Сагата на студентите - да не откриваме топлата вода

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/5962869 www.24chasa.bg

Стипендии и заеми срещу работа в България - формулата отдавна е измислена. Иначе спонсорираме развити държави

Съвсем лесно е да се види, че една немалка част от студентите, завършващи най-търсените специалности, след дипломирането заминават да работят в други държави. Всички работещи в България плащат обучението им. И плащащите са повече от родителите на заминаващите. Нещо повече – след това именно тези, които са останали да работят в България, плащат пенсиите на родителите на заминалите.

По-голямата част от заминалите дипломирани висшисти остават в чужбина. Децата им, а и останалите им потомци имат все по-малко общо с България. Децата на емигрантите и потомците им се чувстват свързани много повече с държавата, където са израснали, отколкото с България. Накрая

остава само

приказката за

българския им

произход

Много от децата на емигриралите знаят български колкото го знае примерно Дилма Русеф.

Всяко едно правителство трябва да мисли преди всичко за държавата си и за тези, които остават в нея и възнамеряват децата им да останат да живеят в България. Вече повече от четвърт век правителствата нехаят за очевадната несправедливост държавата да плаща обучението на студенти, които да работят за чужди държави. Така българските данъкоплатци и българският бизнес, който в крайна сметка генерира приходите за държавата, спонсорират развитите държави. А това са милиарди евро.

По въпроса е писано неведнъж. Предлагани са разрешения, добре известни в другите страни, но държавата ни нехае.

САЩ е притегателен център за всички, които са завършили атрактивни специалности в целия свят. Там например добрите програмисти и добрите лекари получават в пъти повече, отколкото в други развити държави. Да не говорим за България. И въпреки това студентите в САЩ масово си заплащат обучението чрез студентски заеми. Масово стипендиите са на същия принцип. Преди 3 г. във

Великобритания

направиха

таксите за

университетите също близки до пазарните. И това е световна тенденция.

Какво му е толкова трудното да се въведат студентски заеми. Те решават въпроса и с издръжката, и със студентските стипендии. Няма проблем студентите да не се товарят с връщането на заема, стига да останат да работят в България поне за 5 г. през първите 7 г. от завършването. Масовата практика по света е заемите да се отпускат при поръчителството на 2-ма работещи – най-често това са родителите.

В момента повечето от студентите работят, за да се издържат. И най-често те не работят нещо, което да е пряко свързано с това, което учат. Поради което на много от студентите просто не им остава време да си научат добре изучаваните предмети. Което след това намалява конкурентоспособността им на трудовия пазар.

Отпускането на студентски заеми би могло да реши и този проблем. Оставането на завършилите висше образование в България е чудесна инвестиция, която много бързо ще се възвърне. И това в цял свят е задължение на държавата, а не на бизнеса. Фирмите

спонсорират със

стипендии добри

студенти,

като по този начин ги обвързват да работят при тях за определен период. Но това е съвсем различно от приказките бизнесът да плащал стипендиите на студентите. Към държавата бизнесът плаща данъци. И бизнесът съвсем не е щастлив от начина, по който парите се харчат за специалности, които произвеждат на практика хора, за които притежаването на висше образование няма значение за работата им.

Отдавна в България не достигат сума ти специалисти – особено в областта на индустрията и в частност в информационните технологии.
Не стига, че държавата не прави нищо да задържи издържаните от нея студенти, не стимулира университетите да приемат по търсените специалности, но и на практика забранява вноса на липсващите специалисти.

Като липсват специалисти – българи, как е възможно да назначиш липсващи хора? Но това явно са сложни въпроси за една администрация.
Най-после държавата има намерение да направи една малка крачка – да отпуска стипендии в размер на 350 лв. на студентите, които ще се задължат да работят 5 г. в държавната администрация. Сякаш българският бизнес не издържа държавата!

Толкова ли е трудно да се разбере, че след като администрацията най-после е узряла, че подобно решение е добро за администрацията, трябва да загрее, че същото решение е добро и за бизнеса.

А след това да се надяваме, че ще разбере, че същото решение следва да се приложи не само спрямо стипендиите, но и за издръжката на студентите в университета.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

  • Има ли чума, или не, думата да е на експертите

    Кажи-речи половината лято мина под знака на чумата по козите и овцете в Странджа. Броженията дойдоха преди всичко от една група хора, които се втурнаха да защитаваг козите на баба Дори, включиха се дори и политическите опоненти на правителството. Направи се внушението, че властта не мисли за народа,
  • Дойде ли време да спрем да местим стрелките?

    Двойното време е нелогичен анахронизъм ЛЯТНОТО часово време като организация на светлата част от денонощието, е въведено исторически като мярка за икономия на електрическа енергия за осветление. По-късно, набрало инерция, то се мотивира и като мярка за повишаване на качеството на живота. Приключи обществената консултация на Европейската комисия,