Русия си дава сметка, че нейната коалиция
не стига, за да се разгромят джихадистите,
които имат тактическо предимство
Отзвукът от превземането на втория по големина сирийски град Алепо от водената от Русия коалиция далеч надхвърли територията на арабската държава.
Той се изрази видимо в
демонстрациите
в над 15 държави
Много по-важен е етапът “След Алепо”, който ще очертае няколко тенденции на поведение на местните играчи, регионалните фактори и световните сили.
Мнозинството сериозни коментатори извеждат като закономерен процес окрупняването и радикализацията на разбитата в Алепо опозиция. В Южна Сирия е имало митинги на контролираните от бунтовниците райони, в които отделни населени места са призовавали обединението на милициите. В противен случай ги чака същият край като този в Алепо.
Проблемът не е само във въоръжените лица, а и в населението, което ги подкрепя. То ще бъде отведено извън неговите жилища и на негово място ще дойдат членовете на проправителствените отряди (обикновено шиитски милиции, рекрутирани от бедните райони на Пакистан, Афганистан или Ирак). Сериозни експерти прогнозират, че шиитските милиции, превзели Алепо, ще бъдат настанени в източните квартали на града заедно със семействата си. Всъщност подобни големи битки винаги предизвикват конфесионални прочиствания и вътрешна в Сирия миграция.
Много по-важни са процесите на прегрупиране и
радикализация на
разбитите
милиции в Алепо
Това е основната причина за внезапното рухване на защитата на Източен Алепо. Според експерта от в. “Шарк ал аусат” Надир Рида “след Алепо ще бъде стимулиран процесът на формирането на “четвърто поколение “Ал Кайда”. Без съмнение центърът ще е Идлиб, който се превърна в бастион на радикалния сунизъм в страната. Обединението на опозицията е процес, който протича още от 2011 г., но на този етап идеологическите, външните зависимости и лидерските амбиции се оказват непреодолими.
Преди два дни най-силната групировка “Фатах аш шам” (бивша “Ал Нусра”) декларира, че се формира “Обединена ислямска институция” (ОИИ) или “Създаваща се държава”, в която ще влязат трите основни радикални милиции. Сред плановете им са
да групират
около 100 000
бойци
и да следват тактиката на талибаните в Афганистан - партизанска война на цялата сирийска територия. Тяхната държава ще почива върху шериата. На този етап всичко е само пожелание, тъй като 9 други по-малки ислямистки групировки бойкотират новото формирование.
Водещите ислямистки милиции остават силно фрагментирани. В края на 2015 г. от Афганистан в Идлиб бяха изпратени видни джихадистки лидери, сред които Абу Кхаир ал Мъсри, заместникът на Айман Заухири в “Ал Кайда”. Въпросният терорист има смъртна присъда в Египет по т.нар. дело “Завръщащите се от Албания” (през 1998 г. “Ал Кайда” прави неуспешен опит да взриви американското посолство в Тирана, един от обвиняемите терористи е прекарал осем месеца като преподавател по арабски в ислямска фондация в България). Именно Ал Мъсри е идеологът на “отказа” на “Ал Нусра” от “Ал Кайда” и на нейното преименуване. Той обаче има силни противници в лицето на историческите полеви командири Сейф ал Адил (виден полеви командир на “Ал Кайда”, организирал атентатите срещу американските посолства в Кения и Танзания през 1998 г.), Абу Мохамед ал Мъсри и Абу Касам ал Ордони. Всеки от тях с дълга терористична биография.
Последните трима лансират идеята, че поражението в Алеппо е доказало неефективността за скъсването на връзките с организацията майка. Те считат, че в Едлиб трябва да се създаде нова милиция, която да е истинско копие на “Ал Кайда” от миналото. Идеята за формирането на движение “Сирийски талибани” не е нова, но именно сега е подновена. Първият, който призовава за нейното създаване, е известният радикален салафитски идеолог и духовен баща на Абу Мусааб ал Заркай, йорданеца Абу Мохамед ал Макдаси.
В плановете на въпросните крайни екстремисти е и
привличането на
отцепили се от
ИДИЛ отделни
банди
или личности. Става въпрос и за превръщането на Идлиб в седалище на бъдещата формация, а терористичните действия да бъдат разпрострени в провинциите Алепо, Латакия, Хомс и Хама. Така алкайдистите ще се борят директно срещу правителството в Дамаск, а не срещу ИДИЛ.
