2017 г. - гибелна и кървава като 1917-а?

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/5941795 www.24chasa.bg

Каква ще бъде 2017 г.? С наближаването на новата година се появяват нови и нови прогнози каква ще е тя - за България и за света.

Интересно сравнение направи известният политолог Иван Кръстев - “2017 г. по потенциала и важността си вероятно ще прилича на 1917 г., когато започва разпадането на трите големи империи - Руската, Отоманската и Австро-унгарската.

Става дума за три избора - в Холандия, но основно във Франция и Германия, които до голяма степен ще определят бъдещето на ЕС”, каза Кръстев по Би Ти Ви.

Защо 1917 г. бе изключително важна за целия XX в., какво всъщност се случи тогава - ето обяснението на историка проф. Драгомир Драганов.

- Преди 100 г. се сринаха четири империи и либералната епоха

- От руините се надигнаха болшевизмът и фашизмът

- Роди се поколение с малко задръжки, податливо на крайности

- Заложена бе бомбата на нова световна касапница

В масовото съзнание обикновено 1917 година се свързва с т.нар. Велика октомврийска социалистическа революция (ВОСР).

Да, но не е така. С всичките си последици, причинени не само на Азия и Европа, но и на други континенти, ВОСР е само един от аспектите на онова, което се случва на света през 1914 – 1918 година.

Това е периодът на Голямата война (така поне са наричали Първата световна до декември 1941 г., когато с нападението на Япония над САЩ при Пърл Харбър реално започва Втората).

Другите аспекти на Голямата обаче не са по-малко важни.

Войната носи гибел на четири големи империи – Османската, Руската, Австро-унгарската и Германската. Заедно с тях от огромни части на Европа и Азия

изчезва завинаги

и монархическият

институт,

отстъпвайки място на републикански режими. Още по-важното е, че с три от тях (без бъдещия СССР) изчезват и изкуствено създадените и не по-малко изкуствено поддържани мултинационални агломерации.

На тяхно място на картата на Европа отново

се появяват

девет независими

държави

Четири от тях – Финландия, Литва, Латвия и Естония, успяват да се спасят, пък макар и само временно за последните три, от перспективата за живот в условията на тоталитарен режим.

Полша е “съшита” от парчета руско, германско и австрийско наследство. Място сред европейските демокрации заема и Чехословакия, “сглобена” от части от бившата Австро-унгарска империя, която също се превръща в две отделни държави. Към независимите Сърбия и Черна гора на Балканите се присъединяват други техни части, за да се влеят в Сърбо-Хърватско-Словенското кралство.

С други думи, Голямата война води до радикални промени не само в географската, но и в политическата карта на стария континент. Някои от тях се оказват истински

бомби със

закъснител,

които ще гръмнат през 1938 (Австрия), 1939 (Чехословакия и Полша), 1940 години (Литва, Латвия и Естония), за да доведат в последна сметка до избухване на европейската, а после и на

втората световна

касапница

И стигам сега до двете най-важни последици.

До 1914 г., т.е. до началото на Голямата война, в световната икономика господства либералната концепция за “по-малко държава”. Казано на съвременен език, това са принципите на “дивия капитализъм”, на обезправения наемен труд, изцяло зависим от произвола и своеволията на едрите частни собственици.

Но огромните военни усилия през 1914 – 1918 г., а в не по-малка степен и изискванията на реконверсията (прехода от военновременни към мирни релси в икономиките) натоварват правителствата с все по-голяма намеса в определянето на границите на цени и работни заплати, както и в планирането на производството по отрасли. Това в последна сметка води до постепенен преход от свободно към разновидности на планово и дори (за ужас на съвременните либерални души) централизирано стопанство.

Това пък на свой ред предизвиква и необходимостта от по-стриктно уреждане на взаимоотношенията между труда и капитала, също при активното участие на държавата. Появяват се, особено в демократичните държави, сериозни армии от наемни работници, добре платени, добре защитени в правото си на упражняване на професията, добре организирани синдикално и политически. (Именно след Първата световна война става възможно например дори и в такава традиционна държава като Великобритания безспорната дотогава съставка на двупартийната система – либералната партия, да бъде трайно изместена от лейбъристите.)

Появяват се и наченките на т.нар. социална държава, която поне за седем десетилетия измества либералната. С което фактически настъпва и нейната първа смърт.

Впрочем това се оказва гибелно и за цялата дотогавашна либерална система. Още повече че войната и нейните социални и икономически последици внасят съществени промени и в обществения живот.

Преминало и през месомелачката на Голямата война,

тогавашното “ново”

следвоенно поколение

е много по-различно

от предходното, с много по-малко задръжки, със значително по-нисък морал, особено в бързо увеличаващите се големи градски агломерации, където анонимността му е гарантирана. Скъсало с естествената си дребнобуржоазна среда от провинциално-еснафски тип, то освен това става и значително по-податливо на влиянията на крайни идеологии.

Там, където демократичните традиции са по-устойчиви, обикновено те нямат сериозни успехи. Другаде обаче се появяват нови идеологически и политически движения, разчитащи чрез радикална или екстремистка терминология да увлекат след себе си огромни маси. Така в Европа постепенно

набират сила

и влияние

болшевизмът

(ленинският вариант на комунизма), фашизмът и националсоциализмът.

Ами ето това, а не само някаква “революция” в една отделно взета държава, се случва в света преди около сто години. А за немалко изследователи сега той изживява дълбока криза и на “втората либерална система”, наложила се като “модерна” през 80-те и 90-те години на миналия век концепция не само за десните, но, уви, и за левите политически сили.

Което пък на свой ред обяснява и бумът на онова, в което под сумарното понятие “популизъм” някои се опитват да прикрият факта на масовото и

все по-нарастващо

недоволство от т.нар.

партии на статуквото

Въпросът е дали ако преди 100 години Голямата война и нейните последици не отбелязаха, наред с гибелта на първата либерална система, и края на епохата на модерната история и не поставиха началото на тази на съвременността, сега светът не навлиза в качествено нов етап от развитието си?

Маркирана този път от краха на втората либерална система?

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

  • 40 години чакане за национална детска болница стигат

    Добра новина е, че след 40-годишно чакане ще стартира проектът за строеж на национална детска болница. През всичките тези десетилетия е имало политически консенсус за педиатрията, но явно е трябвало някой реално да поеме ангажимент това да се случи. И този човек е здравният министър Кирил Ананиев. Има шансове чаканата детска болница да отвори до
  • Властелинът на професорите

    Последните научни открития на Иво Христов от БСП за подмолната информационна война на Холивуд срещу Русия ТРЯБВА ли задължително да си луд, или надрусан, за да откриваш закодирани послания на световната конспирация в класически произведения и филми? В “От местопрестъплението” все дават сюжети с мрачни, лабилни индивиди,