Иван Нейков: След кризата бизнесът работи с по-малко, но по-квалифицирани работници

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/5929282 www.24chasa.bg

Новите технологии “изметоха” професията машинописец, тепърва ще

променят образованието, казва бившият социален министър

- Модерни машини, устройства и нови технологии изяждат работните места не само на нискоквалифицираните работници, но и на средната класа. Как се вписва тази нова тенденция в България, г-н Нейков?

- Нека уточним - вероятно под средна класа се разбира средноквалифицирани работници. Защото средната класа обединява хора с определено ниво на доходи и стандарт на живот, а не с определена квалификация. Колкото до новите технологии и машини - те, образно казано, от момента, в който Ева е дала ябълката на Адам, винаги са създавали проблеми на работещия човек.

Всяка нова технология, всяка нова машина всъщност увеличава производителността и намалява труда на човека и в този смисъл го променя радикално.

Същевременно според много сериозни изследвания на европейската агенция за професионално образование и обучение Cedefob няма да се сбъднат очакванията на много работодатели, в частност и български, че

като отмине кризата,

всичко ще се върне

постарому

За добро или за лошо, няма да е така. И това е един от ефектите на кризата.

- Има опасност да изчезнат цели професии ли?

- И това. Но тук става дума за бизнеси и отрасли, които вече произвеждат повече с по-малко, но и по-квалифицирани работници. Това е един от феномените на кризата, който все още не осъзнаваме в България. Работодателите в развитите страни все повече търсят висококвалифицирани работници дори за нискоквалифицирана работа. И всъщност тъкмо това създава много големи проблеми на нискоквалифицираните работници.

- У нас аутсорс и IT компаниите напоследък са сред благоденстващите на пазара. Не са ли пример за обратна тенденция - търсят кадри и създават, а не изяждат работни места?

- Да, те създават работни места, а не ги “изяждат”, защото преди просто нямаше такива IT продукти, а аутсорса го нямаше изобщо като бизнес. Затова тази “заплаха” ще се отнася за традиционните, съществуващите отпреди дигиталната революция бизнеси. Тенденцията е да се постига по-висока производителност с по-малко труд.

Има още един много интересен феномен - през последните 80 години настъпи много важна промяна в изискванията на работодателите. Ако между двете световни войни са се търсили хора с умения, за да могат да правят онова, което работодателят изисква от тях, след Втората световна война, през 60-те до 80-те години на миналия век, все повече се търсеха хора с дипломи. Тоест хора, които минават през много нива на обучение и квалификация.

Сега обаче започва друга тенденция - работодателите търсят вече не толкова хора с дипломи, нито с някакви тесни умения. Търсят кадри, които имат капацитета да решават проблеми, да изпълняват задача, която им е поставена, по нестандартен начин. Или с други думи

креативността

се превръща

в най-ценното

за един работник. А зад тази креативност всъщност стои висока квалификация, но не квалификацията на дипломата, а такава, натрупана от житейски опит, допълнително обучение и дори от начина на живот на човек. Това е нещо, с което българският пазар на труда ще се сблъсква тепърва.

- Говорим за т.нар хибридни специалисти, които притежават не само технически умения, но и такива, свързани с маркетинг, комуникации, водене на преговори, нали? Но не изтичат ли през терминал 2?

- Напротив - имаме ги. И тази катастрофична картина, която чертаем вечер пред телевизора - че изтекоха мозъците и тук останаха само празни кратуни, слава богу, не е вярна. Имаме огромен потенциал.

Защо и с кого според вас се развиват IT и аутсорс компаниите? Тези бизнеси се правят от много читави и креативни хора. В България се развиват най-високотехнологичните бизнеси, а всички упрекваме висшето си образование, че не подготвя хора за пазара. И какво излиза? Тези хора, за които IT и аутсорс компаниите се бият, вероятно са изградили своя капацитет с подкрепата на средното и висшето образование, но и благодарение на собствените си инвестиции в кадрите си чрез обучителни курсове и програми.

- Кои са най-застрашените професии от напредъка на технологиите у нас?