На фона на “кандахаризирането” на разгромената сирийска опозиция и групирането ѝ в Идлиб пред победилата руско-сирийско-иранска-“Хизбула” коалиция стоят редица въпроси. На първо място, Русия иска да извлече максимални политически дивиденти, а не да продължава военната операция в съседен Идлиб.
Тя иска да изтласка Запада като посредник в сирийския конфликт, предлагайки Астана, столицата на близкия Казахстан, като място на преговори за бъдещето на Сирия вместо Женева. Москва предлага изцяло “източно уреждане” на кризата, като в нея участва единствено Турция от досегашните основни играчи.
Сякаш Москва иска да даде тласък в отношенията си с Турция, с която успя да наложи оттеглянето на бунтовниците от Алепо, както беше договорено преди месеци между Путин и Ердоган. Сделката беше ясна: Алепо срещу зелена светлина в Северна Сирия и по-специално град срещу Ал Баб, контролиран все още от ИДИЛ. Нещо повече, Русия и Турция като държави с ясни военни планове в Сирия настояваха за мирно изтегляне на бунтовниците с ясното съзнание, че от двете страни на фронта има както руски, така и турски военнослужещи.
Анкара просто
спасяваше
своите
съветници
и полеви
офицери,
които до последния момент организираха отбраната на Източен Алепо.
В същото време Москва не желае да даде ход на военни действия срещу Идлиб, както настояват Дамаск и Техеран. Тоталното поражение в Палмира срещу ИДИЛ подсказва за истинското състояние на руско-сирийско-иранско-“Хизбула” коалиция, когато тя воюва в пустинни, а не градски условия. Поведението на 20-хилядния контингент в Алепо е коренно различно от това на 7 -хилядния контингент в Палмира.
Лично Путин бе
принуден да
признае за
унизителното
поражение
Статия на руския военен експерт Михаил Ходаренок във в. “Газета” описва пълния крах на руския контингент (200 души) плюс 120 спецназовци, на около 6000 редовни сирийски войници и стотици членове на иранските и шиитските милиции, в това число и на представители на елитния Корпус на ислямските гвардейци паздарани.
Всички те били изтласкани от нападащите джихадисти от ИДИЛ въпреки доставената преди дни информация, че се готви такова нападение.
Според Ходаренок командирите на “Хизбула” повече говорят, отколкото воюват. Той дава и детайли на подхода на иранците към доставеното от Москва оръжие и боеприпаси, напомнящо силно на това на умерената сирийска опозиция, на която дълго време Вашингтон щедро доставяше същия материал. Според Ходаренок, ако Асад бъде отстранен, тези, които са около него - политици и военни, ще се разбягат.
Това обяснява защо Путин говори за налагане на примирие в цяла Сирия.
Според анализатори Москва няма да атакува директно Идлиб, а ще го бомбардира и ще поставя акцент върху факта, че той се е превърнал в сирийски Кандахар.
Нейните аспирации са да бъдат привлечени Западът и Турция в битката срещу джихадистите от ИДИЛ и вече оформящата се “четвърта вълна” алкайдисти в този сирийски регион. Русия си дава сметка, че съставът на нейната коалиция е недостатъчен, за да бъдат разгромени джихадистите, които е видно, че имат тактическо предимство извън градска среда.
Разгромът на бунтовническите милиции в Алепо ги тласна към тяхната радикализация и политическа маргинализация. Мястото на “умерените” или въобще на политически активните субекти ще олекне. По-голямата част от тях твърдо се ориентират към войнстващия салафизъм, а друга, под турска егида – към идеологията на “Мюсюлманските братя”. Подобен развой на събитията налага много активен европейски мониторинг и намеса, за да се намери някаква политическа формула на стабилност.
В своя план Фредерика Могерини ясно очерта зависимостите между Сирия и ЕС, а именно
бежанци,
тероризъм и
политическа
нестабилност
на съседен регион.
Това задължава още повече България, тъй като нашата страна винаги е била тясно свързана геополитически с държавата, която се намира на юг от тази, която владее Босфора.
Така е било по времето на Византия, Османската империя и съвременна Турция. Разстоянието между КПП Капитан Андреево и централния КПП на сирийско-турската граница Бал ал хауа, намиращ се в провинция Идлиб, по въздух е само 1100 км.
(foreigninsider.com,
със съкращения)