2017 г. - гибелна и кървава като 1917-а?

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/5941795 www.24chasa.bg

Каква ще бъде 2017 г.? С наближаването на новата година се появяват нови и нови прогнози каква ще е тя - за България и за света.

Интересно сравнение направи известният политолог Иван Кръстев - “2017 г. по потенциала и важността си вероятно ще прилича на 1917 г., когато започва разпадането на трите големи империи - Руската, Отоманската и Австро-унгарската.

Става дума за три избора - в Холандия, но основно във Франция и Германия, които до голяма степен ще определят бъдещето на ЕС”, каза Кръстев по Би Ти Ви.

Защо 1917 г. бе изключително важна за целия XX в., какво всъщност се случи тогава - ето обяснението на историка проф. Драгомир Драганов.

- Преди 100 г. се сринаха четири империи и либералната епоха

- От руините се надигнаха болшевизмът и фашизмът

- Роди се поколение с малко задръжки, податливо на крайности

- Заложена бе бомбата на нова световна касапница

В масовото съзнание обикновено 1917 година се свързва с т.нар. Велика октомврийска социалистическа революция (ВОСР).

Да, но не е така. С всичките си последици, причинени не само на Азия и Европа, но и на други континенти, ВОСР е само един от аспектите на онова, което се случва на света през 1914 – 1918 година.

Това е периодът на Голямата война (така поне са наричали Първата световна до декември 1941 г., когато с нападението на Япония над САЩ при Пърл Харбър реално започва Втората).

Другите аспекти на Голямата обаче не са по-малко важни.

Войната носи гибел на четири големи империи – Османската, Руската, Австро-унгарската и Германската. Заедно с тях от огромни части на Европа и Азия

изчезва завинаги

и монархическият

институт,

отстъпвайки място на републикански режими. Още по-важното е, че с три от тях (без бъдещия СССР) изчезват и изкуствено създадените и не по-малко изкуствено поддържани мултинационални агломерации.

На тяхно място на картата на Европа отново

се появяват

девет независими

държави

Четири от тях – Финландия, Литва, Латвия и Естония, успяват да се спасят, пък макар и само временно за последните три, от перспективата за живот в условията на тоталитарен режим.

Полша е “съшита” от парчета руско, германско и австрийско наследство. Място сред европейските демокрации заема и Чехословакия, “сглобена” от части от бившата Австро-унгарска империя, която също се превръща в две отделни държави. Към независимите Сърбия и Черна гора на Балканите се присъединяват други техни части, за да се влеят в Сърбо-Хърватско-Словенското кралство.

С други думи, Голямата война води до радикални промени не само в географската, но и в политическата карта на стария континент. Някои от тях се оказват истински

бомби със

закъснител,

които ще гръмнат през 1938 (Австрия), 1939 (Чехословакия и Полша), 1940 години (Литва, Латвия и Естония), за да доведат в последна сметка до избухване на европейската, а после и на

втората световна

касапница

И стигам сега до двете най-важни последици.

До 1914 г., т.е. до началото на Голямата война, в световната икономика господства либералната концепция за “по-малко държава”. Казано на съвременен език, това са принципите на “дивия капитализъм”, на обезправения наемен труд, изцяло зависим от произвола и своеволията на едрите частни собственици.

Но огромните военни усилия през 1914 – 1918 г., а в не по-малка степен и изискванията на реконверсията (прехода от военновременни към мирни релси в икономиките) натоварват правителствата с все по-голяма намеса в определянето на границите на цени и работни заплати, както и в планирането на производството по отрасли. Това в последна сметка води до постепенен преход от свободно към разновидности на планово и дори (за ужас на съвременните либерални души) централизирано стопанство.

Това пък на свой ред предизвиква и необходимостта от по-стриктно уреждане на взаимоотношенията между труда и капитала, също при активното участие на държавата. Появяват се, особено в демократичните държави, сериозни армии от наемни работници, добре платени, добре защитени в правото си на упражняване на професията, добре организирани синдикално и политически. (Именно след Първата световна война става възможно например дори и в такава традиционна държава като Великобритания безспорната дотогава съставка на двупартийната система – либералната партия, да бъде трайно изместена от лейбъристите.)

Появяват се и наченките на т.нар. социална държава, която поне за седем десетилетия измества либералната. С което фактически настъпва и нейната първа смърт.

Впрочем това се оказва гибелно и за цялата дотогавашна либерална система. Още повече че войната и нейните социални и икономически последици внасят съществени промени и в обществения живот.

Преминало и през месомелачката на Голямата война,

тогавашното “ново”

следвоенно поколение

е много по-различно

от предходното, с много по-малко задръжки, със значително по-нисък морал, особено в бързо увеличаващите се големи градски агломерации, където анонимността му е гарантирана. Скъсало с естествената си дребнобуржоазна среда от провинциално-еснафски тип, то освен това става и значително по-податливо на влиянията на крайни идеологии.

Там, където демократичните традиции са по-устойчиви, обикновено те нямат сериозни успехи. Другаде обаче се появяват нови идеологически и политически движения, разчитащи чрез радикална или екстремистка терминология да увлекат след себе си огромни маси. Така в Европа постепенно

набират сила

и влияние

болшевизмът

(ленинският вариант на комунизма), фашизмът и националсоциализмът.

Ами ето това, а не само някаква “революция” в една отделно взета държава, се случва в света преди около сто години. А за немалко изследователи сега той изживява дълбока криза и на “втората либерална система”, наложила се като “модерна” през 80-те и 90-те години на миналия век концепция не само за десните, но, уви, и за левите политически сили.

Което пък на свой ред обяснява и бумът на онова, в което под сумарното понятие “популизъм” някои се опитват да прикрият факта на масовото и

все по-нарастващо

недоволство от т.нар.

партии на статуквото

Въпросът е дали ако преди 100 години Голямата война и нейните последици не отбелязаха, наред с гибелта на първата либерална система, и края на епохата на модерната история и не поставиха началото на тази на съвременността, сега светът не навлиза в качествено нов етап от развитието си?

Маркирана този път от краха на втората либерална система?

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

  • Народът тръгна пак на път, карайте внимателно

    Пак се събират няколко почивни дни и народът отново тръгна на път. Едни се запътиха за последно до българското море, други хиляди се наредиха в колони към Гърция, трети ще помагат за гроздобера или просто ще празнуват. Но нека всички да не забравят най-важното - за да има празник, дано всеки да стигне жив и здрав там, закъдето е тръгнал.
  • Дойде ли време да спрем да местим стрелките?

    Двойното време е нелогичен анахронизъм ЛЯТНОТО часово време като организация на светлата част от денонощието, е въведено исторически като мярка за икономия на електрическа енергия за осветление. По-късно, набрало инерция, то се мотивира и като мярка за повишаване на качеството на живота. Приключи обществената консултация на Европейската комисия,