Иван Нейков: След кризата бизнесът работи с по-малко, но по-квалифицирани работници

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/5929282 www.24chasa.bg

Новите технологии “изметоха” професията машинописец, тепърва ще

променят образованието, казва бившият социален министър

- Модерни машини, устройства и нови технологии изяждат работните места не само на нискоквалифицираните работници, но и на средната класа. Как се вписва тази нова тенденция в България, г-н Нейков?

- Нека уточним - вероятно под средна класа се разбира средноквалифицирани работници. Защото средната класа обединява хора с определено ниво на доходи и стандарт на живот, а не с определена квалификация. Колкото до новите технологии и машини - те, образно казано, от момента, в който Ева е дала ябълката на Адам, винаги са създавали проблеми на работещия човек.

Всяка нова технология, всяка нова машина всъщност увеличава производителността и намалява труда на човека и в този смисъл го променя радикално.

Същевременно според много сериозни изследвания на европейската агенция за професионално образование и обучение Cedefob няма да се сбъднат очакванията на много работодатели, в частност и български, че

като отмине кризата,

всичко ще се върне

постарому

За добро или за лошо, няма да е така. И това е един от ефектите на кризата.

- Има опасност да изчезнат цели професии ли?

- И това. Но тук става дума за бизнеси и отрасли, които вече произвеждат повече с по-малко, но и по-квалифицирани работници. Това е един от феномените на кризата, който все още не осъзнаваме в България. Работодателите в развитите страни все повече търсят висококвалифицирани работници дори за нискоквалифицирана работа. И всъщност тъкмо това създава много големи проблеми на нискоквалифицираните работници.

- У нас аутсорс и IT компаниите напоследък са сред благоденстващите на пазара. Не са ли пример за обратна тенденция - търсят кадри и създават, а не изяждат работни места?

- Да, те създават работни места, а не ги “изяждат”, защото преди просто нямаше такива IT продукти, а аутсорса го нямаше изобщо като бизнес. Затова тази “заплаха” ще се отнася за традиционните, съществуващите отпреди дигиталната революция бизнеси. Тенденцията е да се постига по-висока производителност с по-малко труд.

Има още един много интересен феномен - през последните 80 години настъпи много важна промяна в изискванията на работодателите. Ако между двете световни войни са се търсили хора с умения, за да могат да правят онова, което работодателят изисква от тях, след Втората световна война, през 60-те до 80-те години на миналия век, все повече се търсеха хора с дипломи. Тоест хора, които минават през много нива на обучение и квалификация.

Сега обаче започва друга тенденция - работодателите търсят вече не толкова хора с дипломи, нито с някакви тесни умения. Търсят кадри, които имат капацитета да решават проблеми, да изпълняват задача, която им е поставена, по нестандартен начин. Или с други думи

креативността

се превръща

в най-ценното

за един работник. А зад тази креативност всъщност стои висока квалификация, но не квалификацията на дипломата, а такава, натрупана от житейски опит, допълнително обучение и дори от начина на живот на човек. Това е нещо, с което българският пазар на труда ще се сблъсква тепърва.

- Говорим за т.нар хибридни специалисти, които притежават не само технически умения, но и такива, свързани с маркетинг, комуникации, водене на преговори, нали? Но не изтичат ли през терминал 2?

- Напротив - имаме ги. И тази катастрофична картина, която чертаем вечер пред телевизора - че изтекоха мозъците и тук останаха само празни кратуни, слава богу, не е вярна. Имаме огромен потенциал.

Защо и с кого според вас се развиват IT и аутсорс компаниите? Тези бизнеси се правят от много читави и креативни хора. В България се развиват най-високотехнологичните бизнеси, а всички упрекваме висшето си образование, че не подготвя хора за пазара. И какво излиза? Тези хора, за които IT и аутсорс компаниите се бият, вероятно са изградили своя капацитет с подкрепата на средното и висшето образование, но и благодарение на собствените си инвестиции в кадрите си чрез обучителни курсове и програми.

- Кои са най-застрашените професии от напредъка на технологиите у нас?

