Не, студената война не се е върнала

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/5950636 www.24chasa.bg

Не се дръжте, сякаш това се е случило

Като българин мога да кажа, че международните новинарски медии отразяват изборите в малките европейски страни

по същия начин, по който професор

по литература чете шпионски роман

през лятната ваканция: приятно разсейване, но бързо забравяш героите и няма значение, ако сюжетът се обърка. По принцип това не е проблем, но може да стане проблем догодина.
През 2017 г. ще има избори не само в Германия, Фрнация и Холандия, но най-вероятно и в Гърция, Италия и България. Това ще е моментът на истината за Европа. В социалните медии има нашествие на фалшиви новини и конспиративни теории, докато основните издания са фиксирани в намесата на Кремъл в избирателния процес в западните демокрации.

Намесата на Москва се превърна

в универсално обяснение за всичко,

което се случва в европейската периферия, а както изглежда, не само там. Така че е много важно хората да разберат историята правилно. Но това няма да е лесно.

Вземете, например, президентските избори, провели се през ноември в България. Международните новинарски медии нарисуваха победата на Румен Радев, обучаван в САЩ генерал от военновъздушните сили, явил се като независим кандидат, като още един триумф на руския президент Владимир Путин и поредното доказателство за нарастващото му влияние в Източна Европа. Това, че изборите в България повече или по-малко съвпаднаха с тези в Молдова, където спечели подкрепен от Москва кандидат, както и съобщенията за пропаднал опит за проруски преврат в Черна гора, доведе мнозина до заключението, че Русия печели отново традиционните си сфери на влияние.

Така ли е наистина?
Външната политика едва ли бе най-важната грижа за мнозинството българи, пуснали бюлетини. И ако трябва да сме честни, влиянието на Москва не се промъква в България, то отдавна си е тук. Огромно мнозинство от българите ценят членството в НАТО и още повече - в ЕС. Но по исторически и културни причини повечето предпочитат да не виждат враг в лицето на Русия. Така че не е изненада, че и генерал Радев, и дясноцентристкия му опонент препоръчаха вдигане на санкцииите за Русия и подобряване на отношенията с Москва.

Разказвам тази история от България, защото дебатът за предполагаемата намеса на Кремъл в президентските избори в САЩ съживи матрицата за разбиране на света от времето на Студената война. Има склонност политическите развития в малките страни да бъдат обяснявани като игра между Русия и Запада, в която едната страна губи толкова, колкото другата печели.

В този подход обаче има три важни проблема.

Първо, той по-скоро обърква, отколкото изяснява. През 1970-те и 80-те редица националисти от третия свят бяха окарикатурени на Запад като комунисти въпреки факта, че бяха фокусирани върху борба за назависимост, а не върху съветски комунизъм. САЩ и съюзниците им пропиляха енергия да воюват с тях. Но объркването на националистите с комунисти понякога се превръща в самосбъдващо се пророчество. След като им се сложи етикет, много от революционните правителства от третия свят наистина станаха просъветски. Поуката е, че не трябва да се изненадваме, ако

постоянното слагане на етикети

на популистките партии и лидери

в Европа като "проруски" ги праща при приятелите на Кремъл.

Второ, завръщането на наратива от Студената война се превръща във фактор за възходящото международно влияние на Кремъл. Сегашната обсебеност на Запада от Путин е в сърцевината на новоткритата "мека сила" на руското президентство. Ако Москва, както много от новинарските медии предполагат, наистина може да фалшифицира американските избори, как би могла малка България, или дори Франция, да вярва, че друг, а не Кремъл, ще определи следващия президент?

Притегателната сила на Русия днес се корени не в идеологията й, а в имиджа на мощ. Ако вярвате на най-ревностните противници на Путин, той постоянно печели.

Най-накрая, в глобализиран свят, чуждото влияние на избори е неизбежно. Граждани, не само правителства, хакват имейли, разпространяват фалшиви новини и конспиративни теории и се опитват да разрушат репутацията на чужди лидери. Хакери единаци и малки мошенически политически групи могат лесно да сринат сървърите на избирателни комисии по света. Навлизаме в

период, в който разрушаването

става международен конкурс

и мнозина преследват пари и слава със способността си да сеят хаос отвъд граници. Наративът от времето на Студената война пренебрегва тази нова реалност, защото е склонен да вижда всяка подривна дейност като дело на държави. Резултатът е засилващ се риск от свръхреакция и конфликт. В свят на взаимно гарантирани поражения повече отвсякога е важна способността

да различаваш вдъхновена от държава

от проведена от държава подривна дейност

Така че ако не искаме 2017-а да стане подобно на 1917-а руска година в историята, би било разумно новинарските медии да странят от големите, континентални сюжети, които обясняват всичко и вместо това да търсят детайлите, които поне обясняват нещо. В края на краищата дори в епохата на глобалните медии политиката си остава локална.

  • Външна фирма да организира изборите

    Външна фирма да организира изборите

    Трябват и вътрешни наблюдатели за изборите. Идеята на Цвета Караянчева да се канят международни наблюдатели на изборите догодина си е за приветстване. Но може би трябва да се поканят и представители на протестиращите и други извънпарламентарни партии, защото въпросът с легитимността на изборите е ключов изобщо за демокрацията в България
  • Бойко Василев

    “Панорама” - журналистика, която не стои в агитките, а между тях

    Всеизвестно е, че не “Панорама” е причина и цел на протеста в петък вечер. Причакването на гости след предаването се е случвало и преди - през 2013-а и през 90-те. Ние уважаваме всичките си гости. Те се събират около една маса и изразяват различни мнения. Каним ги да отговарят на въпроси, а не да търпят публични обиди