена точка за БСП в двубоя ѝ с ГЕРБ.  Така ли е наистина? Да, тежестта на червената точка идва по две линии - първо, че така “потъна” важността на ревизията на приватизацията през прехода.
  • Не ме завихряйте в скандал с българския лекар!

    Когато описах случая със “Спешна помощ”, бях обективна, имам свидетели “БЪРЗА помощ” пак закъсня. Близо месец, след като написах статус във фейсбук за припаднало момиче пред БНТ и закъснението на линейката, лекарите от “Спешна помощ”, подкрепени от Българския лекарски съюз и Българския стоматологичен съюз,