Затова и лидерът на ГЕРБ първи проумя, че ако няма мажоритарни избори, следва страшен наказателен вот
КРИСТИНА КРЪСТЕВА анализира защо Бойко Борисов се отказа да е премиер и прогнозира как ще приключат усилията за правителство
В петък най-малко десетина кандидати за премиери в България бяха сломени от неочаквания брюкселски обрат на Бойко Борисов.
Предсрочните избори и разгромяващата победа отплаваха пред очите на БСП по думите на виден социалист. В събота сутринта Борисов заговори нещо по-различно, което пък хвърли в тежък размисъл реформаторите. Не стига, че президентът им даде мандата, а сега ще трябва да съставят и правителство.
С кого е заспал
в петък вечерта
Бойко,
питаха се тези, които го познават, без да влагат във въпроса грозно любопитство към интимния живот на лидера на ГЕРБ.
В петък почти през целия ден се знаеше, че е слушал своите партньори по неволя - патриоти и реформатори, в различен формат. Първите много искаха да правят правителство, а вторите дори и не бяха сънували, че това ще им се случи. Но и първите, и вторите трябва да са много доволни от съвместното управление с Борисов, при което той поемаше негативите по неволя и според характера си, а малките в неформалната коалиция получаваха каквото си пожелаят. От министерски кресла и ремонти на хеликоптери до строителство на огради за бежанците.
Да се върнем от споделената власт и несподелените отговорности към този петък.
Вероятно Борисов е чул от своите партньори, че българите вече не обичат силно своя премиер и са го показали с протестен вот на президентските избори.
Впрочем партньорите му първи обявиха разминаване на чувствата си с Борисов още в първите часове след изборите.
Колко му трябва на премиера, за да се стресне, че се е разминал с народната любов.
На Борисов и бездруго му е криво. Нищо, че не млъкна като Иван Костов през 2001 г. и намери сили “като спортист” да поздрави ген. Румен Радев с победата. Той е потиснат от първата изборна загуба на партията си.
И то не толкова заради президентството, колкото защото приема резултата лично.
А “доброжелателите” знаят отлично най-доброто и най-лошото качество на Борисов - да го обичат всички. Той е с голямо его, много състезателен, с хъс.
Един от 100 да
не го харесва,
останалите 99 му
се замъгляват
и се фиксира върху него. Последното е добро за недоволните от нещо - който излезе на протест, тутакси го получава. А може и да не е протест. Заклети врагове на Борисов от ляво и дясно премълчават удобно за свои посещения при него - той изслушва, опитва се да помогне.
Защото иска да го обичат. Това прави Борисов манипулируем.
Той няма очи да остане във властта, ако е убеден, че се е разминал с народната любов. И когато се чудеше на Пламен Орешарски - как седи, докато под прозорците му хиляди го гонят, беше действително искрен.
Както бе искрен и че ако нещо си заслужава да има правителство, това е да се даде
време на
парламента
да гласува
мажоритарните
избори.
Някой веднага го заподозря дали това го е прозрял в Брюксел? А простият факт е, че Борисов първи се усети от големите ни политици, че ако предсрочните избори минат по старите правила, напролет ще го отнесат партиите в парламента. А като най-голяма политическа сила най-ударена ще бъде, естествено, ГЕРБ.
Заради рязкото излитане нагоре към президентството на Румен Радев вероятно ушите на Корнелия Нинова са заглъхнали и трудно чува проповедите на Слави Трифонов срещу политиците всяка вечер. Но иначе тя демонстрира верен слух в партията си и сигурно ще се усети, че за победа ще трябват и тези, които пяха със Слави на Орлов мост тази късна есен.
Борисов можеше да бъде премиер с мандата на реформаторите. Оставен извън Министерския съвет, той ще е по-опасен както за опонентите си, така и за настоящи и бъдещи партньори във властта.
И патриотите като всички, които познават добре премиера в оставка, умело използваха най-доброто и най-лошото му качество. Може и да ги е чул, но в обществото от петък остана
скандалът между
Красимир
Каракачанов
и Валери
Симеонов,
които показаха, че вътрешните гърмежи не са само патент на реформаторите. Те поне не бяха си говорили с писма, а си вдигаха телефона. Въпреки че се скараха в неподходящ момент, Каракачанов и Симеонов все ще се оправят. А Владислав Горанов, преди да освободи кабинета си, сигурно ще получи от Борисов задача да редактира така приходно-разходните графи на държавата, че да намери пари за най-ниските пенсии - изричното условие на “Обединени патриоти” за подкрепа на нов кабинет в този мандат.
Въпреки всички тези активирани в най-неподходящ момент мини, правителство с третия мандат - на реформаторите, вече почти сигурно ще има. В продължение на няколко часа в неделя по време на преговорите ГЕРБ - РБ - ПФ нещата просветлели. Уточнени били приоритетите на управлението. Аргумент №1, заради който мандатът на РБ ще се реализира, е промяна в Изборния кодекс, която да отрази желанието на тези над 2 и половина милиона българи. За да сме изрядни пред Венецианската комисия, новите правила трябва да са приети поне 1 г. преди редовния парламентарен вот през 2018 г. Което не пречи кабинетът да има по-дълъг хоризонт и да доизкара целия оставащ период дотогава - 18 месеца. Така за парламент (по нови правила) ще гласуваме след края на председателството.
Решаваща за този период ще е парламентарната подкрепа, която ще получи кабинетът на реформаторите. От 22-мата депутати на блока отсега е ясно, че поне един - Радан Кънев, ще е срещу правителството Със сигурност ще го последват, ако не всичките останали 4-ма от ДСБ, то поне двама от тях. Т.е. в собствения си тил - парламентарната група на РБ, кабинетът ще има 17-19 гласа.
Гражданският съвет
на блока ще
го подкрепи
- имало сбирка, на която го решили, макар и да не са го огласили.
“Ако сега пуснем БСП на власт, доиграваме последния валс. Десният избирател, който преглътна толкова много, този път няма да ни го прости”, мотивира се самокритично десен лидер.