- Г-н Пенчев, кое е по-добре за страната - да има ново правителство в този парламент, президентът Росен Плевнелиев да назначи служебно или да се изчака 22 януари, когато новият държавен глава Румен Радев назначи служебен кабинет и насрочи предсрочни избори?
- Зависи от политиците. Не виждам никаква трагедия, ако отидем на предсрочни избори. Това е нормална процедура, предвидена в конституцията. Последните два парламента бяха избрани при предсрочен вот. Не разбирам защо сега се опитват да ни внушат колко е страшно да има служебно правителство и предсрочни избори.
В обществото се насажда, че ако президентът Плевнелиев назначи служебен кабинет, след встъпването си в длъжност наследникът му Радев ще назначи друг. Не мисля, че е необходимо и едва ли не изискуемо от закона да има две служебни правителства.
Според мен смяната на служебния кабинет не е сигурна и задължителна стъпка. Това е въпрос, който двамата ще преценят. Няма да е странно или изненадващо Радев да не смени назначеното от Плевнелиев служебно правителство. Да, личностите са две, но президентската институция е една, нужна е приемственост.
- Трябва ли депутатите да се съобразят с референдума на Слави Трифонов, въпреки че 12 000 гласа не стигат, за да е задължителен?
- Ако ще сме правова държава и ще спазваме законите, трябва да ги спазваме такива, каквито са. След като в закона има изискване, един глас да не стига, референдумът не е задължителен. За мен няма съмнение, че не е задължителен. Казвам го под условие, защото Върховният административен съд не се е произнесъл по жалбата, може да реши друго.
След като е надхвърлил над 20% от гласувалите на миналите избори, парламентът е длъжен да обсъди отговорите и да прецени как да ги включи в законодателството. От депутатите зависи доколко и с каква бързина ще направят съответните промени.
- Според вас коя избирателна система е по-удачна - мажоритарната или пропорционалната?
- Без да съм специалист, този въпрос подлежи на сериозно обсъждане. Нека припомня, паметта ни е доста къса, че февруарските вълнения, които доведоха до оставката на първия кабинет на Бойко Борисов и до предсрочни избори, също бяха под мотото за нова избирателна система - изцяло мажоритарна или със засилен мажоритарен елемент.
Тогава 42-ото НС направи обсъждане с граждани под ръководството на Мая Манолова, която бе зам.-председател на парламента, какво точно трябва да се промени в изборните правила,
за да са доволни
хората и да се
гласува по тях
Като омбудсман се включих в дебатите, но после напуснах, защото останах с впечатлението, че волята на хората бе изкривена. Те искаха бързи промени на изборните правила, засилване на мажоритарния елемент, а ръководството на НС реши, че трябва да се разработи нов Изборен кодекс. За мен това бе начин да се удължи животът на парламента, който имаше много нисък рейтинг.
- Кое би било проблем при мажоритарната система?
- Районирането на 240 едномандатни района. Припомня се, че в различни държави районирането е било способ за манипулиране на изборите. Прерайонирането е актуално, както и новата съдебна карта, продиктувана от големите демографски промени - населението намаля, много напуснаха страната, огромна е концентрацията в София. И в двата случая става дума за достъп на хората и от най-слабо населените райони до властта чрез свои представители и респективно до правосъдие. Това са сложни промени, които се обмислят сериозно - не с години, но поне месеци. Не трябва да се бърза.
- В референдума не бе зададен въпрос за броя на депутатите. 240 много ли са, или са достатъчно?
- По питането на президента Плевнелиев за референдума Конституционият съд (КС) единодушно реши, че референдумът не е социологическо проучване и че той се прави тогава, когато волята на народа може да бъде изпълнена. Когато се задават въпроси от компетентността на Велико НС, няма как обикновено НС да изпълни волята на хората. Затова въпросът не бе допуснат. Хората не трябва да бъдат заблуждавани, че
волята им ще
бъде зачетена,
когато това не е
възможно
Въпросът за броя на депутатите опира до броя на населението и до степента на представителност. Да свеждаме въпроса до икономия от депутатски заплати е несериозно.
- Институцията Велико НС трябва ли да се закрие?
- Великото НС е въведено, за да се спестят лекомислени промени в конституцията с оглед на конюнктурни мнозинства в парламента. То се свиква, когато обществото има нужда от него. Седмото ВНС се свика с кръгла маса.
- Справяме ли се с мигрантската криза? Тя страшна ли е, или се насажда такова усещане?
- По-скоро се насажда такова усещане не само у нас, а в цяла Европа.
Не бива да се спекулира със страховете и с толерантността на хората, да се насажда омраза и ксенофобия. Четем как бежанец изнасилил и убил германка. Това е ужасно престъпление. Но ако беше немец, щеше ли толкова да се говори и пише, че немец е изнасилил и убил германка. Преекспонира се, защото извършителят е бежанец.
- Защо КС единодушно отказа да отмени т.нар. хонорари на юрисконсултите, за което настояваше омбудсманът Мая Манолова?
- По това решение в КС нямахме никакво колебание. Познавам добре проблемите на хората с топлофикация, 5 г. бях омбудсман. Възнаграждението на юрисконсултите няма нищо общо с тях. В искането бе посочено, че по дело за 3 лв. дълг човек е бил осъден да плати 300 лв. юрисконсултско възнаграждение. Проблемът не е в закона, още по-малко в конституцията, а в съдията, допуснал това.
Юрисконсултите са категория юристи, които по процесуалния закон винаги са имали право да защитават фирми и еднолични търговци. Такава фигура има във всички европейски държави, не е българска екзотика.
Възнаграждението на юрисконсулта се определя по следния принцип. Неизправната страна
дължи да
възстанови
разноските на
изправната
Когато става дума за адвокати, нещата са ясни - колкото си платил на адвоката, толкова имаш право да ти се върне, когато си спечелил.
Юрисконсултите са на заплата, по-трудно е да се изчисли какви разноски са направени по конкретно дело. Затова законът използва фикция, като се позовава на наредбата за адвокатските възнаграждения. Това законово решение е най-удачното и най-правилното, няма нарушение на конституцията.
В процеса всяка страна може да бъде представена от юрисконсулт. Ако в закона бе написано, че само монополистите имат юрисконсулти, бихме могли да се замислим. Но юрисконсулти представляват и държавните учреждения и институции. Ако те бяха задължени при дело да наемат адвокатски кантори, бъдете сигурни, че имущественото бреме за гражданите щеше да е много по-голямо.
ВИЗИТКА
Роден на 21 март 1952 г. в София
Завършил е право в Софийския университет, специализирал защита на конкуренцията във Франция
Съдия от кариерата, бил е адвокат десет години
Депутат в 39-ото народно събрание
Шеф на Върховния административен съд от март 2004 г. и член на Висшия съдебен съвет по право
Национален омбудсман от октомври 2010 г.
Конституционен съдия от октомври 2015 г.
Владее френски, английски и руски
Женен, с две деца