- Не знам дали си даваме сметка, но в последните 15-20 години изчезна професия, която у нас даваше хляб на около 50 хиляди души. Нямаше предприятие, нито учреждение, нито институция, в които да няма десетки служители машинописци. Днес тази професия я няма. Такъв ураган създадоха новите технологии, че просто за 1-2 години изметоха 50 хиляди работни места.

- Ще се случи ли това и с други професии?

- Вероятно. Погледнете

торнадото, наречено

онлайн търговия Обемите, с които се развива, пораждат сериозна реална заплаха за традиционната търговия. И при следваща вълна на дигиталната революция тя вероятно сериозно ще пострада.

- Дали това няма да последва и за кадрите в образованието, в медицината?

- Образованието тепърва ще отнесе големите удари от новата реалност, в която живеем. Защото независимо от реформите, които проведохме в него, то е на нивото на образованието от 50-те и 60-те години на миналия век. Традиционно, тип класна стая, тип лектор, преподаващ информация на други, които го слушат. Това е

моделът на молива

и тебешира, но не и

на новите технологии

И ще дойде момент, в който българинът ще трябва да избира пред традиционното училище, традиционния университет и някой, който ще му предложи знания и умения, които ще му дадат примерно едни 20 нобелови лауреати. Преподават някъде по света най-високите нива на знания по начин, по който ти можеш да се учиш с крака на масата пред монитора. Това ще бъде краят на модела на образование, такова, каквото го познаваме.

Ние учехме по начина, по който учеха нашите бащи и майки. Внуците ни обаче няма да учат по този начин. И следващите, които трябва да са готови за голямата промяна, са работещите в образованието.

- Медицината е сред най-белязаните от новите технологии сфери. Ще пострадат ли от тях нейните кадри?

- Според мен лекарите, медиците могат да спят спокойно - все още няма как да ни лекуват роботи, нито да ни оперират по интернет. Така че отношенията пациент - лекар вероятно ще останат такива, каквито са сега.

В тази сфера новите технологии по-скоро ще бъдат в намирането на нови лекарства, нови възможности на медицинската техника.

- Как ще изглежда българският безработен след 50 години? Тогава вероятно новите технологии неизбежно ще ни залеят.

- Българският безработен след 50 г. въобще няма да прилича на днешния, най-малкото заради това, че трудът след 30 г. в България много ще се различава от този, който в момента полагаме.

Има вече няколко много ясни симптома, които дават основание за такова заключение. И ако в последните години ние се вторачихме в пенсионната реформа, това ни попречи да видим друг много сериозен проблем, който не решаваме и от това вече боли. Искаме от Кодекса на труда повече, отколкото той може да ни даде - създаден през 1986 г., променян над 200 пъти и всички в момента се лъжем, че го спазваме. От тази гледна точка

една от много

големите промени

ще бъде в

регулацията

на труда

Например официалните данни на НАП сочат, че в момента в България има около 330 хиляди работещи фирми. От тях 93% са с по-малко от 9-има работници. И ако преди нямаше микропредприятие, което да няма щатен счетоводител, днес стотици хиляди счетоводни услуги се предоставят въз основа на граждански договор. И не защото тези фирми са влезли в сивата икономика, а защото пазарът е поискал труд, регламентиран по друг начин.

Затова съм убеден, че следващата революция в България ще бъде в сферата на труда. Тепърва ще решаваме какво да правим с регулирането на труда на възрастните работници, с каквито българската икономика ще работи в следващите 30-40 г.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

  • Вярва ли някой, че присъдата по делото “Алабин” е без рушвет

    12 г. след трагедията на централната софийска улица “Алабин”, в която под руините на рухнала сграда загинаха две млади жени, едната от които майка на 3-годишно момиченце, делото приключи на първа инстанция. Решението на съда, че няма виновни, е повече от скандално, то е логичен завършек на отвратителното българско правосъдие. 10 г.
  • Властелинът на професорите

    Последните научни открития на Иво Христов от БСП за подмолната информационна война на Холивуд срещу Русия ТРЯБВА ли задължително да си луд, или надрусан, за да откриваш закодирани послания на световната конспирация в класически произведения и филми? В “От местопрестъплението” все дават сюжети с мрачни, лабилни индивиди,