- Не знам дали си даваме сметка, но в последните 15-20 години изчезна професия, която у нас даваше хляб на около 50 хиляди души. Нямаше предприятие, нито учреждение, нито институция, в които да няма десетки служители машинописци. Днес тази професия я няма. Такъв ураган създадоха новите технологии, че просто за 1-2 години изметоха 50 хиляди работни места.

- Ще се случи ли това и с други професии?

- Вероятно. Погледнете

торнадото, наречено

онлайн търговия Обемите, с които се развива, пораждат сериозна реална заплаха за традиционната търговия. И при следваща вълна на дигиталната революция тя вероятно сериозно ще пострада.

- Дали това няма да последва и за кадрите в образованието, в медицината?

- Образованието тепърва ще отнесе големите удари от новата реалност, в която живеем. Защото независимо от реформите, които проведохме в него, то е на нивото на образованието от 50-те и 60-те години на миналия век. Традиционно, тип класна стая, тип лектор, преподаващ информация на други, които го слушат. Това е

моделът на молива

и тебешира, но не и

на новите технологии

И ще дойде момент, в който българинът ще трябва да избира пред традиционното училище, традиционния университет и някой, който ще му предложи знания и умения, които ще му дадат примерно едни 20 нобелови лауреати. Преподават някъде по света най-високите нива на знания по начин, по който ти можеш да се учиш с крака на масата пред монитора. Това ще бъде краят на модела на образование, такова, каквото го познаваме.

Ние учехме по начина, по който учеха нашите бащи и майки. Внуците ни обаче няма да учат по този начин. И следващите, които трябва да са готови за голямата промяна, са работещите в образованието.

- Медицината е сред най-белязаните от новите технологии сфери. Ще пострадат ли от тях нейните кадри?

- Според мен лекарите, медиците могат да спят спокойно - все още няма как да ни лекуват роботи, нито да ни оперират по интернет. Така че отношенията пациент - лекар вероятно ще останат такива, каквито са сега.

В тази сфера новите технологии по-скоро ще бъдат в намирането на нови лекарства, нови възможности на медицинската техника.

- Как ще изглежда българският безработен след 50 години? Тогава вероятно новите технологии неизбежно ще ни залеят.

- Българският безработен след 50 г. въобще няма да прилича на днешния, най-малкото заради това, че трудът след 30 г. в България много ще се различава от този, който в момента полагаме.

Има вече няколко много ясни симптома, които дават основание за такова заключение. И ако в последните години ние се вторачихме в пенсионната реформа, това ни попречи да видим друг много сериозен проблем, който не решаваме и от това вече боли. Искаме от Кодекса на труда повече, отколкото той може да ни даде - създаден през 1986 г., променян над 200 пъти и всички в момента се лъжем, че го спазваме. От тази гледна точка

една от много

големите промени

ще бъде в

регулацията

на труда

Например официалните данни на НАП сочат, че в момента в България има около 330 хиляди работещи фирми. От тях 93% са с по-малко от 9-има работници. И ако преди нямаше микропредприятие, което да няма щатен счетоводител, днес стотици хиляди счетоводни услуги се предоставят въз основа на граждански договор. И не защото тези фирми са влезли в сивата икономика, а защото пазарът е поискал труд, регламентиран по друг начин.

Затова съм убеден, че следващата революция в България ще бъде в сферата на труда. Тепърва ще решаваме какво да правим с регулирането на труда на възрастните работници, с каквито българската икономика ще работи в следващите 30-40 г.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

  • Крадците на вода да плащат яко

    Крадците на вода да плащат сметки за година назад - това предвижда нова наредба на МРРБ. И ако на някой този срок му се вижда дълъг, не е прав - към тарикатите, които ползват услуга на чужд гръб, не трябва да има милост. А в случая наказанието е достатъчно солено, за да откаже крадците - ако не напълно, то поне голяма част от тях.
  • Дойде ли време да спрем да местим стрелките?

    Двойното време е нелогичен анахронизъм ЛЯТНОТО часово време като организация на светлата част от денонощието, е въведено исторически като мярка за икономия на електрическа енергия за осветление. По-късно, набрало инерция, то се мотивира и като мярка за повишаване на качеството на живота. Приключи обществената консултация на Европейската комисия,