Кой е този просяк?

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/5944144 www.24chasa.bg
Просякът , който стои на ъгъла на "Граф Игнатиев" и "Васил Левски" в столицата. СНИМКА: АВТОРЪТ

Ако бизнесмени предложат работа на хората, които чакат милостиня, ще е повече от стотинките, които (не) пускаме в чашата

МИНАХ 4 пъти покрай него в този ден. Седеше както винаги на ъгъла на ул. “Граф Игнатиев” и бул. “Васил Левски”, точно срещу паметника на “Патриарха”. И както винаги - с черни очила и чаша в ръка. Чакаше някой да му пусне стотинки.

Никой обаче не пускаше. Хората бързаха, без да му обръщат внимание. Вероятно имаха съмнение, че ги мами. Сляп ли беше наистина? Беден ли беше в действителност?

Когато минавам край просяци, винаги изпитвам неудобство. Хем искам да им пъхна в ръката някоя стотинка, която дрънка в джоба ми, хем съмненията у мен проговарят - кои са всъщност тези хора, какви са? Ако не са на социалното дъно, могат ли така безскрупулно да лъжат? Ами ако наистина имат нужда, защо да си слагам грях на душата и да ги съдя?

Докато се чудех каква е истината и за този човек с тъмните очила, вече бях отминала. Без да пусна нищо в чашата.

Едното “аз” пак казваше: вместо да се съмняваш, по-добре помогни... А другото се обаждаше - ако дадеш на някой, който се прави на нуждаещ, може би ставаш безкритичен съучастник в една социална измама...

Докато се колебаех кое “аз” е право, в главата ми направо се роди план за журналистическо разследване - ще застана отсреща в градинката и като си тръгне довечера мъжът с очилата, ще поема след него и ще видя къде ще отиде... Хвана ме обаче срам, че ми минават такива мисли през главата. Може би човекът наистина се нуждаеше от тези наши дребни стотинки...

Един час по-късно, на връщане, бях на път да мина през същото място. Неудобството и терзанието какво да направя и кое “аз” да послушам, ме загризаха отдалеч.

И изведнъж на около 50 метра от обичайния ъгъл го забелязах пред мен - крачеше бодро, дори бързо. Този път носеше сгъваемо столче в ръка. Явно му бе омръзнало да седи прав. Времето беше хубаво - сигурно щеше да остане цял ден.

И както си вървеше устремен към заветното място, неочаквано почти на бегом пресече трамвайната линия. Без дори за секунда да спре и да “опипа” пътя с бастуна или да се ослуша идва ли трамвай, за да не попадне под колелата му. Мина без никаква предпазливост, а бастунът му висеше безучастно в ръката. Той продължи да пори потока от хора срещу него, без никак да се притеснява дали няма да се сблъска с тях. Изглеждаше сигурен, че в суматохата никой няма да забележи несъвместимите за един слепец бързи движения.

Този човек не изглеждаше сляп!

След всичко, което видях, помислих, че може би е опитен социален рецидивист - с избора на място, където всеки се взира предимно в светофара, с избора на свръхтъмни очила, през които да гледа хората и да преценява реакциите им, без те да могат да направят същото, с кроткото си и ненатрапчиво присъствие, което може да събуди съчувствие и у мъртвец.

Толкова бях смаяна, а той - толкова бърз, че успях да го снимам едва когато бе заел обичайното си място.

Стана ми болно от неочакваното разкритие и не знаех как да реагирам. Прииска ми се да застана очи в очи с него и да му задам въпросите си - за неестествено бързия му ход, за непредпазливото му пресичане, за бездействащия бастун, който трябваше да “опипва” терена.

Нямах обаче сили да питам - как да застана очи в очи с човек, който криеше своите зад черни стъкла!?

И тогава си помислих, че идва Коледа. Армия просяци ще ни връхлети отново, както всяка година по това време. Какво ще правим тогава? Как ще отсеем онези, които са в истинска нужда, от другите, които безскрупулно ни мамят, като (не) ни гледат в очите? И въобще как ще отговорим на въпроса: кой е този просяк?

За себе си реших, че трябва да намеря сили да заговоря поне някои от тези хора. Да чуя личната им история. Да я разкажа на друг. Може да прилича на комуникационна утопия, но ако всеки от нас го направи, ще получи шанс да купи баничка и топла супа на правилния човек.

А хората със собствен бизнес могат просто да предложат работно място на хората, протегнали ръка. Така те ще могат да изкарат повече от жълтите стотинки, които ние (не) им пускаме.

А измамниците? Те може би ще се почувстват неудобно от неочакваните разговори и от още по-неочакваните предложения.

Може би...

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

  • А какво ще стане с 11-ото яйце в кошницата

    Тръгнат ли цените нагоре, няма власт, която да не се обърка и да не тръгне да търси някакви спасителни варианти. Ясно защо - защото избирателят ще е недоволен, меко казано. Та явно такива са и причините един вицепремиер да предлага таван за печалбата от хляба и още 9 важни хранителни стоки.  Да не се хващаме с “дребните” детайли - например ако
  • Дойде ли време да спрем да местим стрелките?

    Двойното време е нелогичен анахронизъм ЛЯТНОТО часово време като организация на светлата част от денонощието, е въведено исторически като мярка за икономия на електрическа енергия за осветление. По-късно, набрало инерция, то се мотивира и като мярка за повишаване на качеството на живота. Приключи обществената консултация на Европейската комисия,