Всички ли мюсюлмани в Европа са терористи?

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/5962876 www.24chasa.bg

Имамите се разграничават след всеки атентат, но тъкмо техните слова в джамиите насаждат омраза

В УТРОТО след всеки терористичен атентат трябва да отклоняваме поглед, когато срещнем съсед на стълбището или си купуваме хляб от кварталния магазин. Това се случва с обикновените мюсюлмани, чиито ръце не са докосвали никога оръжие, нито са замисляли някакво престъпление през живота си. И въпреки това сме принудени наред с мъката по човешките загуби да усещаме и вина, че принадлежим към милионите от категорията “европейски араби”.

Така отново и отново се превръщаме в прицел на онези, които се съмняват в почтеността ни. Ставаме прицел на погледи, за които си въобразяваме, че ни изпитват и претеглят. Това се е случвало десетки пъти. Като след ужаса от Ница, когато младеж от арабски произход погуби десетки французи, празнуващи националния си празник. И преди това, когато араби избиха с автомати над сто души в парижки заведения. Последният атентат се случи в Берлин, когато отново мюсюлманин се вряза с камиона си в коледен базар.

След всеки от тях медиите форсират религиозната нетърпимост и спрягат думите “ислям” и “тероризъм” в едно изречение. Така аудиторията им остава с впечатлението, че едното върви непременно с другото.

Аз и моето семейство в Ирак лично

сме били два

пъти жертва на

ислямския

тероризъм,

като първия път беше убит по-малкият ми брат в един атентат, а след това и моите племенници, на 12 и 5 години, които станаха жертва на атентат.

Посланието е: ти си мюсюлманин и арабин, следователно си опасен.

Може да не си мургав и дори да си със светли коси, но акцентът и името ти разкриват истинската ти същност. Не само твоята, но и тази на синовете и дъщерите ти. Всички те остават заподозрени завинаги. Не помага дори отчаяният жест на арабите, които сменят името си - хората, които се наричаха Фатима и Ахмед, решиха да станат Сара и Алън.

Оправдан е стремежът им да спестят на децата си изпитателните погледи на околните, както и негативното отношение, което би ги лишило от работно място и кариера, за които са най-подготвени.

След всеки подобен атентат въздухът на улицата се изпълва с напрежение, в трамвая, в моловете, летищата и спортните зали е същото. Децата на арабите и турците, които се връщат от училище или университета, питат с поглед: Каква е вината ни? Каква е вината, че сме смугли и че очите ни са черни?

Когато в Европа властите преследват терорист, погледите на хората стават още по-настойчиви, а съмненията в лоялността на мигрантите към европейските общества, които са ги приели – още по-силни.

Но най-голямата заплаха се крие в натрупваната омраза в душите на по-лабилните и по-ниско образованите – омраза, която може да ги направи слепи за реалността.

След всеки терористичен акт мюсюлманските имами в Европа бързат да се разграничат от онези, които отнемат невинни животи, и за да защитят религията си, с мотивите, че ислямът е за мир и че толерира друговерците. Те пренебрегват, че именно техните слова и речи в джамиите насаждат омразата към всички немюсюлмани. Проповедите в джамиите и в религиозните училища и университети, които прославят ислямската “умма”, т.е. нация, и призовават към избиване на неверниците, кръстоносците и евреите. Терористите убиват невинни в държави, които са отворили вратите си за мюсюлмани имигранти и са им предоставили всички права, които притежават техните граждани. Европа им предоставя спокоен живот за разлика от този, който са живели в родината си и сред сънародниците си. След всеки атентат отслабва влиянието на умерените политици в Рим, Париж, Лондон, Берлин, Виена, Брюксел, Мадрид или София, и обратното – все по-гръмогласни стават лидерите на крайната десница и популистите. Които

използват реч

на омразата

подобно на тази на джихадистите. Те вече не се притесняват дори да настояват да се стреля по тях по границите, пренебрегвайки международните норми, което би довело до изолация на самата държава.

Никой обаче не обръща внимание на мафиотите и организираната престъпност от различни балкански и източноевропейски държави, които извършват престъпни деяния в западноевропейските столици и градове. При всеки терористичен акт обвиняващият пръст винаги сочи мюсюлманите.

Това се случва, преди да има каквото и да е разследване. Дори в случаите, когато даден инцидент всъщност е предизвикан от късо съединение или от взрив на газова бутилка.

След всеки атентат ние, европейските араби, се чувстваме потиснати, независимо от това, че почтено упражняваме професиите си. След всеки терористичен атентат всички ние живеем с тревога до следващия, който да изостри омразата към нас още повече...

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

  • Вместо да режат заплати, депутатите да даряват

    Цели 543 лева - с толкова да се намалят заплатите на депутатите. Идеята е на лидера на БСП Корнелия Нинова, а аргументите ѝ - че е “неморално, несправедливо и сбъркано да си увеличаваме заплатите в момент, когато хората протестират срещу ниските си доходи”.  Дотук добре, но веднага идва противоречието.
  • Властелинът на професорите

    Последните научни открития на Иво Христов от БСП за подмолната информационна война на Холивуд срещу Русия ТРЯБВА ли задължително да си луд, или надрусан, за да откриваш закодирани послания на световната конспирация в класически произведения и филми? В “От местопрестъплението” все дават сюжети с мрачни, лабилни индивиди,